Дори тези, които не са добре запознати с история на Втората световна война, със сигурност са чували името на този съветски град на Волга. В Сталинград – днешен Волгоград, Червената армия чупи "гръбнака" на Вермахта и това става повратна точка в курса на кръвопролитния конфликт.
Градът плаща висока цена за тази победа – след ожесточени улични сражения, артилерийски обстрел и въздушни нападения един от най-бързо развиващите се промишлени центрове на Съветския съюз остава в руини.
Историята на този град-герой, чието оригинално име е Царицин, започва още през късния XVI век. Той се споменава за първи път през 1589 г. в указ на цар Фьодор Иванович като град, основан за защита на руските земи от набези на степните номади. С времето държавната граница се измества на юг, и този военен форпост на кръстопътя на сухопътни и речни пътища постепенно се превръща в голям търговски център.
Руската гражданска война е тежко изпитание за Царицин. Отбраняван от Червената армия, между юли 1918 г. и октомври 1919 г. той издържа три големи атаки от войските на Бялата гвардия. Впоследствие преминава под властта на двете враждуващи сили няколко пъти. В резултат промишлените предприятия в Царицин са разрушени, канализацията, водоснабдяването и градската електростанция също излизат извън строя.
Йосиф Сталин, който по това време е председател на Революционния военен съвет на Севернокавказкия военен окръг (орган на военно-политическото ръководство на формированията на Червената армия) взема активно участие в отбраната на град. През 1925 г. в знак на почит Царицин е преименуван на Сталинград.
През същата година е издигнат и паметник на Ленин на Площада на загиналите борци на революцията, който се намира в центъра на града. Точно до него се издига символът на стария Царицин – катедралата "Александър Невски", която е взривена през 1932 година. Паметникът на "вожда на световната революция" оцелява още известно време, до уличните боеве за града в края на 1942 година.
През 1930 г. тук е открит първият в страната тракторен завод, един от най-големите в Европа. Освен трактори, той произвежда и леките танкове Т-26, както и прословутите средни танкове Т-34. Работата в цеховете на завода не спира - до 13 септември 1942 г., когато на територията му влизат немските пехотни подразделения.
Регионален драматичен театър "Максим Горки" е културен център на Сталинград. Сградата, която е построена още по времето на Руската империя, е силно повредена във войната и възстановяването ѝ отнема почти 7 години.
До унищожителното германско въздушно нападение на 23 август 1942 г., Централният универсален магазин на града е един от най-красивите в страната. В края на битката за Сталинград мазето на сградата е щабквартира на 6-та армия, начело с Фридрих Паулус. Тук на 31 януари 1943 г. съветските войски пленяват фелдмаршала.
Една от най-видните сгради в града е парната мелница, която до революцията през 1917 г. принадлежи на семейство Герхард - предприемачи от волжките германци. През 1942 г. нейната подсилена стоманобетонна рамка и дебели стени позволяват на съветските войски да превърнат мелницата във важен отбранителен пункт, който прикрива пътя към Волга. След войната е решено полуразрушената мелница да не се разрушава или възстановява, а да се запази като паметник на онези страшни и героични събития.
Някогашният дом на търговеца Воронин, който през съветски времена се превръща в Дворец на пионерите, има всичко, от което се нуждае градската младеж: музикални стаи, балетно студио, лаборатория за млади естествоизпитатели, клуб за млади моряци и много други. След войната силно повредената сграда е съборена.
На пл. "Привокзалная", пред жп гарата, се намира фонтанът "Бармалей", посветен на едноименната приказка в стихове на Корней Чуковски. Той представлява композиция от 6 деца, които танцуват около крокодил. По време на битката в Сталинград фонтанът се прославя по цял свят, благодарение на невероятните снимки на военните кореспонденти, показващи радостта на детските лица на фона на зловещите руини на сградите около площада.