Как германците се опитват да се спасят в Сталинград (СНИМКИ)

"Снегът отскачаше от веригите. Настроенито ни беше неистово и, ако това би имало смисъл, щяхме да викаме "ура!". Стреляхме, колкото издържаха картечниците, по всички появили се цели… Руската пехота се разбяга на всички страни, вероятно те ни бяха взели за луди", така старши-лейтенант Хорс Шайбер си спомня за началото на операция "Зимна буря" по деблокирането на 6-а армия на Фридрих Паулус, обкръжена в Сталинград. 

Съветската операция "Уран", в резултат на която на 23 ноември 1942 г. германската 300-хилядна групировка се оказва в "обръч", шокира ръководство на Третия райх. При все това то е предполагало, че ще може да избегне катастрофата. Германците вече са имали успешен опит за снабдяване чрез "въздушния мост", отрязан в началото на същата година край Демянск, на 100-хилядния 2-и армейски корпус. А няколко месеца след обкръжението му успяват да го спасят от капана. Хитлер разчита, че този успех ще бъде повторен, и заповядва на Паулус да задържи Сталинград, като получава по въздуха необходимото продоволствие и боеприпаси. Току-що създадената Група армии "Дон" на фелдмаршал Ерих фон Манщайн, получава задачата да пробие коридор. Тя е подсилена с дивизии, прехвърлени от Северен Кавказ и Западна Европа. 

Най-близките позиции (само 40 км) до обкръжената 6-а армия на германските войски са в района на река Чир. Съветското командване предполага, че именно тук ще бъде предприет опит за пробив на блокадата, и придава на този участък специално значение и интензивно го подсилва. Тогава Манщайн премества направлението на своя главен удар по на юг, в по-слабо защитен район близо до село Котелниково, от което до войските на Паулус има над 120 км. На 12 декември германската група армии "Гот" (на името на командващия генерал-полковник Херман Гот) в рамките на операцията "Зимна буря" внезапно атакува и разбива отстъпващата ѝ по численост 302-а стрелкова дивизия на Червената армия и стремително разгръща настъплението по направлението към Сталинград.    

След като осъзнава пропуска си, съветското командване изпраща в района на бойните действие 2-а гвардейска армия на генерал-лейтенант Родион Малиновски. До пристигането ѝ наличните там съветски части и подразделения трябва да възпират противника. Тежки боеве се завързват в района на село Верхнекумски, където съветските войски успяват да дадат отпор на германците близо пет дни и да спечелят скъпоценно време. На 4-и механизиран корпус, който тук особено се отличава в сраженията, още на 18 декември е присвоено званието "гвардейски".

"Танковете откриха ураганен огън, хитлеристката пехота обстрелваше непрекъснато с автомати. Водеше се бой по цялата дълбочина на нашата отбрана", спомня си началникът на политотдела на 20-а самостоятелна изтребително-противотанкова артилерийска бригада Владимир Бубнов, когато разказва за боевете в района на село Громославка: "Бронебойците (разчетите на противотанковите пушки) се биеха до последния патрон, до последната граната. Поразяваха и подпалваха танкове, бронирани машини на противника, поразяваха пехотата на врага. Противникът обаче продължаваше да атакува, неговите танкове и бронирани машини приближаваха нашите окопи, а след това започнаха да ги "заравняват като с ютия". Само че, веднага след като танк преминеше през окоп, нашите воини – войници, сержанти и офицери – се вдигаха и откриваха огън след бронираните машини". 

Германските войски понасят големи загуби и трудно напредват. "От хвалената изненада на удара ни не остана и следа", отбелязва командирът на 17-а танкова дивизия генерал-майор Фридо фон Зенгер унд Етерлин. Последният успех за германците при операцията "Зимня буря" е тяхното излизане на 19 декември на река Мишковка, на 48 км от Сталинград. Тук те най-после се сблъскват с пристигналата свежа съветска 2-а гвардейска армия. 

Между щабовете на Манщайн и Паулус започват интензивни преговори за необходимостта да се пристъпи към изпълнение на операция "Гръмотевица" — пробив на 6-а армия към позициите на армейската група "Гот". Само че командващият на обкръжените войски така и не дава заповед за начало на операцията. Основната причина за това са изключително малките запаси от гориво, което за неговите стотина танкове би стигнало само за 30 км, докато войските, с които е трябвало да се пробие блокадата, са били на почти 50 км. Генералът се е опасявал, че Червената армия просто ще смаже бавно придвижващата се маса войници, останали без бронирания си юмрук в замръзналата степ.

"Тя трябваше да се придвижва към 4-та танкова армия, като води боеве на всичките четири страни, образувайки нещо като каре", разсъждава в мемоарите си "Изгубените победи" Ерих фон Манщайн: "При това тя би била под постоянната заплаха настъплението ѝ на югозапад да спре или пък противникът да смаже ариергарда ѝ или флаговата охрана. И тази задача трябваше да се изпълнява с войски, които бяха силно изтощени заради недостига на храна и чиято подвижност почти бе изгубена. Но все пак надеждата да си върнат свободата, да се спасят от смъртта или плена би придала сили на войските, за да направят невъзможното възможно!" 

Съветската операция "Малкият Сатурн", започнала още на 16 декември, слага кръст на надеждите за спасение на обкръжената групировка. И докато южно от Сталинград едни съветски войници дават отпор на натиска на танковете на Гот, то северозападно от града в района на голямата извивка на река Дон техни събратя по оръжие громят италианските и румънските дивизии и пробиват вражеския фронт в дълбочина на 340 км. Така те излизат в тила на самата Група армии "Дон". Германците започват отстъпление, преследвани от 2-а гвардейска армия на Малиновски, която на 24 декември преминава в контранастъпление. 

"В частите очакваха обнадеждаващи известия", спомня си офицерът от разузнавателния отдел на 6-а армия Йоахим Видер:  "Предната линия се държеше с последни сили, надявайки се, че сега, преди Коледа, Хитлер ще изпълни обещанието си и ще помогне. Фразата "Манщайн идва!" все още излизаше от устата на всички. Но точно в тези дни, когато всички все още чакаха, вярваха и се надяваха, настъпващите формирования, натоварени със задачата да освободят 6-та армия от обкръжението, бяха спрени и след това отхвърлени от руските войски, без да постигнат целта си".

След като преживява "Зимната буря" и не чува "Гръмотевицата", съветското командване спокойно се връща към разработването, прекъснато от германското настъпление, на плана на операцията по разпокъсването и окончателното унищожение на групировката на Паулус. Този план е изпълнен успешно в началото на 1943 година.

Драматични истории има на всеки фронт от войната: разказваме ви как съветски военнопленници бягат от германски концлагер със самолет!