Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
От 17 януари до 4 февруари в Русия се провежда "Седмицата на паметта" – серия възпоменателни и образователни мероприятия, посветени на Международния ден за възпоменание на жертвите на Холокоста – 27 януари. Това е и денят, в който Червената армия освобождава концентрационния лагер Аушвиц през 1945 година.
На този ден си спомняме и за хората, наградени от Израел с почетното звание "Праведници на света". То се дава на неевреи, помогнали в спасяването на етническите евреи при нацистката окупация на Европа по време на Втората световна война. В Русия това звание е дадено на 215 души. Разказваме ви за 5 от тях.
Пелагея Григориева
Архивна снимкаЕфим Трубин е еврейско момче, родено на 12 май 1938 г. в Ленинград. Когато е на 4 годинки, майка му го изпраща на лятна ваканция при нейната позната Пелагея Григориева в село Коконогово, Псковска област. Когато Втората световна война започва, родителите на Ефим не успяват да приберат сина си и той остава в селото. При окупацията на територията, Пелагея моли момчето да се обръща към нея като към своя майка, за да скрие еврейските му корени.
Ефим и Пелагея живеят в къщата на брат ѝ Егор, който ги оставя, за да се присъедини към съветските партизани. Съпругата и децата му живеят с тях. Немските войници често идват в къщата, за да търсят партизани. Всички членове на семейството знаят, че момчето е заплаха, но никой не издава еврейския му произход. През трите години, в които живее със спасителите си, Ефим свиква с Пелагея и наистина започва да я смята за своя майка. Жената рискува живота си всеки ден, за да спаси еврейското дете, което ѝ става много скъпо. Тя се грижи за него и често му дава последния си залък.
През март 1945 г. родителите на Ефим откриват сина си, но той не ги разпознава и отказва да се върне с тях в Ленинград. Ефим Трубин смята Пелагея Григориева за своя майка и е готов да тръгне само ако и тя дойде с него.
Пелагея живее у семейство Трубини над 14 години и се превръща в пълноправен член на семейството. Носталгията към родното ѝ село обаче я кара да се прибере обратно в Коконогово. Оттогава Ефим Трубин никога повече не чува гласа ѝ и не получава отговор на писмата си. Пелагея умира в дома си през 1967 година.
През 2001 г. Пелагея Григориева е удостоена посмъртно със званието "Праведник на народите".
Екатерина Королкова
Архивна снимкаМалко след началото на войната Екатерина Королкова работи като медицинска сестра в психиатричното отделение в село Колмово, което се намира близо до Велики Новгодорд (сега част от града). По време на окупацията отделението е превърнато в болница за ранени войници и цивилни. Един ден Екатерина среща 8-годишно момиченце на име Фрида Рабинович – дъщеря на бивш неин колега, ранен в крака. Майката на момичето е принудена да напусне селището с други евреи, по искане на нацистите.
Въпреки че болничният персонал знае за еврейския произход на Фрида, всички помагат и крият детето от нацистите. Екатерина Королкова я взема у дома и става нейна втора майка. По време на претърсванията тя крие детето, а по-късно решава да кръсти Фрида, за да ѝ вземе свидетелство с ново име – Люба Королкова.
В края на 1943 г. болничния персонал е преместен в Литва, а семейството на Екатерина Королкова също не успява да избегне депортацията. През август 1941 г. нацистки войници застрелват сина ѝ и изпращат биологичната ѝ дъщеря в лагер за принудителен труд в Германия.
След края на войната Фрида е открита от чичо ѝ, с когото заминава за Ленинград. Въпреки раздялата, Фрида държи връзка с втората си майка до последния ѝ ден.
През 1999 г. Екатерина Королкова посмъртно е наградена със званието "Праведници на света".
Преди избухването на войната Тамара Aртемиева живее в Ленинград и е бавачка на 3-годишно еврейско момче на име Марк Фелдман. През лятото на 1941 г. Фелдман (бабата и Марк) заминават на ваканция с Тамара в село Загромотие (Псковска област), където живеят всички роднини на Тамара.
