Праисторията на земите, които днес познаваме като Русия, е мрачна и пълна с несигурност. Преди VI в. за тези територии няма писмени исторически извори, така че цялата налична информация идва от археологически и лингвистични доказателства и все още е много спорна. В тази статия сме събрали доказани факти и хипотези.
Арийците от ямната култура (IV-III хилядолетие пр.н.е.)
Индоевропейците не са нито раса, нито етническа група – те са народ, който говори протоиндоевропейски езици. Това е всичко, което знаем за тях със сигурност, – и този факт е доказан от лингвистите. През IV-III хилядолетие пр.н.е.) индоевропейците обитават Понтийско-Каспийската степ.
Археологическите находки показват, че тези хора принадлежат към ямната археологична култура, чието име идва от специфичните ямовидни гробници, с които се характеризира. В тях мъртвите се погребват по гръб, със сгънати колене, а телата им се посипват с охра. В гробниците са открити и останки от опитомени крави, коне и прасета, както и части от древни каруци, датиращи от 3200 г. пр.н. ера.
Ако се съди по лингвистичните доказателства, тези хора са от арийската култура и са с индо-ирански произход. Те живеят в Югоизточна Европа, което се доказва от факта, че езикът им съдържа думи за лъв, маймуна и леопард. Учените вярват, че Понтийската степ е мястото, където през III хилядолетие пр.н.р. индо-иранците (арийците) се разделят на два отделни клона.
Първият клон – индо-арийците, по-късно мигрира източно от Каспийско море и в крайна сметка стига до Индия и западните части на съвременен Китай. Вторият клон – иранците, мигрират на юг и на запад от Каспийско море и по-късно формират своя собствена етничеса държава – Иран (Персия). Думата "иран" се появява за първи път като "айрянам" на авестански (ранен ирански език), което буквално означава "земята на арийците".
Народът на културата на шнурованата керамика (култура на бойните брадви) – II хилядолетие пр.н.е.
Културата на шнурованата керамика през II хилядолетие пр.н.р. заема обширно пространство в Европа – от Рейн до Волга. Традициите им се коренят в ямната култура, а народът ѝ се смята за предшественик на балтийските и славянските племена. Културата на шнурованата керамика се отличава с две основни характеристики: мъжете се погребват с бойна брадва, а хората използват различни видове шнурована керамика.
Тази протоевропейска култура дава начало на много регионални подкултури. Тези народи ловуват, опитомяват горски животни и често воюват помежду си. По полетата край гробищата са намерени много бойни брадви, което е показател за военни сблъсъци.
Уралски народи (VI-IV хилядолетие пр.н.е.)
Напълно независимо от индоевропейските народи, някъде в Урал през VI-IV в. пр.н.е. се появяват хора, които говорят древен уралски език (протоуралски). В техния език има думи за смърч, бор, ела, сибирски кедър, елен, самур, белка – които очевидно описват заобикалящия ги свят.
Тези хора са рибари и ловци. Те използват мрежи и ями, както и лъкове и стрели. Те все още не умеят да опитомяват животни, но гледат кучета. За транспорт използват лодки и ски, както и шейни, с които превозват плячката си.
По-късно народът, който говори протоуралски, се разделя на угро-фини и самоеди. Тези племена обитават Централна и Източноцентрална Русия, както и района източно от Урал. През II-I хилядолетие пр.н.е. те започват да общуват с балтийско-славянските племена в Централна Европа.
Скити (I хилядолетие пр.н.е.)
Скитите са древен номадски народ, който доминира в Понтийската степ през VII-III в. пр.н.е. Те се отличават с начина, по който погребват своите конници, включващ т.нар. скитска триада – оръжия, конски юзди и накити.
Името "скити" се превежда като "стрелци". Името се споменава широко в исторически източници от Близкия изток и Древна Гърция, най-вече от Херодот. През VII в. пр.н.е. скитите нахлуват в Медия, Сирия и Палестина и, според Херодот, "господстват" в Близкия изток. Тяхната родина обаче си остава Понтийската степ. Освен че воюват, те се занимават активно и с търговия с елинския свят с добитък, хляб, кожи, накити, луксозни предмети и роби.
Скитите формират съвкупност от племена, управлявани от царе. Една от столиците им е в Запорожска област на съвременна Украйна. Друга, по-късна столица на име Неапол Скитски, се намира на Кримския полуостров край днешен Симферопол.
Това късно скитско царство съществува до III-IV в. и е разрушено от готите. В крайна сметка скитите се разпадат по време на Варварските нашествия през IV-VI век.