Как православието се появява в Китай

Един от основните сподвижници на православната вяра в Китай през XX в., отец Григорий Джу (1925-2000 г.) понася мъченически страдания заради своята вяра. През 1966 г., в началото на т.нар. "културна революция" в Китай, отец Григорий и жена му са заловени от хунвейбините (членове на студентските революционни отряди). Те са изтезавани, за да бъдат принудени да сменят православната си вяра, след което жената на отец Григорий полудява, а самият Григорий Джу е пратен да работи в каменоломна. Там той прекарва 12 години, до 1978 година. Работата в каменоломните неминуемо се отразява на здравето на отец Григорий, но след освобождението той се връща на служба – през 1983 г. отец Григорий отново става настоятел на храма  "Покров на Пресвета Богородица" в Харбин, където служи преди "културната революция".

Албазинците – първите православни в Китай

Литургия за албазинците в Пекин

Свободни източници

Историята на православието в Китай е история на борба и лишения. Дори началото ѝ е белязано от военен конфликт. През 1685 г. руският град Албазин на р. Амур е обсаден от китайската армия, чиято численост многократно надвишава числеността на защитниците на града. Част от гарнизона успява да избяга нагоре по реката, а друга част – около 100 казаци със семействата си, включително руснаци, буряти и калмики – са отведени в плен в Пекин.

Албазински юноша

Свободни източници

Китайският император Суанйе, който управлява под девиза "канси" ("здраве и просперитет"), решава да не хвърля руснаците в затвора, а точно обратното – зачислява ги в състава на китайската армия, като образува "руска стотица". Руснаците получават много добри заплати, парични подаръци, земя и къщи за постоянно ползване. Заедно с казаците, в плен е взет и отец Максим (Леонтиев), първият руски православен свещеник на китайска земя. Руснаците получават за ползване бивш будистки храм, който превръщат в православна църква.

Православни китайци

Свободни източници

Когато през 1689 г. между Московското царство и Китай е сключен Нерчинският договор (първият дипломатически договор за търговията и границите между двете държави), политическото значение на "албазинците" започва да отслабва – става ясно, че да привлечеш руснаци на китайска служба с обещания за голяма заплата няма да е лесна работа. Тъй като повечето от първите албазинци са казашки ергени, те скоро се смесват с манджурското население и още в средата на XVIII в. почти губят руските си черти. Въпреки това Русия използва тази неголяма група като довод, че в Китай трябва да съществува руска духовна мисия, която е открита през 1716 г. – тогава в Пекин пристига архимандрит Иларион (Лежайски), който носи със себе си икони, църковна утвар, богослужебни книги.

Членовете на духовната мисия са зачислени на императорска служба, тъй като те хранят албазинците, служещи в императорската армия. Руските мисионери не се занимават с пропаганда на православието и не се месят в придворните интриги, което им позволява да избегнат репресиите срещу християните, които в онова време провежда китайското правителство. Чак до 1861 г., когато в Китай е открито първото руско дипломатическо представителство, пекинската духовна мисия за Русия е единственият източник на информация за Китай.

Мрачни времена

Руската духовна мисия в Китай

Свободни източници

В средата на XVIII в. албазинците, които продължават по традиция да са в привилегировано положение, вече са се превърнали в полуразложен елит. В резултат на асимилацията сред тяхната популация, която и в самото начало не е изцяло етнически руска, вече няма и следа от руските черти. В домовете си те по традиция държат кръстове и иконки, останали от предците им, но, съдейки по начина им на живот, християнските добродетели са им чужди.

Както пише православният свещеник на Пекин, албазинците "смятаха всяка професия за недостойна за тях, създавайки си образ на особен тип жители на Пекин, които по наследство принадлежат на императорската гвардия. Арогантни в поведението си, горди със своето привилегировано положение, не знаещи какво да правят със свободното си време, те бродеха из улиците, посещаваха чайни и хотели, ресторанти и театри и започнаха да се отдават на пушенето на опиум. Постепенно започнаха да се израждат духовно и физически, да изпадат в дългове и да попадат в ръцете на лихварите". В обществото в Пекин албазинците имат крайно негативна репутация на пияници, мошеници и измамници. През 1831 г. като албазинци се самоопределят само 94 души, но вероятно броят им е по-голям – заради лошата репутация, много от тях не желаят да споменават своите албазински корени.

Събор на китайските 222 мъченици, икона

Свободни източници

През 1895 г. Китай губи войната с Япония, от което Русия се възползва: след като завладяват Манджурия, руснаците започват да строят там Китайско-източната железница. На китайски земи започват да пристигат все повече руснаци, а самото строителство на железницата заплашва да оставя без работа десетки хиляди китайци – лодкари, каруцари, носачи, хора, които прекарват добитък и други. В съчетание със сушата, поразила северните провинции, и наплива на чуждестранни стоки на китайския пазар, това води до масови народни протести, известни като "Боксерското въстание" (1899-1900).