На 22 юни 1941 г. – деня, в който за СССР започва Великата oтечествена война, те все още са в селото, но бабата на момчето трябва да се върне в града. Тя решава да остави внука си в това тихо местенце, защото вярва, че селото е най-сигурното убежище за дете през войната. Нацистите обаче стигат и дo него.
Местните знаят какъв е етническият произход на Марк и след като нашественици идват, семейство Артемиеви започват да се опасяват, че някой ще ги издаде. Никой обаче не предава детето. През войната Тамара Артемиева има много несполуки: баща ѝ умира от инфаркт и къщата им изгаря, което ги принуждава да се преместят. През пролетта на 1944 г. Марк се връща у дома при майка си и баба си.
През 1995 г. Тамара Артемиева и родителите ѝ Василий и Полина са удостоени със званието "Праведници на народите".
Вера Бурячок
Архивна снимкаВера Бурячок живее сама (роднините ѝ са заточени в Сибир, а съпругът и синът ѝ са убити) във фермата "Незаймановски" в Тимашовския район в Краснодарския край.
Районът е окупиран от нацистите през август 1942 година. Един ден някой казва на жената за евакуирано петгодишно еврейско момче от Ленинград, което е без родители. Известно време Гена (Хайнрих) живее със съседите на Вера, но семейството не се грижи за него и момчето цял ден скита по улиците, просейки храна от минувачите. Вера решава да вземе Гена, осъзнавайки риска, който поема. Но двамата толкова се привързват един към друг, че той сякаш "замества" мъртвия син на жената, а Вера – майката на момчето.
След освобождението на района жената иска от властите разрешение да осинови детето, защото смята, че родителите му са мъртви. Но през 1943 г., след дълго търсене, сестрата на Гена пристига във фермата. Въпреки силната си привързаност към момчето и самотата си, Вера Бурячок го пуска да си тръгне, защото знае, че рождената му майка го чака, тъй като ѝ е трудно да бъде разделена от сина си.
Гена се връща да живее при родителите си, но всяко лято цялото семейство посещава спасителката му и ѝ помага с домакинските задължения.
През 1997 г. Вера Бурячок е удостоена посмъртно със званието "Праведници на народите".
Изабела Дудина
yadvashemrussianВ началото на войната Изабела Дудина живее в Ленинград, а по-късно е преместена в Курск при баща си. Нацистите влизат в града почти веднага след това.
През 1941 г. в къщата на семейство Дудини идва жена с молба да спасят племенницата ѝ Инна Ларенцова, която никой не иска да приюти. Николай, бащата на Изабела, и мащехата ѝ Любов, се съгласяват да задържат малката Инна при тях, въпреки смъртната опасност от укриване на евреи. По време на войната нацистите издирват не само възрастни евреи, но и деца, така че и те се крият. Още на следващия ден е решено Инна да бъде кръстена, за да получи ново име, което да не предизвиква подозрението на нацистите. Сега тя се казва Нина Ларина и е доведена сестра на Изабела.
Съседите не харесват семейството, което тайно крие еврейското дете, но доносите някак си не привличат вниманието на германските войници. Освен спасяването на момичето, семейството на Изабела помага за ескорта на войници и офицери, които са избягали от плен в гората и са били тайно лекувани в града. Сред тях има и няколко евреи.
По време на войната Инна няколко пъти е отвеждана в полицията, а сестра ѝ я придружава до гарата. С упорита работа Изабела научава малката си сестра да говори без акцент и да бъде уверена по време на разпитите.
След края на Втората световна война бащата на Инна идва в града, за да намери гроба ѝ. Той е много щастлив да разбере, че тя е жива и в любящото семейство на Николай Дудин.
През 1997 г. Дудини – Николай, Любов и Изабела – са удостоени със званието "Праведници на народите".
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си