Колко са Дните на воинската слава в Русия?

Денят на пълното освобождаване на Ленинград от фашистката блокада (27 януари)

По време на Ленинградско-Новгородската операция през януари-март 1944 г. Червената армия отхвърля войските на групата армии "Север" на 180-280 км от Ленинград и ги принуждава да се укрепят на отбранителната линия "Пантера" на естонската граница. Блокадата на втория по важност град в СССР, продължила 872 дни и отнела живота на милион и половина души, е снета напълно.

Денят на разгрома на германско-фашистките войски от съветските части при Сталинградската битка (2 февруари)

На 23 ноември 1942 г. Червената армия затваря обръча около 6-а германска армия в Сталинград по време на операцията "Уран". На 26 януари следващата година войските на Донския фронт я разсичат на две групировки и ги унищожават поотделно. Именно тогава във Втората световна война се очертава коренен прелом.

Денят на защитника на Отечеството (23 февруари)

Денят на защитника на Отечеството в Русия се отбелязва всяка година на 23 февруари в чест на цяла поредица събития: приемането на Декрета за създаване на работническо-селската Червена армия на 28 януари 1918 година, на Декрета за създаване на работническо-селския Червен флот на 11 февруари същата година, а също и на решителната съпротива срещу германските войски, оказана по време на боевете край Псков и Нарва.

Денят на победата на руските воини на княз Александър Невски над германските рицари при Чудското езеро (18 април)

На 5 април (Денят на войнската слава се отбелязва на 18 април) 1242 г. в района на Чудското езеро новгородският княз Александър Невски разгромява войските на германските рицари от Ливонския орден и Дерптското епископство. Битката на Чудското езеро (на руски Ледовое побоище) изиграва ключова роля в противодействието на германската експанзия в земите на Северозападна Рус в средата на XIII век. През период, когато руските княжества са подложени на опустошителното монголско нашествие, това е било изключително важно.

Денят на Победата на съветския народ във Великата Отечествена война 1941—1945 г. (9 май)

През нощта на 8 срещу 9 май 1945 г. в берлинското предградие Карлсхорст е подписан акт за безусловна капитулация на германските въоръжени сили. Така Великата Отечествена война, в която живота си губят 27 милиона съветски граждани, приключва.

Денят на победата на руския флот над турския флот при Чесменското сражение (7 юли)

На 7 юли 1770 г. по време на руско-турската война 1768-1774 г. руският флот печели една от най-великите победи в своята история. В резултат на сражението в Чесменския залив значителна част от османския флот е унищожена. Турците губят 15 линейни кораба, 6 фрегати и множество малки морски съдове. От 15 000 моряци загиват почти 11 000. Русия прави сериозна заявка за победа в конфликта.

Денят на победата на руската армия под командването на Петър I над шведите в Полтавската битка (10 юли)

Победата на Русия във Великата Северна война 1700-1721 г. над Швеция ѝ дава възможност за първи път в историята си да влезе в кръга на великите държави в Европа. Ключова роля за това изиграва Полтавската битка на 8 юли 1709 г. (Денят на воинската слава се отбелязва на 10 юли). Скоро слез разгрома армията на Карл XII почти изцяло се предава в плен, а самият крал е принуден да потърси убежище при турския султан.

Ден първи в руската история на морската победа на руския флот под командването на Петър I над шведите край нос Хангут (9 август)

Да се победят шведите на суша е било само наполовина изпълнена задача, трябвало е Швеция да бъде съкрушена и по море. На 7 август (Денят на воинската слава се отбелязва на 9 август) 1714 г. край нос Хангут (полуостров Ханко) руският редовен (към онзи момент неговите съдове са се движели от гребци) флот печели първата си победа в историята. Към триумфа над шведите в това сражение, както и в битката край Полтава, го води лично цар Петър I.

Денят, в който съветските войски разгромяват германско-фашистките войски в Курската битка (23 август)

Ако Сталинградската битка очертава коренния прелом във Втората световна война, то Курската битка го утвърждава. След като устоява на мощния удар на германските войски при Курската дъга през лятото на 1943 година, Червената армия преминава в мащабно настъпление по всички фронтове и от този момент нататък не изпуска стратегическата инициатива чак до окончателната победа в конфликта.

Денят на края на Втората световна война (3 септември)

На 2 септември 1945 г. на борда на американски линеен кораб "Мисури" е подписана капитулацията на Япония и така се слага край на Втората световна война. Същата година Върховният съвет на СССР обявява 3 септември за празник на победата над Япония. През 2020 г. във федералния закон "За дните на воинската слава и паметни дати в Русия" са внесени промени, с които 3 септември е определен като Ден на края на Втората световна война.

Денят на Бородинското сражение на руската армия под командването на М.И. Кутузов с френската армия (8 септември)

"Бородинското сражение беше най-прекрасното и най-страшното, французите показаха, че са достойни за победа, а руснаците заслужиха да бъдат непобедими", казва Наполеон Бонапарт за битката край подмосковското село Бородино на 7 септември 1812 г. (Денят на воинската слава се отбелязва на 8 септември). Френският император така и не успява, както планирал, да разгроми руската армия в генералното сражение, което до голяма степен повлиява на крайния резултат на военната му кампания в Русия.

