Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
На 12 октомври 1957 г. Лев Ребет, една от ключовите фигури в украинското националистично движение в изгнание, пристига на работното си място в Мюнхен. Докато изкачва стълбите на сградата, той вижда млад мъж. Когато мъжът се приближава към Ребет, той вдига ръка, впръсква някаква течност в лицето му и бързо напуска сградата. Ребет умира на място от сърдечен арест – или поне така изглежда. Сръчният убиец е Бохдан Сташински. Той е нает от КГБ, за да преследва и екзекутира врагове на съветската държава в чужбина. Той не подозира, че страстта му към една германка ще превърне и него в мишена.
Сташински открива неподозирания си талант съвсем случайно, малко след края на Втората световна война. Задържан, защото пътува във влак без билет, бедният студент от Педагогическия институт в Лвов моментално е вербуван от съветското разузнаване.
Младежът е интересен за съветските служби за сигурност, защото е от семейство с близки контакти с украинското националистично движение, оглавявано от силно противоречивата фигура Степан Бандера – заклет антикомунист, който се заклева във вярност на Адолф Хитлер, когато нацистките войски нахлуват в СССР. Бандера оглавява организацията, отговорна за множество престъпления, включително убийства, отвличания и фалшифициране.
"Когато го вербуват, той възприема много от принципите на комунистическата идеология като оправдание пред самия себе си. Сам се убеждава, че въоръженият подземен свят е обречен и че комунистическият режим би бил позитивен за Украйна и за Съюза като цяло", казва в интервю Серхий Плохи, преподавател по украинска история в Харвардския университет.
В продължение на няколко години Сташински усъвършенства уменията си, като се инфилтрира в подземните кръгове на украинските националисти и ги разбива, заедно с колегите си от КГБ. Но талантът му да овладява чужди езици, неговата решителност и, най-важното, хитростта му го превръщат в естествен избор за мръсната работа, планирана на върха на съветската йерархия. Сташински заминава за чужбина, в следвоенна Германия, натоварен със задачата да убие мъжа, обожаван от семейството му и мразен от Москва – Степан Бандера.
През 1957 г. Сташински се установява в Берлин с нова самоличност – той приема името Йозеф Леман. След като успешно тества пистолета си с отровен спрей, който не оставя никакви следи от насилствена смърт при първата жертва – Лев Ребет, неговите шефове го натоварват със задачата да убие Бандера, който живее с фалшива самоличност в Мюнхен.
На 15 октомври 1959 г. Сташински следва мишената си до верандата на къщата му. След като се приближава до Бандера, който се мъчи да си отключи, убиецът го пита дали всичко с ключа е наред. Когато Бандера вдига глава, за да отговори, Сташински впръсква отровния спрей в лицето му. Мъжът моментално пада на земята и умира малко след това.
Мисията е изпълнена и планът е Сташински да се върне в Москва, където да получи признание и награди, но успехът му е помрачен от един деликатен личен проблем. Докато е в Берлин, съветският шпионин се влюбва в германка, която, по ирония на съдбата, е ревностна антикомунистка.
"[…] Въпреки забраната от шефовете в КГБ, на среща с Шелепин (шефът на КГБ по онова време), той настоява да му позволят да се ожени за Инга Пол – германка от ГДР, която е настроена против Русия и против СССР", разказва Плохи.
Немската любов на агента от КГБ изобщо не подозира с какво всъщност се занимава партньорът ѝ. Когато Сташински ѝ казва истината, Пол е шокирана, но въпреки това не се отказва от любовта си.
Колкото и да е странно, от КГБ позволяват на Сташински да се ожени за избраницата си и двамата се установяват в Москва. Когато идва време Пол да роди сина на Сташински, ѝ позволяват да се върне в родната си Германия. Но шпионинът, който се е компрометирал, като се е оженил за жена с явни антисъветски убеждения – нещо, което става ясно по време на престоя на двойката в Москва, е принуден да остане в СССР.
"Не мисля, че е бил фанатик, но той приема пропагандните идеи, представени му като оправдание за действията му и те стават част от новото му 'аз' […] Желанието му да се ожени за Инга и някои съмнения около комунистическата идеология, породени от религиозното му възпитание, показват, че у него се борят тези две начала: семейното възпитание и службата в КГБ. В крайна сметка, този конфликт достига своя връх и той бяга за Запад", казва Плохи.
Само 4 месеца след раждането си, синът на Сташински умира в Германия. На шпионина е позволено да присъства на погребението, но той използва тази възможност, за да избяга от Съветския съюз и да разкрие подробности за дейностите си пред ЦРУ.
На 13 август 1961 г. Сташински и жена му се измъкват тайно от дома си, изоставяйки непогребания ковчег с мъртвото си дете. Сташински се предава на полицията в Западна Германия и след това е предаден на агентите от ЦРУ.
Разкритията на Сташински предизвикват шумен съдебен процес, където имената на Шелепин и Хрушчов са споменати във връзка с убийствата в Германия. Смятан за прост изпълнител на политически мотивираните убийства, Сташински получава сравнително малка присъда (8 години затвор).
Инга Пол се развежда с обвинения и вероятно отчаян съветски шпионин през 1964 г., преди да го освободят предсрочно през 1967 г. След това следите му се губят. Според различни източници той може да е заминал за САЩ или Южна Африка, след като си прави пластична операция, за да промени външния си вид. Не е сигурно дали пенсионираният наемен убиец все още е жив.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си