Как австрийска аристократка става "Червената графиня" на съветското разузнаване

Russia Beyond; Бундесархив
Рут фон Майенбург е част от висшите кръгове на австро-унгарското общество, но избира пътя на борбата за социалистическо равенство.

За такива хора обикновено казват: "Тя се е родила със златна лъжичка в устата". Дъщеря на австрийския собственик на мини Макс Хайнсиус фон Майенбург, Рут е наследничка не само на богата, но и старинна аристократична фамилия. Изглежда бъдещето ѝ е било предопределено, но пред скучния светски живот тя предпочела кариерата в съветските спецслужби.

Аристократка-социалист

Рут фон Майенбург се увлича по левите идеи от юношество. През 1932-а, когато е на 25 години, тя влиза в Социалдемократическата работническа партия на Австрия и се присъединява към Социалистическия младежки фронт. Пак тогава тя се съчетава във втори брак с видния деец на лявото движение на страната Ернст Фишер.

Ернст Фишер

Съпрузите с тревога наблюдават как Австрия, с усилията на нейния канцлер Енгелберт Долфус, уверено поема по пътя на фашизацията по италиански образец. През февруари 1934 г. против действащата власт избухва въстанието на бойната организация на социалдемократите - Републиканския шуцбунд, което е потушено жестоко от армията. След това Рут и съпругът ѝ незабавно напускат страната.

Ново пристанище за съпрузите става Чехословакия, а след това и Съветският съюз. Тук Рут фон Майенбург участва заедно с избягалите в Москва членове на Републиканския шуцбунд в парада на 1 май 1934 г. на Червения площад. По това време тя вече е убедена комунистка.

Разузнавач

За съветските спецслужби не представлява особена трудност да вербуват австрийската аристократка, която в Разузнавателното управление на Работническо-селската червена армия (РККА – от съкращението на руски, а по-късно Червена Армия) става известна с псевдонима "Лена". От 1934-а до 1938 г. тя работи активно в Европа и преди всичко в нацистка Германия.

Курт фон Хамерщайн-Екворд

Най-ценният източник на информация за "Червената графиня" става генерал Курт фон Хамерщайн-Екворд, с чието семейство тя поддържа приятелски отношения години наред. Въпреки високото си положение във Вермахта той е убеден противник на Хитлер и с радост се съгласява да помогне на отдавнашната си позната.

Подробностите около информацията, която Рут фон Майенбург получава от генерала и предава в Москва, все още са засекретени. Въпреки това се знае, че тя е била свързана с отбранителната способност на Германия, темповете на превъоръжаване на Вермахта, плановете за военното сътрудничеството на Третия райх и Итлаия, а също и с отношенията на германския военно-политически елит към Хитлер.

Сведенията, добити от "Червената графиня", са толкова ценни, че още през 1938 г. на Рут е присвоено званието полковник, а народният комисар по отбраната Климент Ворошилов лично ѝ изказва своята благодарност. Пак той предава чрез нея предложението към Хамерщайн-Екворд и семейството му да се преселят в СССР. Генералът обаче отказва и предлага да участва в заговори против Хитлер чак до смъртта си от рак през 1943 година.   

Завръщането у дома

Молотов при подписването на пакта Молотов-Рибентроп

През 1938 г. Рут фон Майенбург се оттегля от работата в разузнаването и се завръща в Съветския съюз. Любовта ѝ към новата родина е силно разколебана от масовите политически репресии, известни като "Големия терор", а също и от сключването през 1939-а на пакта Молотов-Рибентроп, което е като гръм от ясно небе. "Сякаш часовникът на кремълската кула изведнъж спря", казва тя като коментира по-късно съветско-германския договор: "Беше ни много срам и още дълго не бяхме в състояние да преодолеем това чувство на срам". 

При все това "Червената графиня" остава и в СССР, и в редовете на комунистите (едва през 1966-а напуска Комунистическа партия на Австрия). Рут работи по линията на Коминтерна, а също в Главното политическо управление на Червената армия. През 1943 г. ѝ възлагат да отговаря за въпросите, свързани с австрийски военнопленници, пленени край Сталинград.

След края на войната Рут фон Майенбург заедно със съпруга си се връща в Австрия, където известно време заема поста генерален секретар на Австрийско-съветското сдружение за приятелство. След това и чак до смъртта си през 1993 г.  тя се занимава основно с преводаческа дейност и пише мемоари, посветени на времето, прекарано в Съветския съюз, и на нейните съратници в социалистическата борба.   

Ето ги и историите на 4-те най-известни съветски разузнавачки!

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.

Вижте още:

Този уебсайт използва "бисквитки". Кликнете тук , за да разберете повече.

Приемам "бисквитките"