Този съветски майстор на саботажа организира политически убийства в чужбина и шпионира за СССР

Когато дезертиралият съветски шпионин Георги Агабеков безпричинно бяга в Париж от Турция, където е пратен от съветското разузнаване, съветската тайна полиция го осъжда задочно на смърт. Планът за убийството на дезертьора е дело на Александър Коротков – млад разузнавач, който съвсем доскоро е обикновен асансьорен техник в Лубянка.

Техникът

Архивна снимка

Александър Коротков първоначално не е орисан да стане прословут шпионин. На роденото в бедно семейство момче му се налага да се откаже от мечтите си да учи в Московския държавен университет и вместо това да започне работа като техник, за да помага на майка си, която е без съпруг и работи денонощно, за да свързва двата края.

Тенисът е начинът на младия мъж да избяга от тежката си действителност. И както се случва, именно тенисът променя коренно живота му.

Коротков играе в спортен клуб "Динамо" и от време на време прибира топките на мачове между други играчи. Един от тях е Венямин Херсон – служител на Съвместната държавна политическа дирекция – тайната полиция на СССР, известна още като ОГПУ.

"Всеки, който иска да стане част от общността на 'Динамо', трябва да работи в системата на ОГПУ. Иначе беше невъзможно да станеш играч на 'Динамо'", твърди авторът и историк на съветското разузнаване Теодор Гладков.

Херсон назначава Коротков като асансьорен техник в Лубянка – централата на тайните служби по онова време. Вероятно единственото намерение на Херсон е да подпомогне спортната кариера на младия мъж, но животът, както изглежда, има други планове. След като прекарва няколко месеца като техник, Коротков се издига до чиновник и скоро става асистент и действащ служител на ОГПУ (Обединено държавно политическо управление). Именно тогава започва невероятната му кариера.

Мултифункционален убиец

Скоро след това Коротков се озовава в една от разузнавателните дирекции на тайните служби. Шефовете забелязват изключителните му качества и инвестират в неговото обучение – искат да го направят високоефективен и смъртоносен актив за СССР – страна, която се разправя безпощадно с политическите си врагове зад граница.

Георги Агабеков

Архивна снимка

Една от първите мишени на Коротков е Георги Агабеков – прословут съветски шпионин, който дезертира от разузнавателните служби и започва да изкарва пари, като публикува силно компрометиращи материали за съветското разузнаване.

Агабеков е бивш агент в Иран и публикациите му дестабилизират съветските позиции в страната и компрометират няколко съветски агенти под прикритие, които в резултат на това губят живота си.

След като получава заповед да убие злосторника, Коротков съставя план, чиято цел е да примами Агабеков на среща на тайно място в Париж, където да му предложат сделка за нелегално пренасяне на скъпоценни камъни, уж откраднати от Испания. Дезертьорът се хваща и скоро се озовава затворен в куфар на дъното на Сена.

Следват още политически убийства. В лично писмо до шефа на съветските служби за сигурност Лаврентий Берия, в което твърди, че е обезглавил един от последователите на Троцки, Коротков пише, че върши на терен "най-злокобната, неприятна и опасна работа".

Зад вражеската линия

Александър Коротков и генерал-фелдмаршал Вилхелм Кейтел

Архивна снимка

Скоро талантът на Коротков да събира разузнавателна информация и да създава източници в чужбина надделява над другите му, по-злокобни умения и той е пратен на тайна мисия в нацистка Германия, малко преди да избухне войната със СССР.

Задачата на Коротков е да установи връзки със "спящи" агенти в нацистка Германия и да осигури на СССР разузнавателни данни за военните проучвания и разработки на нацистите. 

Няколко месеца преди нацистите да нахлуят в СССР, Коротков предупреждава Москва за предстоящото нападение. "Споменатият източник неотдавна заяви, че атаката срещу Съветския съюз е решен въпрос", пише Коротков в бележка до Берия.

Въпреки че съобщението на Коротков потвърждава тайните сведения, получени от други съветски шпиони, Сталин игнорира тревожните предупреждения.

Александър Коротков и генерал-полковник Ханс-Юрген Щумпф

Архивна снимка

Когато войната най-накрая избухва, Коротков се оказва затворен в съветското посолство в Берлин, което е блокирано и пазено от членове на Шуцщафел. Въпреки че изглежда тотално блокиран, Коротков като по чудо успява да убеди началника на войските на СС, които охраняват сградата, да го пусне да излезе за малко.

Под претекст, че има среща с гаджето си, Коротков се среща с няколко съветски разузнавачи в нацистка Германия, за да им предаде пари и оборудване, за да могат да продължават мисията си по време на войната.

Още по-изненадващо е, че Коротков успява да избяга от нацистка Германия и да стигне до Москва, където обучава и готви нови съветски агенти да работят отвъд вражеската линия.

Александър Коротков в последната година от живота си , 1961 г.

Архивна снимка

След войната Коротков се връща в окупирана Германия. "Той беше един от основателите на разузнаването в Източна Германия. Достатъчно е да кажем, че е бил в контакт с човек, като Хайнц Фелфе (високопоставен агент) в Западна Германия. Наричат този човек немския Филби. Той имаше много силни позиции в [западно-] германското контраразузнаване и бе един от най-ценните източници на съветското контраразузнаване", казва писателят Ян Единак за Александър Коротков.

Коротков продължава да участва в политически и разузнавачески игри чак до смъртта си до 27 юни 1961 година. Умира на 51-годишна възраст, когато вече е генерал-майор. Причината за смъртта му е скъсване на аортата, докато играе тенис в клуб "Динамо" в Москва. Остава в историята като един от най-забележителните разузнавачи в СССР.

А знаете ли кое е най-голямото фиаско в историята на съветското разузнаване?

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.