В хода на въстанието са убити много православни – след това те стават известни като Китайските новомъченици, а дворът на руската духова мисия е разграбен и разрушен. Но руснаците бързо възстановяват дейността на духовната мисия, включително благодарение на финансовата помощ на руския Свещен синод, а началникът на мисията архимандрит Инокентий (Фигуровски) (1863-1931) е ръкоположен като епископ. През 1900 г. в Харбин е издигнат храмът "Благовещение на Пресвета Богородица". През 1916 г. в Китай вече има над 5000 православни вярващи, 2 манастира, 19 църкви, както и мъжки и женски православни училища.

Китайското православие през XX век

Митрополит Иннокентий

Свободни източници

След Революцията през 1917 г. в Китай, през Далечния изток, бягат хиляди руски бежанци – масово те са поддръжници на царската власт, бягащи на изток от Империята от болшевишките сили. През 1920 г. в Пекин са докарани останките на Алапаевските мъченици – членове на династията Романови и близки до тях хора, убити в нощта на 18 юли 1918 г. – ден след разстрела на царското семейство, недалеч от гр. Алапаевск. Епископ Инокентий (Фигуровски) среща процесията с телата в Пекин и се погрижва за тяхното погребение на гробищата на Руската духовна мисия.

През 1919 г. всички православни мисионерски лагери на територията на Китай са закрити. От този момент в основна функция на Руската духовна мисия се превръща помагането на руските бежанци. Отец Инокентий, който през 1921 г. е издигнат в сан архиепископ, хвърля всичките си сили и средства да помага на тези хора, като им отдава за дългосрочно ползване голяма част от имуществото на мисията. За съжаление, имуществото е до голяма част разхитено. "Непрекъснатите съдебни дела на архиепископ Инокентий с много руски резиденти в Пекин, Шанхай и други градове на Китай, особено през последните 8 години, доведоха Руската духовна мисия в Пекин до пълно разорение и нищета", пише през 1928 г. протойерей Александър (Пиняев).

Но повечето руснаци, живеещи в Китай в междувоенния период, полагат много усилия да утвърдят православната вяра. През 1949 г. в Китай вече има построени 106 православни храма, а според някои оценки по онова време в Китай живеят до 1 милион православни вярващи. След Втората световна война на власт в Китай идва комунистическо правителство, което подема гонения срещу православната вяра.

Василий (Шуан), пекински епископ

Свободни източници

През 1954 г. Руската духовна мисия е закрита. Нейното имущество е частично национализирано от Китай и частично предадено на посолството на СССР. Храмът, посветен на Вси светии мъченици, в които почиват мощите на китайските мъченици и телата на членовете на императорското семейство, разстреляни в Алапаевск, е разрушен, както и много други храмове. През 1956 г. Свещеният Синод на Руската православна църква дарява на Китайската православна църква автономия. За епископ на Пекин е ръкоположен Василий (Шуан) (1888-1962). С неговата смърт обаче Китайската православна църква е лишена от епископска йерархия и настъпва може би най-страшният период в нейната история.

След 1965 г., с началото на "културната революция", хунвейбините повеждат директна атака срещу православието, неговите символи и вярващите. Ето как описва поругаването на православния Николски събор в Харбин свидетелят на събитията Владимир Левитски: "Това, което ми се наложи да видя, всели ужас в душата ми: гърмяха барабани, чуваха се виковете и воят на тълпата, имаше дим… Оградата на Събора беше изпълнена с хунвейбинци. Някои от тях се покачиха на покрива на Събора, за да поставят там червени знамена, а други изнасяха отвътре нашите светини и ги хвърляха в разпалените огньове, където всичко изгаряше под ярките лъчи на слънцето. В тези огньове бяха хвърлени всички икони от Събора и параклисите… По време на изгарянето камбаните и на трите храма не спираха да бият и биеха през всички следващи дни, терзаейки душите на вярващите – китайските хулигани се бяха докопали до това, което по-рано бе недосегаемо от тях, и бяха опиянени от тържеството си".

Храм "Покров на Пресвета Богородица"

Beesquared (CC BY-SA 2.0)

Минават много години, преди православието в Китай да започне да се възстановява. През 1984 г. протойерей Григорий (Джу) отслужва първата след "културната революция" литургия в храма "Покров на Пресвета Богородица" в Харбин. Постепенно малобройните общности от руски и китайски православни вярващи започват да възстановяват светите храмове в различни градове на Китайската република. През 1993 г. Китай е посетен от делегация на Руската православна църква начело с тогавашния митрополит на Смоленск и Калининград Кирил. 20 години по-късно, през 2013 г., Кирил отново посещава Китай, вече като патриарх на Москва и цяла Русия.

Софийската църква в Харбин

Legion Media

Днес негово светейшество патриархът е формално временно управляващ Китайската православна църква, но на територията ѝ до момента няма действаща глава. В Китай официално действат четири православни храма, като останалите и до днес остават закрити или обитавани от светски учреждения. В Пекин и досега живеят около 400 потомци на същите тези албазинци, които някога стават първите православни вярващи в Китай, както и отделни семейства на етнически руснаци и китайци, изповядващи православието.

Научете как Съветският съюз помага на комунистите да завземат властта в Китай!

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.