Наистина ли руснаците спят върху печките си? 

Трудно можем да си представим нещо по-сакрално в дома на руския селянин от печката. Масивна, понякога голяма колкото половината къща, печката, известна като "печь", по същество е дом в дома. На нея са приготвяли храната, с нея са отоплявали къщата, в нея са държали посудата, сушели са дрехи, зад нея са раждали и умирали, а в някои райони в нея дори са се миели и, разбира се, на нея са спали.

Печката е най-разкошното семейно легло, до което не всеки член на семейството е имал достъп. 

Къде точно са спели?  

Традицията да се спи на печката има предистория. В началото, през VIII-XIII век, печките се палят "на черно". С други думи в тяхната конструкция не няма комин и димът излиза през вратата и неголеми прозорци в стените под тавана. В чужбина обаче през XV и XVI в. се появява огнеупорната тухла, печките вече са с кюнци и така те придобиват новата си функция. 

Цялата конструкция на руската печка работи за една обща цел – максимално ефективно да се изразходва топлото по всички възможни начини. Затова дългите и студени зими, с които Русия е толкова печално известна, е можело да бъдат преживени до голяма степен благодарение на това съоръжение: дори през най-лютия зимен студ тя може да поддържа топло в къщата с едно разпалване в продължение на денонощие. Стените на печката са дебели 25-40 см, това създава добро акумулиране на топлината, която пък се разпределя равномерно. Запалена през деня, такава печка остава все още топла с падането на нощта. 

Мястото, където е направена лежанката, се нарича "перекришка". Това е най-горният слой на тухлите под тавана, където се събира цялата топлина. "Перекришката" се застила с грубо дебело сукно и одеяла и ето го спалното място. Най-често човек е можел дори да седи на такава лежанка, защото разстоянието до тавана е позволявало. През зимата при редовно палене на печката горе стабилно се е поддържала температура от +25-27 °С.

На кого е било позволено да спи на печката? 

Да се спи на "перекришката" – най-топлото и комфортно място – е привилегия. Там просто няма място за всички: типичното селско семейство е многодетно. Размерите на най-голямата лежанка позволяват в нея да се настанят до 5-6 души, но най-често на стандартната печка могат да полегнат двама души.

Често това място е отредено на най-почетния или старшия член на семейството – мъжа-глава на семейството или стареца. Освен това на печката слагат болните, защото се смята, че печката лекува. Пак на нея се грижат за недоносените бебета.

Всички останали членове на семейството се качват на печката само с разрешение, а спят на така наречените полати – специални нарове между печката и стената. Полатите, често на две нива, също са топло място, макар и не толкова комфортно като привилегированата "перекришка".  

Днес руснаците спят ли на печките? 

Руските печки са били скъпо удоволствие и с твърде сложно устройство. Затова веднага щом се появява по-простата и компактна алтернатива, те лека полека стават част от миналото. Този процес започва от средата на XIX век, когато в руския дом влизат по-компактните тухлени холандски печки. На тях вече не може да се спи, но пък експлоатацията им е по-лесна.

Старинна руска печка може да се види и досега в някои села, където те все още са се запазили. А някои хора, макар и изключително рядко, и досега продължават да имат руски печки в дома си – в съвременна интерпретация или в старинен стил.

Средната цена на това съоръжение, както и в миналото, продължава да бъде висока – неголям класически модел струва 80 000-210 000 руб. (900-2400 евро), а цената за сложни варианти, с камина и стълба, може да стигне 700 000 руб. (8100 евро). И на някои от тях днес наистина спят…

Разказваме ви още за това какво място заема печката в живота на руснаците!