Денят на победата на руската ескадра под командването на Ф.Ф. Ушаков над турската ескадра край нос Тендра (11 септември)

По време на двудневното морско сражение край нос Тендра на 8 и 9 септември (Денят на воинската слава се отбелязва на 11 септември) 1790 г. руският флот разгромява превъзхождащия го по сила турски флот. Заедно с победите по суша този триумф гарантира на Русия победа във войната срещу Османската империя през 1787-1791 година, а с нея и нарастването на влиянието ѝ в северното Причерноморие, в Кавказ и на Балканите.

Денят на победата на руските полкове начело с великия княз Дмитрий Донски над монголско-татарските войски в Куликовската битка (21 септември)

На 8 септември (Денят на воинската слава се отбелязва на 21 септември) 1380 г. московският княз Дмитрий Иванович разгромява в битката на Куликовото поле войските на темника (военачалника) Мамай, който към онзи момент е на върха на властта в Златната Орда. Тази победа сериозно разклаща позициите на монголците в Рус и засилва ролята на Москва като център на обединението на разпокъсаните руски земи. При все това властта на хановете над тях се запазва още цяло столетие.

Денят, в който съветските войски разгромяват германско-фашистките войски в битката за Кавказ (9 октомври)

Кавказ играе ключова роля в стратегическите планове на германското командване през 1942 година: превземането на неговите петролодобивни райони би позволило на Германия да нанесе болезнен удар по Съветския съюз. Само че Червената армия, която устоява на настъплението на германско-румънските войски, успява да прогони противника от региона. На 9 октомври 1943 г. заедно с излизането на 56-а армия до Керченския проток между Таманския и Кримския полуостров, битката за Кавказ приключва.

Денят на народното единство (в чест на превземането с щурм на Китай-град от воините на народното опълчение под предводителството на нижнегородския старейшина Кузма Минин и княз Дмитрий Пожарски (4 ноември)

През периода на дълбока политическа и икономическа криза в Руската държава, който е известен като Смутното време, част от болярството предлага за цар да бъде признат полският княз Владислав. За да постигне целта си, то пуска полско-литовския гарнизон да влезе в Москва. Народният опълченски корпус под ръководството на княз Дмитрий Пожарски и търговеца Кузма Минин, които се противопоставят на чуждото господство, разбива нашествениците и освобождава столицата. В памет на тези събития 4 ноември се чества в Русия не само като Ден на военната слава, но и като Ден на националното единство.

Денят на провеждането на военния парад на Червения площад в град Москва за отбелязване на 24-ата годишнина от Великата Октомврийска социалистическа революция (7 ноември)

На 7 ноември 1941 година, в самия разгар на битката за Москва, когато германците са в непосредствена близост до столицата, Червената армия преминава в тържествен парад в чест на 24-ата годишнина от революцията. Много части се отправят от Червения площад направо на фронта. Парадът показва на света, че въпреки твърденията на германската пропаганда Съветският съюз не е сломен и ще се сражава докрай.

Денят на победата на руската ескадра под командването на П.С. Нахимов над турската ескадра край нос Синоп (1 декември)

На 30 ноември 1853 г. (Денят на воинската слава се отбелязва на 1 декември) по време на Кримската война 1853-1856 г. в залива на град Синоп руският флот напълно разгромява ескадрата на Османската империя. Блестящата победа на руснаците в последното в историята сражение на ветроходни флотове шокира англичаните и французите и им дава повод да се включат в конфликта на страната на турците. Русия, която влиза в сблъсък с коалицията от държави, в крайна сметка губи войната.

Денят на началото на контранастъплението на съветските войски срещу германско-фашистките войски в битката край Москва (5 декември)

През целия период октомври-ноември 1941 г. на подстъпите към съветската столица се водят ожесточени боеве, Червената армия с последни сили се опитва да удържи Москва. Съветските войски успяват да изтощят противника и да изтеглят свежи резерви. На 5 декември 1941 г. те преминават в мащабно контранастъпление и отхвърлят зашеметяващо противника на няколко стотин километра от съветската столица. До този момент вермахтът не е понасял такова съкрушително поражение по време на Втората световна война.

Денят на превземането на турската крепост Измаил от руските войски под командването на А.В. Суворов (24 декември)

"Човек би могъл да се реши да направи щурм на подобна крепост само веднъж в живота", казва най-добрият пълководец в историята на Русия Александър Суворов за превземането на турската твърдина Измаил. Малко преди щурма военачалникът разпорежда да бъдат създадени точни копия на рова, вала и стените на крепостта, на които войските постоянно правят тренировки. На 22 декември 1790 г. (Денят на воинската слава се отбелязва на 24 декември) руските войски овладяват считаната за непревземаема крепост, след като дават 2000 убити. Загубите на турския гарнизон превишават 26 000.