Яков Кузнецов е просто един от московските гангстери през 1910-те, но си печели моментална слава в криминалния свят, след като успява да обере самия Владимир Ленин – макар че в момента, в който го прави, не го осъзнава.
Яков е роден през 1890 г. в семейство на престъпници и започва да краде още като дете. През 1917 г. вече е натрупал 10 присъди за джебчийство и славата му се носи из целия град. Прякорът му "Кошелков" означава "човека с портмонентата".
Кошелков е дързък престъпник. През 1918 г. той е хванат от ЧеКа (предшественикът на съветската НКВД и КГБ и съвременната ФСБ на Русия) в градче край Смоленск. Докато пътува към Москва, един от съучастниците му, маскиран като търговец, дава на Кошелков специално парче хляб. В него е скрит пистолет "Браунинг" и Кошелков го използва, за да застреля офицера от ЧеКа, който го е арестувал. Яков успява да избяга. Продължава да се занимава с престъпна дейност – не само като джебчия, но и като лидер на организирана престъпна група за въоръжени грабежи. Година по-късно той ще извърши най-прословутото си престъпление.
На 6 януари 1919 г. Кошелков и петима съучастници спират автомобил край кв. Соколники в Москва – на бандитите просто им трябва кола, с която да извършат обир. Оказва се, че това е автомобилът на Ленин – болшевишкият лидер и сестра му Мария в компанията на шофьор и охранител са тръгнали да посетят жената на Ленин, Надежда Крупская, в болницата.
Бандитите заповядват на пътниците да напуснат колата и ги претърсвеат. "Какво става? Аз съм Ленин!", възкликва Владимир Илич, но Кошелков не чува името му правилно. "Може и да си Левин, аз пък съм Кошелков – босът на този град през нощта", казва Яков. Той взема документите на Ленин и оръжие и гангстерите отпрашват с мерцедеса на социалистическия лидер. Едва в колата, докато разглежда документите, Кошелков осъзнава каква горчива грешка е допуснал. Обръща колата и с бясна скорост се връща там, където са оставили Ленин, но революционният лидер вече е изчезнал.
След инцидента е организирана мащабна издирвателна операция по залавянето на Кошелков и бандата му. Направени са няколко неуспешни опита той да бъде заловен, при които Кошелков убива няколко тайни полицейски служители. Когато най-накрая го хващат през юли 1919 г., агентите от ЧеКа не поемат никакви рискове и направо стрелят по него. Кошелков е убит с шест изстрела. След смъртта му, в него е открит "Браунинг"-а на Ленин.
Владимир Бабушкин е безспорният крал на съветския престъпен свят до 1985 г., когато умира на 57 години. През живота си той прекарва общо 35 години в затвора. Именно това го превръща в легенда.
Владимир започва като джебчия – най-"уважаваният" престъпен занаят, а на 20 получава първата си присъда от 20 години затвор. Зад решетките му викат "Вася", за да крият истинската му самоличност, което е традиция сред руските престъпници. Известен е и като "Брилянт" ("диамант") заради високата му позиция в затворническата йерархия. През малкото години, в които е на свобода, "Вася" никога не е работил за съветската държава и никога не е сътрудничил с управата на затвора, докато е зад решетки. Той е готов по-скоро да изтърпи най-строгото наказание, отколкото да предаде събратята си.
Като прочут престъпник с безупречна репутация, Брилянт се превръща в главен авторитет в затвора – братята му по съдба го молят да бъде финален арбитър, когато между тях има конфликти. Умира в затвора през 1985 година. Няколко години по-късно съветските гангстери издигат 8-тонен гранитен паметник на гроба му в Соликамск, на около 160 км южно от Перм в Урал.
Сергей е рядък случай на роден престъпник – появява се на бял свят в затвор в Казашката ССР. Баща му е чеченец, пратен зад решетките, защото отказва да бъде депортиран, а майка му – корейка, е в затвора за нелегална търговия. Нищо чудно, че момчето започва да краде още като дете и на 18 г. за първи път е осъден да лежи 6 години за участие в грабеж.
Сергей няма никакво образование или специални умения, с изключение на тези в престъпленията През 1980 г. е освободен от затвора, но прекарва на свобода само година, преди да получи още 15 години. Осем години по-късно бяга от затвора и е на свобода в продължение на цели две години.
Мадуев поддържа имидж на "почтен гангстер". В Грозни той и негов съучастник ограбват семейство в апартамента им и Мадуев убеждава "колегата" си да не изнасилва дъщерята. В Москва мъж получава удар по време на грабеж и Мадуев се обажда на линейка. След като бяга от затвора, Мадуев не се крие. През двете години той ограбва и убива десетки хора. Най-накрая е заловен през 1990 г. в Ташкент и е откаран в Ленинград (Санкт Петербург), където се провежда разследването.
Докато е в ареста в Ленинград, обаче, Мадуев успява да омая Наталия Воронцова – една от следователките по делото му, и я убеждава тайно да му даде оръжие. С това оръжие Мадуев напада охранителите си и се опитва да избяга, но е хванат. Наталия Воронцова е осъдена на 7 години затвор.
Мадуев е осъден на смърт, но през 1995 г. в Русия е въведен мораториум върху смъртната присъда. Мадуев прекарва последните години от живота си зад решетките. Умира в затвора през 2000 г. на 44-годишна възраст.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си