Как след революцията от 1917 г. изнасят от Русия скъпоценности на Романови

Фактът, че жените от семейството на последния руски император са зашивали диаманти в корсетите на роклите, става известен след екзекуцията им: "дъщерите ... носеха елеци, толкова добре направени, изработени целите от диаманти и други ценни камъни", спомня си Яков Юровски, който ръководи екзекуцията. На някои от Романовите все пак им е провървяло повече и те са успели не само да се спасят, но и тайно да изнесат зад граница свои бижута, семейно злато и скъпоценни камъни. Понякога това се е правело с невероятна изобретателност.

Стар вестник и кожена пътна чанта

Великата княгиня Мария Павловна (съпруга на Владимир Александрович, чичо на Николай II) е една от малкото царски особи, които успяват да напуснат Русия след 1917 г. и да изнесе, макар и не самостоятелно, част от съкровищата си. Със себе си на практика тя не е носела нищо: всички ценности остават в дома ѝ, но успява по-късно да изнесе нещичко зад граница. В това начинание ѝ помага семеен приятел - британският дипломат (според някои историци той е бил и агент на британското разузнаване) Албърт Стопфорд.

След февруарската революция великата княгиня заминава с децата си (съпругът ѝ умира много преди това, през 1909-а) в Кисловодск, като заръчва на дипломата да намери нейните скъпоценности.

За това как той е успял да направи това има само откъслечни сведения. Твърди се, че Мария Павловна му била казала за "тайна врата" във Владимирския дворец в Петербург, която водела до нейната стая. Той уж стигнал до нея, преоблечен като работник (а според друга версия като жена с рокля), взел бижутата и ги завил в стар вестник. След това дипломатът пристигнал в Кисловодск, за да предаде скъпоценностите на княгинята. Само че тя оставила със себе си само малка част и помолила Стопфорд да изнесе останалото във Великобритания и да го депозира в банка, известна само на тях двамата. Знае се, че през есента на 1917 г. той заминава за Лондон с пътническа чанта, в която е имало 244 ювелирни изделия, като се възползва от дипломатическата си неприкосновеност. 

През 1920 г. Мария Павловна успява да отпътува от Новоросийск с италианския кораб "Венеция", за да се засели след това във Франция. Скоро обаче тя умира, а бижутата ѝ преминават в наследство на нейните деца. Наследниците ѝ продават много украшения, за да оправят финансите си. Така Владимирската тиара сега принадлежи на Елизабет II, а перлените обеци – на съпругата на Майкъл Кентски. 

Скъпоценности в калъфка за възглавница 

Най-интересните находки обаче са чакали своя час 90 години! Оказва се, че през ноември 1918-а Мария Павловна успява с помощта на приятеля си по живопис Ричард Берголц да предаде на шведската мисия в Петроград част от скъпоценностите, донесени ѝ в Кисловодск от доверения дипломат. Великата княгиня не успява да съобщи на роднините си за "тайника" и едва през 2009 г. в архивите на шведското външно министерство са открити две калъфки за възглавници, в които били увити около 60 ювелирни изделия: табакера, изработена от Фаберже, бутонела от злато със скъпоценни камъни, а също и други предмети. Шведите предават калъфките на потомците на Мария Павловна, а те пък обявяват скъпоценностите за продан на търг. Днес много са частна собственост и периодично се появяват на аукциони. 

В токовете на обувките

Ценности на царското семейство са се изнасяли не само тайно от доверени лица, но и от най-различни хора по поръчение на самите болшевики: получените пари е трябвало да покриват нуждите на комунистическите движения в други страни. На чуждестранни митници агенти на Коминтерна неведнъж са били хващани с куфари, пълни със скъпоценности.

Американският журналист Джон Рид, погребан край стените на Кремъл, е бил свидетел на революционните събития и написва за тях книгата "Десет дни, които разтърсиха света", към която предисловие написва лично Владимир Ленин. Според една от версиите на историците Рид е бил агент на Кремъл, а според друга – двоен агент. Така или иначе имало е факти, които са сочели, че Джон Рид не е бил само журналист, който съчувства на болшевиките. 

През март 1920 г. Рид е заловен на митницата във финландския град Турку с диаманти, скрити в токовете на обувките. Той твърдял, че ги е придобил със собствени пари, но не му повярвали и го арестували. Освобождават го от затвора едва през юни. 

В мемоарите на Айно Кусинен, съпруга на финландския комунист Ото Кусинен, е описана друга интересна история. По поръчение на Изпълнителния комитет на комунистическия интернационал финландският агент Салме Пекала е трябвало да замине за Англия. Тя получила пари за "пътни разходи" от Ото, който току-що е пристигнал от Петроград. Той "извади от хастара на палтото си четири жълтеникави диаманта, големи колкото кутре", спомня си Айно. 

Диамантени бонбони

През 2009 г. британското разузнаване разсекретява архивно дело, свързано със скъпоценностите на Романови. През 1920 г. издателят на вестник Daily Herald Френсис Мейнел праща във Великобритания перли и диаманти на царското семейство, които е получил от болшевиките в Швеция. Те били скрити в опаковки на шоколадови бонбони и пратени по пощата. По-късно Мейнел казва, че всички тези скъпоценности в крайна сметка са върнати в СССР.

Но не всичко е изнесено от страната. Вижте какви украшения на Романови се пазят в Диамантения фонд на Кремъл!