5 главни корони от Руската империя, оцелели до наши дни

Преди Петър I главната царска регалия е т.нар. шапка – най-известната се пази в московския Кремъл и е известна като шапката на Мономах. Тогава дори не се казва "короновам", а "венчая за царството". Петър I преразглежда старите традиции, като заимства някои обреди от западните монархии. Първият обред по короноване той провежда с жена си – бъдещата императрица Екатерина I. Между другото, след това нейната корона е разглобена (макар че днес рамката ѝ се пази в Оръжейната палата на Московския кремъл). Разглобени са и короните на Петър II и Елисавета Петровна. Венецът на Екатерина II, обаче, избягва тази участ. Нещо повече, именно с него са короновани всички последващи царски особи от Романови. Освен голяма корона, управниците имат и малки – за специални церемонии. Някои от императорските регалии са запазени до наши дни.

Голямата императорска коронащ

Това е най-известната корона в Руската империя, създадена за коронацията на императрица Екатерина II през 1762 година. Тя е украсена с почти 5000 диаманта, 75 естествени индийски перли и огромен шпинел. Корпусът е изработен от сребро. Освен на церемонията по короноване, я носят и на тържествени церемонии. За последен път е носена от Николай II на откриването на Държавната дума през 1906 година.

Короната се съхранява в Оръжейната палата на Московския кремъл, заедно с останалите главни императорски регалии – скиптъра и императорското кълбо. Оригиналът може да се види само в Москва – той никога не напуска музея. За експозиции на други места, включително в чужбина, през 2012 г. е направено нейно копие, но то е от бяло злато, австралийски перли и рубелит. Използваните диаманти са якутски – около 11 000 камъка.

Малката императорска корона

Малката корона се поставя на главата на съпругата или съпруга на управляващия император по време на коронацията. Традицията се появява след Екатерина II, като тази корона се смята за частна собственост и може да се предава по наследство. Най-често малката корона се разваля и от нея се прави нов накит. До наши дни е достигнала само една такава малка корона: експертите не са единодушни на кого е принадлежала – едни смятат, че е направена през 1801 г. за съпругата на Александър I, Елисавета Алексеевна, а други са на мнение, че е изработена през 1856 г. за съпругата на Александър II, Мария Александровна.

Тя е значително по-малка, но по форма прилича на голямата, също е от сребро и е богато украсена. В нея има 48 големи и 20 по-малки (по царските мерки) диаманта. Днес малката корона също се съхранява в Оръжейната палата.

Интересен факт е, че след Революцията през 1917 г., когато ювелирите описват царските съкровища, в списъка има още една малка корона. За нея не се знае нищо. Най-вероятно тя е разглобена и продадена на някой от европейските аукциони.

Венчалната корона

Неголямата, елегантна корона от кадифе, осеяна с диаманти, е част от сватбените аксесоари. С нея през 1884 г. се омъжва Елисавета Фьодоровна, сестрата на последната императрица Александра Фьодоровна, а след това я носят и останалите жени от династията на Романови. По всичко личи, че короната не е разглобявана, тъй като в края на XIX в. тя е използвана в няколко сватби на велики князе. Освен короната, на главата на невестата има и диадема с розов диамант и висящи обеци. Всичко това не тежи малко. И това не са единствените накити.

След революцията ювелирите решават, че тази корона не е особено ценна и я продават на антикваря Норман Вайс през 1926 година. След това тя на няколко пъти се появява на аукциони, краси главите на моделите на Cartier и дори на победителка в конкурс за красота. През 1996 г. е купена от Марджъри Пост, колекционерка на руско изкуство. Днес короната се съхранява в създадения от нея музей "Хилуд" край Вашингтон.

Короната на Анна Ивановна

Племенницата на Петър I управлява от 1730 до 1740 г. и се слави със своята любов към разкоша. Именно за нейната коронация е създадена тази огромна сребърна корона с позлата. Тя е украсена с 2500 елмаза и рубина. Част от тях са взети от короната на Екатерина I. Оттам е и най-големият камък в нея – турмалин. Първоначално на короната има около стотина перли, но според описи, направени след смъртта на императрицата, те вече липсват.

Защо не е разглобена след церемонията така и не е известно. Знае се, обаче, че е използвана и за коронацията на император Николай I във Варшава, столицата на Полското кралство, което е част от Руската империя след войната с Наполеон. След тази церемония короната постъпва във фонда на Оръжейната палата, където се съхранява и до днес.

Малтийската корона

През 1798 г. император Павел I приема титлата велик магистър на Малтийския орден, най-стария рицарски орден в света, който и до днес се позиционира като държава. Великият магистър е глава на ордена, висша длъжност. Защо тя е присъдена на руския император, който е православен?

Работата е там, че през 1798 г. Наполеон превзема Малта и рицарите от ордена се обръщат към Павел I с молба да оглави ордена и да им даде убежище. Императорът се съгласява и дори добавя малтийската корона в герба на Руската империя.

Не е абсолютно сигурно кой е авторът на короната на великия магистър: според някои данни, това е придворен ювелир, а по друг – малтийски. Короната е изработена от позлатено сребро под формата на дъга, която поддържа ябълка с малтийски кръст.

Приемникът на Павел I, Александър I, отхвърля пълномощията на велик магистър и маха малтийската корона от герба, но рицарите продължават да живеят в Русия до 1834 г., докато не създават своя щаб-квартира в Рим. От 1827 г. короната се съхранява в Оръжейната палата.

Между другото, на герба на град Гатчина близо до Петербург и до днес е изобразена малтийската корона (тук се намира и Приоратският дворец, резиденцията на ордена).