В средата на XV в., когато книгопечатането се появява в Европа. В Рус започва да се засилва интересът към четенето и събирането на книги. Близо 100 г. след появата на Библията на Гутенберг (1450-те) обаче, в Московското царство не се правят дори и опити за книгопечатане. Библиографът Василий Румянцев смята, че това се дължи на "необикновеното развитие на ръкописната дейност" и прекомерната прилежност на руснаците при преписването на книгите. Огромен брой писари си изкарват прехраната именно по този начин.
Валентин Черединцев/Sputnik
Печатни руски книги все пак има – те са произведени в чужди (по-точно немски и полски) печатници още в началото на XVI в. и са продавани на руснаците.
Голяма част от книгите са свещени текстове за богослужения. Но сред ръкописите има много неточности – най-вече по вина на самите писари. По онова време цар Иван Грозни инициира строителството на много нови църкви и манастири – всички те се нуждаят от богослужебни книги и то в еднообразни и правилни варианти.
Книгопечатането трябва да помогне за "просвещението" на новите руски земи, включително Казанското царство, което Иван Грозни неотдавна е завладял.
Първата печатница в Москва
Fine Art Images/Heritage Images via Getty Images
По покана на руския цар в Москва пристига датчанинът Ханс Месингхайм. За ученик му е пратен дяконът от една от кремълските църкви Иван Фьодоров, а за помощници – Петър Мстиславец и гравьорът Васюк Никифоров (може би именно той е гравирал буквите и гравюрите). Печатната преса е внесена от Полша, където вече са издавани руски книги.
През 1553 г. вече започват да се печатат книги анонимно като процесът най-вероятно е ръководен от Ханс Месингхайм. За първата печатна книга в Рус, обаче, се смята "Апостол" от 1564 г. – тя е точно датирана и подписана от издателя Иван Фьодоров. Тази книга съдържа книгите от Новия завет "Деянията на светите апостоли", посланията на апостолите Яков, Петър, Йоан, Павел и Откровението на Йоан Богослов (Апокалипсис). Смята се, че от нея са напечатани около 2000 екземпляра – до наши дни обаче са запазени само по-малко от 100 известния копия.
Свободни източници
Библиографите се възхищават от качеството на първата печатна книга и най-вече от изкусните щрихи, еднакви размери на буквите и това, че са разположени в равна линия, а разстоянията между буквите и щрихите са изключително еднакви и равномерни. При това шрифтът имитира ръкописен и е наклонен леко надясно.
В книгата има и послеслов от Иван Фьодоров, където той разказва как цар Иван Василиевич, с благословията на митрополит Макарий, издава заповед да се намерят майстори и да се построи дом за печатното дело, както и че царят не жали за тази цел никакви съкровища от хазната си.
Свободни източници
Срещу печатането, обаче, застават остро преписвачите на книги, защото смятат, че то ще ги лиши от прехраната им. Неизвестни извършители дори организират палеж в двора на печатницата.
Английският дипломат от XVI в. Джилс Флетчър в очерка си "За Руската държава" смята, че зад недоволствата и палежите стоят църковни служители. Според него те са противници на разпространението на просвещението, "тъй като се боят да не излязат наяве собственото им невежество и безчестие". Косвено това се потвърждава и от самия Фьодоров: по-късно той пише за гоненията срещу "праведното" печатно дело и ги обяснява с баналната завист на някои "свещеноначалници".
През 1568 г. царят издава заповед да се възстанови книгопечатането в Москва – в новия печатен двор започва да работи ученикът на Иван Фьодоров – Андроник Невежа. В своето имение "Александровска слобода" Грозни открива още една печатница. С времето печатното дело се разраства, но до началото на XVIII в. и управлението на Петър I се печатат само църковни книги.
Печатарят-изгнаник
Свободни източници
Самият Фьодоров след палежа е принуден спешно да избяга във Великото литовско княжество. Той успява да вземе със себе си своите печатарски принадлежности, шрифтове и дъски за гравюри. Някои историци смятат, че Фьодоров е заминал по заповед на Иван Грозни, който иска да създаде връзки с богатите литовски последователи на православната вяра, като им прати печатаря.
С пари от литовския хетман, Фьодоров основава печатница на кирилица в гр. Заблудов (днешна Полша), а през 1570-те той основава печатница в Лвов (днешна Украйна), който е столица на Руското войводство в състава на Полско-литовската държава. Там Фьодоров издава още един "Апостол" (1574 г.) с обширен послеслов, където разказва за своето печатно дело и за гоненията.