Как младши офицер става върховен главнокомандващ на руската армия

На 22 ноември 1917 г. става нечувано събитие за руската армия. За първи път в историята ѝ тя е оглавена не от император или генерал, а от младши офицер - прапоршчик.

Николай Василиевич Криленко е назначен от Владимир Ленин за върховен главнокомандващ, съвсем не за да поведе Русия до победа по време на Първата световна война. Неговата задача е колкото се може по-скоро да изведе страната от този конфликт. 

Пътят към върха на властта

Николай Криленко

Sputnik

В действителност Криленко никога не е бил истински военен, пък и не се е приемал за такъв. Той има висше образование (учил е в историко-филологическия и юридическия факултет), а преди самото начало на войната го пращат на годишната военна служба в пехотния полк на град Люблин. След като я приключва, Николай Василиевич е произведен в чин прапоршчик от запаса.

Истинското дело на живота на Криленко обаче е революционната борба. На 19 години, през 1904-а, той се присъединява към болшевиките и оттогава активно се занимава с пропаганда и агитация, участва в митинги, издава и разпространява нелегални вестници, като си играе на котка и мишка с политическата полиция на империята. "Професионален революционер... изтъкнат юрист... блестящ публицист, талантлив трибун", така един от най-близките съратници на Ленин, Василий Василиев, описва Николай Василиевич. 

През 1915-а, когато Първата световна война е в самия си разгар, Криленко е арестуван заради отклоняване от служба и задържан. През следващата година обаче го освобождават и го пращат на Югозападния фронт като офицер-свързочник. Само че и там Николай Василиевич продължава да се занимава с агитационна дейност и призовава за незабавно прекратяване на войната.

ТАСС

Колкото повече Русия затъва в революционния хаос, толкова по-високо Криленко се издига. Когато в стремително разлагащата се армия започват да се създават изборни политически организации – така наречените войнишки комитети – той неизменно играе в тях първостепенна роля. Николай Василиевич участва активно в болшевишкия преврат и влиза в първото съветско правителство – Съвета на народните комисари. В него той отговаря за въпросите, свързани с армията и флота.

Начело на армията

Болшевиките прекрасно разбират колко важно е за удържането на властта да изведат Русия от Първата световна война. Първият им декрет, приет на 8 ноември 1917 г., е Декретът за мир. В него се предлага на "всички воюващи народи и на техните правителства незабавно да започнат преговори за справедлив демократичен мир", който да бъде сключен без анексии и контрибуции.

Въпреки че декретът е пренебрегнат от воюващите държави, Ленин дава указание на върховния главнокомандващ генерал Николай Духонин да започне мирни преговори с противника. Духонин обаче отказва да се подчини и "за неподчинение на предписанията на правителството и за поведение, което носи нечувани бедствия на трудещите се маси във всички страни и най-вече на армиите", на 22 ноември той е уволнен от длъжност. На негово място още на същия ден е назначен прапоршчикът Криленко. 

Николай Криленко, 1918 г.

Свободни източници

"Това назначение е връхната точка на позора, до който стигна руската армия", пише генерал Алексей Будберг, който впоследствие става един от главните дейци на Бялото движение в Сибир. "Първото разпореждане на новия главнокомандващ... беше радио (радиограма), с която се заповядваше "на всеки полк самостоятелно да сключи примирие на своя участък. Тази заповед доведе до цялата военна, политическа и психическа мизерия на това копеле на руската действителност. Той нямаше акъл, за да разбере, че от другата страна на фронта има истинска армия и че оттам дори няма да отговорят на такова предложение", допълва Будберг.

При все това Криленко изпълнява поставената му задача. В началото на декември на фронтовете настъпва относително затишие, а в Брест-Литовск започват мирни преговори между съветската делегация и представители на Централните държави.

На 3 декември Николай Василиевич пристига в Могильов (на територията на Беларус) в генералния щаб на върховния главнокомандващ, за да арестува "врага на народа" Духонин. Генералът така и не дочаква съд. Въпреки протестите на Криленко, във вагона, където е Духонин, нахлува тълпа разярени матроси и до заколват с щиковете си. През годините на Гражданската война изразът "да се прати в щаба при Духонин" става крилат и означава разстрел без съд и следствие.  

Юрист, шахматист и алпинист

Главен прокурор Николай Криленко по време на заседание година преди изчезването си, 1936

Getty Images

Скоро след сключването на 3 март 1918 г. на Бресткия мир, който извежда Русия от Първата световна война, Криленко се обръща към Ленин с молба да подаде оставка от длъжността върховен главнокомандващ. Бившият прапоршчик решава да се върне към основната си професия на юрист и става един от родоначалниците на съветската правосъдна система. 

През годините на Гражданската война той ръководи извънредните съдебни органи – революционните трибунали, след това става държавен обвинител в големи политически процеси, заема постовете на прокурор на РСФСР и на народен комисар (министър) на правосъдието на СССР. С прякото участие на Криленко се поставят юридическите основи за провеждането на масовите репресии в края на 1930-те години, разпространява се практиката на наказания по политически мотиви, масови арести и извънсъдебни преследвания.

В същото време Николай Василиевич става "баща" на спортния алпинизъм в Съветския съюз като издейства признанието му на държавно равнище. Той не само организира алпинистки експедиции в Памир, но и сам активно участва в тях. "Планините са коварни и опасни, но човек може да ги покори, ако не отстъпва пред трудностите... Постоянна тренировка на ума, на ловкостта и смелостта. Как това да не е школа за бъдещи воини и червени командири?", заявява Криленко. 

Криленко, 1937 г.

Getty Images

Николай Криленко изиграва немалка роля и за популяризацията на шаха в СССР. Той оглавява асоциацията на страната по шахмат и играта шашки и в продължение на 14 години е редактор на специализираното списание. Освен това той издейства провеждането на няколко международни турнира в Москва с участието на най-добрите шахматисти на планетата.

По правило организатори на масовите репресии в Съветския съюз нерядко се оказват на подсъдимата скамейка. Николай Криленко също е сполетян от тази съдба. През периода на "Големия терор" през 1938 г.  той е арестуван по обвинение в принадлежност към антисъветска организация и скоро е разстрелян. През 1955 г. е реабилитиран посмъртно поради липса на състав на престъпление.

Разкриваме ви и злощастните истории на петимата най-близки другари на Сталин и тяхната съдба след смъртта на вожда!

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.