5 тайни оръжия на руските царе

"Полковник Бауман показа рисунка на голяма мортира, която ще бъде излята в Тула в леярната на Марселис от 150 т метал", пише Андрей Роде, секретар на датското посолство в Москва. "Снарядът за тази мортира, който трябваше да бъде отлят от 6 т желязо, бе толкова висок, че стигаше от земята до брадичката на висок мъж. За да стреля мортирата, се изискваха 80 кг барут". Килограмите на оръжието и снарядите изглеждат огромни. Възможно ли е изобщо изливането на такава мортира и снаряди?

"Обзалагам се, че този проект не е стигнал по-далеч от чертеж", казва Георгий Кижло, автор във военния подкаст "Нещо за оръжията". "Това е често срещана практика при производството на тежка артилерия. Основното е да се покаже на шефовете, че "няма аналози по света". Шефовете са щастливи и не задават въпроси. Дават пари за разработване и разработката показва, че такова нещо не съществува никъде, защото никой няма нужда от него. Но, хей, изобретихме снаряд, висок до брадата, врагът ще трепери при мисълта за него!"

И действително мортирата на полковник Бауман никога не е отлята. Но този исторически момент показва, че през XVII в. руските царе наистина искат впечатляващи оръжия и са готови да финансират производството им. Всъщност руснаците имат някои "тайни" оръжия, произведени от чуждестранни инженери, – голямата част от ранната руска артилерия е направена от чужденци. Да видим най-странните и впечатляващи от тези оръжия.

Земни оръдия

Идеята за земните оръдия е взета от Фридрих Геткант, германец, който служи на Жечпосполита. Един от неговите чираци – Ханс Тимсон, по-късно служи на полковник Бауман в Москва и издава тайните на Геткан. Историкът по руска артилерия Алексей Лобин открива описание на начина, по който е конструирано "земното оръдие".

"В земята се изкопава голяма цилиндрична яма с малка дупка (барутна камера) вътре. Стените на ямата и камера са изравнени с дъски, пристегнати една за друга с въжета и обръчи. Барутът се изсипва в камерата, покрита с дървен щит. От камерата се пуска дълъг фитил. На щита се поставят гранати и камъни с различна големина! След запалването на барута смъртоносните снаряди излитат и после падат, покривайки големи зони."

Земните оръдия стрелят със снаряди с обща маса от 16 до 32 кг и се "изразходват" – след определен брой изстрели такова оръдие става неизползваемо, защото изстрелите повреждат и изгарят дървената му вътрешност.

Уловката в построяването им са правилните изчисления, пропорции на ямата и камерата. Ханс Тимсон реконструира оръдията на Геткан и ги представя на военните учения във Ваганково в Москва през 1672 година.

Единственият случай, когато тези оръдия наистина са използвани в битка, е при обсадата на Соловецкия манастир (отбраняван от староверците) през 1674-1676 година. Основната причина е, че Соловецкият манастир се намира на отдалечен остров – пренасянето на тежки бронзови оръдия до това място е почти невъзможно, така че е по-добре да се направят земни оръдия на място. Направени са 6 такива, като стрелят с железни пирони и запалителни снаряди. До края на XVII в. обаче тайната на пропорциите на земните оръдия е загубена.

Дървени ракети

По време на обсадата на Чихирин през 1674 г., пише Алексей Лобин, различни източници описват прототип на ракета – наистина запалителен снаряд, конструиран от неизвестен чуждестранен майор на руска служба.

"Шестметровите трупи се издълбавали и пълнели с барут с различни пропорции. Тези трупи трябвало да бъдат прехвърлени отвъд стените на града. Врагът не би бил способен бързо да угаси огъня, причинен от трупите, заради тежкия въздух (дим) около тях, което ги правело трудни за достъп. Тези трупи били правени и донасяни до окопите, но има още."

Въпросът е как тези "ракети" се прехвърлят през стените – вероятно с някакъв вид катапулт?

