5 изчезнали народа в Русия

Много народи, загубили своите традиции, култура и език в даден момент, в процеса на етногенеза губят своята идентичност и се сливат с други народи. Например, през XVII в. куршите се смесват с балтийските народи; през XIV в. меряните се асимилират с марийците и мордовците, булгарите участват в етногенезата на татарите, кумиките, ногайците и предават своето има на цяла една държава – България. Но всичко това са неща от далечното минало. А тези народи на Русия са изчезнали сравнително скоро – по историческите стандарти, буквално вчера.

1. Евремейси

В Карелския провлак (на север от Санкт Петербург) исторически винаги са живели много народи. В различни периоди от времето тези територии са преминавали ту към Русия, ту към Швеция и тук са си съседствали руснаци, шведи, фини, вепси, води, карели. Един от коренните народи са евремейсите – те първоначално живеят по р. Вуокси (северно от Санкт Петербург) и са роднини на фините, карелите и ижорите. Изповядват лутеранство и частично православие, но говорят на свой собствен език (той прилича на карелски и фински) и имат свои обичаи.

В началото на XVII в. тук е създадена провинция Ингерманландия и евремейсите са болшинство сред местните жители. Новите им съседи са савакотите – преселници от финската област Саво. Първоначално народите странят един от друг, но към края на XIX-началото на XX в. различията помежду им избледняват и всички жители на тези земи започват да се наричат просто ингерманландци. Днес този народ също се смята за малочислен – в Ленинградска област живеят общо около 4000 ингерманландци. За евремейски се смятат селата Луполово, Вартмяги, Раполово, Токсово, Баришево и Кавголово.

2. Маторци

Да се пренесем в Сибир. Тук, на северните склонове на Саянските планини (южно от Красноярския край и Хакасия) до неотдавна живеят маторците, които се отнасят към самодийските народи (техни роднини са ненците, енците, нганасаните). Те, както и останалите северни народи, се занимават с лов и еленовъдство. Маторският език е един от двата основни самодийски езика (вторият е камасинският). Днес той се смята за изчезнал. Маторците още през XIX в. са асимилирани от техните съседи – тувинците и хакасите. Много представители на този народ изчезват, включително и заради епидемия от едра шарка.

3. Камасинци

Камасинците живеят на територията на днешна Хакасия и на юг от Красноярския край. Те се делят на степни и такива, които живеят в тайгата (понякога ги наричат татари от тайгата), а камасинският език има различни диалекти. Народът е изчезващ още през XVII в. – тогава руските първооткриватели изброяват общо около 500 камасинци.

А в края на XIX в. този самодийски народ вече е почти напълно смесен с местните руснаци и хакаси. Интересен факт е, че по време на научните си експедиции съветските етнографи срещат редки представители на камасинците в Саянските планини. Те живеят в шатри, също като роднините им на север. Последният носител на камасинския език умира през 1989 г., а последните двама камасинци са регистрирани по време на преброяването на населението през 2010 година.

4. Коти

Номадският народ на котите (канските татари) живее на юг от Сибир по р. Енисей. Те говорят котски език, който принадлежи към енисейската езикова група. Днес всички енисейски езици се смятат за мъртви, с изключение на кетския (днес на него говорят около 200 души). След себе си котите оставят географски наименования, които завършват на "шет" и "чет" (например, град Тайшет).

Към края на XIX в. котите вече са напълно асимилирани от самодийците (включително камасинците), както и от бурятите и руснаците. Тогава има само петима носители на този език, което е потвърдено от експедицията на филолога Матиас Кастрен. През 1960-те съветският лингвист Александър Матвеев провежда етнографска експедиция по местата, където живее този народ. По онова време месните жители вече не си спомнят нищо за котите.

5. Гоайе

Кавказ е може би най-многонационалната част на съвременна Русия (а и в СССР и Руската империя), където живеят няколко десетки народа. По р. Аше (съвременния Краснодарски край) от незапомнени времена живеят гоайе, които се смятат за един от адигейските подетноси. Те имат привилегирован статут сред останалите народности и се радват на определена независимост. Известни са поне 17 рода, които принадлежат към този подетнос и са останали в топонимията.

Гоайе говорят на диалект на адигейския език. Смята се, че народът е изчезнал след Руско-кавказката война в средата на XIX в., но през 1930 г. съветските етнографи срещат няколко семейства гоайе, които носят старинните фамилии на своите предци. Учените успяват да поговорят и с някои местни старци, които помнят и друг род от гоайе, живял близо до Сочи. Днес в този район се намира село Алексеевка, чието старо име е Гвай, както и местността Гуарек.