Защо Сталин награждава румънския крал – съюзник на Хитлер

Михай I трудно може да се нарече успешен крал. Два пъти е сядал на румънския престол и двата пъти му се е налагало да играе роля на марионетка на по-влиятелни политически сили. Само че до голяма степен именно благодарение на него държавата му успява и то навреме при заключителния етап на Втората световна война да смени лагерите. В крайна сметка това пък спасява живота на десетки хиляди нейни жители и войници на Червената армия.  

Крал без власт

Периодът на процъфтяване на кралство Румъния започва веднага след края на Първата световна война, докато до неотдавна водещите европейски държави все още са в руини. Страната се възползва от слабостта на своите съседи и откъсва от тях обширни територии, на които живее румънско население или родствено му молдовско население. За румънците това са били изконни техни земи. 

През 1927 г. след смъртта на Фердинанд I начело на "Велика Румъния", както по онова време често наричат тази балканска страна, застава неговият внук Михай. Тогава момчето още не е навършило и шест години. 

Първоначално престолът е бил отреден на баща му - кронпринца Карол, но заради скандална любовна връзка той е принуден да се откаже от правото си да поеме короната и напуска страната още през 1925 година.

Михай I управлява под опеката на регенти съвсем кратко. През 1930 г. в Румъния се връща поканеният от опозицията (която е недоволна от властта) и прокуден в изгнание кронпринц. Той сменя сина си на престола и бива коронясан с името Карол II. Михай обаче е провъзгласен за престолонаследник. 

След 10 години страната изпада в тежка политическа криза – съседите ѝ, които са укрепили позициите си, решават да си върнат изгубените някога територии. Румъния е принудена да отстъпи на Съветския съюз Бесарабия и още Северна Буковина, а на Унгария – Северна Трансилвания.

След като бива лишена от обширни територии, страната е залята от вълна на народно негодувание и популярността на Карол II започва да спада към нула. На 6 септември 1940 г. премиерът на страната генерал (от 21 август 1941 година и маршал) Йон Антонеску, който си е издействал подкрепата на националистическата партия "Железна гвардия", принуждава краля да се отрече от престола. Той обаче не посмява да премахне монархията като институцията, която все още се ползва с голямо уважение в страната.

Карол II повторно и този път окончателно напуска Румъния и на трона отново се възкачва Михай I, който вече е лишен от каквото и да било политическо влияние. Цялата власт е концентрирана в ръцете на Антонеску, който през януари 1941 г. е обявен за национален лидер - кондукетор (аналог на фюрер или дуче).

Румъния става част от лагера на германските съюзници и разчита с помощта на Третия райх да си върне изгубените земи.  

В съюз с Хитлер

"Това решение Антонеску взе без дори да се консултира с мен", коментира Михай I в интервю през 2011-а в отговор на въпрос за включването на Румъния във войната срещу Съветския съюз на страната на нацистка Германия: "Макар че, ще го кажа, румънският народ силно преживяваше анексията на Бесарабия от СССР и затова войната за връщането ѝ се ползваше с популярност. А това, че Антонеску позволи на Хитлер да въвлече Румъния в продължителна война, доведе до катастрофа".

При все това в обръщение към нацията монархът нарича войната срещу СССР "свещена", а във връзка със стремителното напредване на германски и румънски войски дълбоко в съветската територия праща на кондукетора телеграма, в която изразява признателността си за доставената "радост от дните на някогашната слава".  Той лично посещава войските и връчва награди на отличилите се войници.

През 1942 г. отношението на Михай към военната кампания започва да се променя. Той започва открито да изразява мнение и посочва, че войски трябва да се пратят на Източния фронт, само ако е гарантирано, че Румъния ще си върне Северна Трансилвания.

След катастрофата край Сталинград кралят активно започва да участва в заговора за сваляне от власт на Антонеску и изваждането на страната от войната. Той установява контакти с лидерите на политическите сили, които са в опозиция на режима, с представителите на страните от антихитлеристката коалиция и с част от недоволния румънски генералитет. 

Дълго време нито германците, нито самият кондукетор не се досещат за подготвяния преврат. "В Румъния всичко е спокойно. Крал Михай е най-добрият гарант за здравината на съюза между Румъния и Германия", редовно докладва в Берлин германският посланик в Букурещ Манфред фон Килингер.  

В лагера на съюзниците

Разгромът на германските войски при Яшко-Кишиневската операция през август 1944 г. и стремителното приближаване на Червената армия към румънската граница принуждават заговорниците да пристъпят към решителни действия. "Когато се събудих на сутринта на 23 август, не бях убеден, че ще доживея следващия ден. Но твърдо реших да извадя Румъния от съюза ѝ с Хитлер. Армиите на Сталин бяха на прага на Румъния, фронтът се разпадаше и на населението му беше дошло до гуша от войната", спомня си Михай I. 

Същия ден Антонеску е извикан в двореца, където монархът му заповядва незабавно да започне мирни преговори със СССР. След отказа на маршала, Михай издава заповед за ареста на кондукетора и членовете на правителството му.

След това комунистите, както е било планирано, се вдигат на въоръжено въстание в Букурещ. Те вземат под свой контрол ключови обекти на града. Карол прави по радиото обръщение към жителите на Румъния, в което обявява смяната на властта в страната, край на войната срещу СССР и западните съюзници и сформирането на ново правителство, оглавявано от генерал Константин Сенетеску. 

"Лично за мен тази новина бе напълно зашеметяваща", пише в мемоарите си командващият на групата армии "Южна Украйна" генерал Йоханес Фриснер: "И досега не мога да повярвам, че Антонеску не е знаел колко далече е отишъл заговорът, когато ме навести на 22 август. Неразбираемо е как главата на правителството не е могъл да си даде сметка за цялата интрига, оплетена около него до най-малките подробности. Още повече, че, както твърди Йон Георге (деец на румънското комунистическо движение по време на войната – бел. Russia Beyond), държавният преврат се е подготвял дълго и кралят е бил посветен в неговите планове!" 

На 31 август 1944 г. Червената армия превзема Букурещ без бой. Румъния се включва в антихитлеристката коалиция, а нейните войски под съветско командване влизат в ожесточени боеве срещу вчерашните си съюзници.

"Кралят комсомолец"

На 6 юли 1945 г. маршал Фьодор Толбухин връчва на крал Михай I съветския орден "Победа". По принцип с него са били удостоявани военачалници, които успешно са извършили мащабна стратегическа операция, повлияла съществено на хода на цялата война.

Монархът, както се посочва в официалния документ, бил награден за "храбрия акт да направи решителен завой в политиката на Румъния към разрив с хитлеристка Германия и съюз с Обединените нации в момент, когато поражението на Германия все още не се е очертало ясно". Освен Михай I чужденци кавалери на ордена стават Дуайт Айзенхауер, фелдмаршал Бърнард Монтгомъри, маршалът на Югославия Йосип Броз Тито и маршалът на Полша Михал Роля-Жимерски.  

След като от враг става приятел на Съветския съюз, Михай I успява да запази трона. Създава се парадоксална ситуация – страна, твърдо влязла в сферата на влияние на интересите на СССР, продължава да бъде кралство. В Москва шеговито са наричали Румъния "социалистическата монархия", а самия Михай – "краля комсомолец".

Само че това положение не е можело да продължава дълго. На 30 декември 1947 г. местното комунистическо правителство принуждава Михай I да се отрече от престола и да напусне страната. Същия ден е провъзгласена Румънската народна република.

Разказваме ви още как хърватски военни формирования воюват срещу СССР във Втората световна война!