В края на 1941 г. Червената армия нанася на германците съкрушително поражение край Москва, като отхвърля Вермахта на няколкостотин километра от столицата. Окрилено от успеха, съветското командване решава, че е настъпило време за коренен прелом във войната и подготвя мащабно настъпление по всички фронтове. "Германците искат <…> да спечелят време и да могат да си отдъхнат", отбелязва тогава Сталин: "Нашата задача е да не дадем на германците тази почивка, да ги гоним на запад без спиране, да ги принудим да изразходват своите резерви още до пролетта… и така да гарантираме пълния разгром на хитлеристките войски през 1942 година".
Анатоли Гаранин/Sputnik
Планирало се е един от главните удари да бъде нанесен по Групата армии "Север", която е обсадила Ленинград. На 7 януари 1942 г. войските на Северозападния фронт под командването на генерал-лейтенант Павел Курочкин атакуват позициите на противника в района на езерата Илмен и Селигер, като разгръщат настъплението по направлението към Демянск и Старая Рус. "Северозападът е труден по своему", пише командирът на батарея от гвардейски миномети Владимир Фланкин: "Там наистина почти няма люти студове и непоносима жега. Климатът е мек и влажен. Там обаче всичко е гори и блата. Влагата е целогодишна. Ако стъпиш настрани от пътеката, затъваш до пояс. Пътища няма".
А. Еланчук/Sputnik
Въпреки труднопроходимата местност и ожесточената съпротива на германците, Червената армия успешно напредва по няколко направления и планира да обкръжи противника. Обезпокоено, командването на 2-и армейски корпус на Вермахта иска от Берлин разрешение да отстъпи, но получава категоричен отговор: "Демянск трябва да се защитава до последния човек". В крайна сметка на 20 февруари съветските части, които се движат едни към други, затварят обръча на обсадата край село Залучие, като отрязват значителни сили на 2-и корпус и моторизираната дивизия на СС "Мъртвешка глава" с обща численост 95 000 души.
Getty Images
Под контрола на обкръжената групировка е територия с площ от 3000 квадратни метра, в която влизат големият град Демянск и редица малки населени пунктове. Ръководството на Третия райх забранява да се използва думата "котел" като предпочита изрази като "Крепостта Демянск" и "Твърдините на Изток". Войниците от 2-и корпус пък просто наричат територията "графство", защото техният командир генерал Валтер фон Брокдорф-Алефелд наистина е бил граф.
Бундесархив
Съветското командване прекрасно разбира необходимостта от най-скорошно унищожение на противника, попаднал в капана, но всички опити на Червената армия да пробие отбраната на 2-и корпус завършват на практика без резултат. "Противникът е блокирал всички пътища, всички малко от малко пригодни пътища и подстъпи за нашето настъпление", спомня си Курочкин: "А тъй като движението извън пътищата на значителни войскови маси беше напълно изключено, то да бъде преодоляна такава отбрана беше изключително трудно <…> Тихите заснежени поля пред такива села можеха за един миг да се превърнат в кошмарен ад, щом поемем в настъпление. Всеки метър от пространството се обстрелваше от многобройни картечници и оръдия, притаили се в селата".
Министерство на отбраната на Руската федерация
За германската групировка защитата на "котела" също се превръща в голямо напрягане на всички сили. "Опорните пунктове са оборудвани и заети от личния състав. Задействани са всички чак до последния войник, включително и готвачите", пише в дневника си обер-лейтенант Мартин Щеглих. Страшна картина описва в своите мемоари командирът на свързочен взвод на 37-и гвардейски артилерийски полк Иван Новохацки: "От труповете на наши войници германците направеха прегради за предната си линия, като ги струпваха и поливаха с вода, тъй като по правило не можеше да се копае – пречеше водата, която на много места бе 20–30 сантиметра над повърхността".
Бундесархив
Без редовно снабдяване с провизии и боеприпаси войските на Брокдорф-Алефелд не биха могли дълго време на удържат позициите и Хемран Гьоринг задейства в помощ на "Крепостта Демянск" всички свободни сили на транспортната авиация. Авиогрупи се вземат от Групата армии "Център" и дори от Африканския корпус. Тъй като господството във въздуха все още е на "Луфтвафе", ВВС на Червената армия не успяват да възпрепятства съществено работата на "въздушния мост". При все това при снабдяването на Демянск германците губят над 100 транспортни Junkers-52 и Heinkel He 111.
Бундесархив
С настъпването на пролетта германските войски започват опити да разкъсат обръча на обкръжението и в крайна сметка успяват. На 22 април 1942 г. в района на село Рамушево армейската група на генерал-лейтенант Валтер фон Зейдлиц-Курцбах влиза в контакт с войниците на генерал-майор Ханс Зорн, които си пробиват път от котела. Образува се така нареченият "рамушевски коридор", широк до един километър. Германците обаче успяват да го разширят до осем километра, като го укрепват с минни полета, десетки ДОТове и ДЗОТове. Многократните опити на съветските войски да унищожат тази линия на снабдяване и да възстановят "котела" така и остават без никакъв резултат.
Бундесархив
Успешната отбрана на Демянския "котел" изиграва лоша шега на Хитлер. Когато през ноември 1942 г. 300-хилядната армия на Фридрих Паулус попада в капан в Сталинград, фюрерът ѝ забранява да се оттегли от града, защото е убеден, че и тук "Луфтвафе" ще спаси обкръжените войски. Лидерът на Третия райх обаче не взема предвид нарасналата активност и ефективност на ВВС на Червената армия и напълно различните условия на местността в сравнение с Демянск: едно е да се лети няколко десетки километра над непроходими гори и напълно друго – двеста километра над открита степ, като се преодолява твърдото противодействие на силите на съветска ПВО. Скоро на нацистите им се налага да платят висока цена за тази своя грешка.
ТАСС