Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
Всички знаят, че точно на Червения площад и днес стои мавзолеят на Владимир Ленин, починал през 1924 година. Но той е само част (централна) от големия некропол край стените на Кремъл. Своеобразното почетно гробище се образува тук след Революцията през 1917 година.
Особено важните партийни деятели и революционери са погребвани тук чак до 1985 година. От двете страни на мавзолея има редица могили с паметници под формата на бюстове. Освен това в братските могили почиват загинали за делото на революцията войници.
От края на 1920-те години, когато в Москва се появява крематориум, урните с праха на важните за СССР хора започват да се зазидват в кремълските стени. Писателят Максим Горки, пълководецът Георгий Жуков, космонавтът Юрий Гагарин и космическият конструктор Сергей Корольов – прахът на всички тях също се намира в хранилището с урни в стената.
Първите чужденци се появяват в некропола много рано. Например в братска могила край стените на Кремъл са погребани петима комунисти от различни държави, загинали недалеч от Москва през 1921 година. Немците Оскар Хелбрих и Ото Струпат, българинът Иван Константинов, австралиецът Джон Фрийман и британецът Уилям Джон Хюлет са се борили за правата на миньорите и идват в Русия на конгрес на Червения интернационал на профсъюзите. По пътя към Москва от Тула, където се срещат с миньорите, те участват в изпитание на нов аеровагон, който катастрофира.
От близо 200 души, погребани край Кремъл, има още немалко чужденци – преди всичко лидери на работнически движения в своите страни.
След Първата световна война в Русия попадат десетки хиляди унгарски военнопленници, сред които има селяни, работници и други представители на по-ниските слоеве от населението. И те решават да се присъединят към болшевиките и да им помогнат в борбата за власт и социална справедливост. Антон Хорак влиза в редиците на Червената армия и загива по време на Гражданската война, докато болшевиките потушават въстание на левите есери. Погребан е в братска могила край Кремъл.
Тази норвежка комунистка е един от организаторите на движението за солидарност със съветска Русия. През 1920 г. е поканена в страната на съветите, за да участва в конгрес на Коминтерна и в Първата международна конференция на жените-комунистки в Москва. Загива в Москва по време на авиационен празник поради нещастен случай – удря я крилото на катастрофирал самолет. Погребана е в братска могила заедно с още няколко комунисти, починали през 1920 година.
Този американски журналист е може би любимият болшевик на чужденците. Рид е личен познат на Владимир Ленин и Лев Троцки, става свидетел на Революцията през 1917 г. и я прославя в своята книга "Десет дни, които разтърсиха света". След това той дори е един от основателите на комунистическата партия в САЩ. През 1919 г. отново пристига в съветска Русия, работи в Коминтерна и пътува из страната, за да събира информация за новата си книга. Рид умира през 1920 г. в Москва от Тиф. Погребан е в братска могила край стената.
Рутенберг – бивш дърводелец и син на хамалин, става генерален секретар на новата Комунистическа партия в САЩ. Той се възхищава от революцията от другата страна на океана и дори организира демонстрация на работниците под надслов "Ръцете долу от съветска Русия!". Рутенберг умира в родината си, но по молба на болшевиките прахът му е зазидан в кремълската стена.
Шотландският металург още в началото на 1910-те участва в стачки на работниците и членува в Социалистическата трудова партия и в ръководството на новия съвет на цеховите началници. Той е невероятно вдъхновен от Революцията през 1917 г. в Русия и започва да пропагандира за създаването на комунистическа партия във Великобритания, която да обедини всички леви политически сили. Когато тази партия е създадена, Макманус пристига в СССР за конгрес на Коминтерна. За подстрекателство към метеж той прекарва няколко дни в затвора и умира през 1927 година. Прахът му е пренесен в СССР и е погребан в стените на Кремъл.
Американският миньор Хейуд е част от федерацията на миньорите в САЩ и е активен член на местните леви партии и работнически организатори. Той се занимава с организацията на стачки. Като много други комунисти, той е против включването на САЩ в Първата световна война. Той и съратниците му са арестувани по обвинения в шпионаж и подстрекателство към дезертьорство от армията. Осъден е на 20 години затвор, но малко след това е освободен срещу гаранция. През това време той бяга в съветска Русия, тъй като се възхищава на Революцията през 1917 г., още докато е в затвора. В СССР той работи активно в революционните работнически организации и пише автобиография и книга за историята на работническото движение в САЩ, които са публикувани на руски език. Умира в Москва през 1928 година.
Унгарският комунист още като млад организира няколко работнически стачки, а след това става един от лидерите на Унгарската Съветска република, просъществувала няколко месеца. Оглавява и унгарската Червена армия. След разгрома на републиката, той емигрира, участва в работата на Коминтерна и умира в Кан от болест през 1928 година. Прахът му е погребан в стените на Кремъл. Още един унгарец и другар на Ландлер по партийна линия – Йеньо Хамбургер, също е погребан в кремълските стени през 1936 година. Но след Втората световна война прахът му е върнат в родината.
Името на немската комунистка и активистка за правата на жените е известно на всяко съветско хлапе още от ранно детство – и до днес на нея са кръстени много улици из градовете на Русия, а един от основните празници в страната е Международният ден на жените 8 март. Цеткин е прогонена от Германия, когато на власт идва Хилтер и през 1933 г. тя умира недалеч от Москва.
Японският комунист става привърженик на социализма, докато учи в САЩ. Когато се връща в родината, той започва да организира профсъюзи и работнически движения, както и лява партия. Докато Русия воюва с Япония през 1904 г., той се здрависва с руския социалист Георгий Плеханов – двамата са избрани за председатели на Конгреса на Работническия интернационал. В хода на репресии за организиране на работнически бунтове, той напуска Япония и през 1918 г. пристига в съветска Русия, където работи в Коминтерна. Умира в Москва през 1933 година.
Виден деятел на работническото движение, Хекерт е част от ръководния състав на комунистическата партия на Германия. Той е близък познат на Ленин и се възхищава на успехите на революцията в Русия. Хекерт, също като Цеткин, е принуден да напусне Германия, след като нацистите идват на власт. Живее в Москва и трудовете му излизат в съветския печат.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си