Обсадни кули с оръдия

През 1552 г. Иван Грозни довежда 150-хилядна армия в Казан – столицата на Казанското ханство, мюсюлманска феодална държава. Цитаделата на Казан има стени от дърво и камък, дебели до 9 метра. Има и 4 масивни кули с порти, като всички са обградени от широки ровове. Крепостта е невъзможна за превземане без тежка артилерия. След седмици силен огън, цитатделата е все още непокътната, а отбраняващите я продължават да стрелят със стрели и метателни оръжия.

Цар Иван има на разположение италиански и германски артилерийски инженери, които конструират оръдейни кули – направени са от дървен материал от най-близките гори. Това са тристепенни обсадни кули с дупки за оръдия на всички нива, които позволяват стрелба по обекти зад крепостните стени "като от небесата", се твърди в летописа "Казанска история". Кулите са на колела или трупи и постепенно се доближават до стените – на до 6 м от рова.

Тази техническа иновация, направена така, "както италианците обикновно я правят", твърди летописът, отчасти спомага за последващото превземане на Казан. Обсадата продължава 32 дни и приключва тогава, когато италианските инженери взривяват стените на града.

"Гуляй-город"

Крепост на вагони – правоъгълник, сформиран от вагони или колички на открито поле по време на битка – това е популярен тип преносимо укрепление в Европа от XV век. Но руснаците измислят собствена версия, която наричат "гуляй-город" ("подвижен град" или "ходещ град").

"Гуляй-город" се прави от дъбови дъски, с които се създава тежък щит. Дъските бързо се транспортират до мястото на битката в специален обоз. При пристигане, щитовете се инсталират на колички или шейни, в зависимост от сезона. Между тях се оставят места за преминаване на войниците – свързани са само с вериги, които позволяват на пехотата да минава, но все пак блокират вражеската кавалерия. Изрязват се и отвори за пушки и оръдия от малък калибър.

Използват се за първи път за прикритие на артилерийски позиции през XVI в., а по-късно за предпазване на пехотата от стрели и татарската кавалерия. Хайнрих фон Стейдън, германски наемник, пише, че ако при атаката на Кримското ханство руснаците не са имали "гуляй-город", то ханството е щяло да победи.

"Гуляй-город" може да се разгърне и в случай на големи полеви конфликти с татарските номадски племена от руския Юг. "Тази подвижна или мобилна крепост е толкова уредена, че (в зависимост от нуждата) може да се разгърне на дължина от един, два, три, четири, пети, шест или седем мили", пише английският дипломат Джайлс Флечър в книгата си "За руската държава" през 1591 година.

"Сорока" (сврака) – прототип на реактивната система за залпов огън "Катюша"

Най-добрата система за залпов огън на Русия от Втората световна война всъщност е прототип на Андрей Чохов, велик руски военен инженер от XVI-XVII век, който създава Цар Пушка.

През втората половина на XVI в. Чохов изобретява многоцевно оръдие, което стреля с куршуми за пушка. Наричат го "Сорока" (сврака) – вероятно заради силния пукот и скоростта на огъня. Използва се срещу вражеска пехота. След като тежката артилерия прави дупки в стените на вражеската крепост, "Сороките" се поставят пред дупките, за да "смелят" с куршуми защитниците, излизащи от горящата цитадела.

Разбира се, "Сороките" могат да се използват и за отбрана на градовете от вражеска пехота. По време на управлението на Михаил Фьодорович, първия Романов, повече от десет централни руски града имат в арсеналите си няколко "Сороки."

През 1588 г. Андрей Чохов създава 100-цевна "Сорока". Тя тежи 5283 кг, а оръжието е излято в единична форма "с 35 ядрови канала", според описание от 1641 година. 100-цевната "Сорока" стреля с малки гюлета "с размерите на гъше яйце" (около 200 грама). В края на XVI в. това най-невероятно произведение на руската артилерия стои на брега на река Москва близо до Москворецкия мост – прохода от юг, в случай че кримските татари отново нападнат Москва. За съжаление, 100-цевната "Сорока" най-вероятно е претопена по време на управлението на Петър Велики.