"Страшен", "Храбър", "Оглушителен", "Безпощаден" – тези имена на кораби от руския и съветския флот трябва да внушават гордост сред моряците и страх – сред неприятеля. Срещат се обаче и такива имена, които могат да предизвикат само недоумение или усмивка.
"Три чаши"
Николай Доброволски/Централен военноморски музей
Цар Петър I нерядко подхожда с чувство за хумор към въпроса за избора на имена на корабите от създадения от него самия военноморски флот. И така, един от баркалоните (ветроходен военен кораб) той кръщава "Три чаши". Вероятно прави това в чест на многобройните празници и пиршества, които толкова обича да организира.
Корабът с 36 оръдия, чието мото е фразата "Имай мярка във всичко", е завършен до 1700 година. Дълго време го подготвят да влезе в Азовско море, но това по неизвестни причини така и не се случва. "Три чаши" гние дълго време на река Дон, докато през 1710 г. най-накрая не е демонтиран.
"Бироносец" и "Виноносец"
Въпреки своите красноречиви имена "Бироносец" и "Виноносец" изобщо не се занимават с развозването на напитки. По време на Северната война срещу Швеция първоначално те са използвани като транспортни морски съдове, а през 1705 г. са превърнати в бомбардиращи кораби за обстрел на крайморски крепости и брегови укрепления на противника.
В този случай тези забавни имена Петър I не измисля сам, а заимства от своите учители в морското дело – нидерландците.
"Не ме докосвай"
Архивна снимка
Това необикновено име носят цяла серия линейни кораби, построени през периода от 1725-а до 1832 година. Колкото и странно обаче да изглежда, в него не е вложено никакво предупреждение към врага.
Корабите са наречени така в чест на евангелски сюжет, описващ първото явяване след Възкресението на Исус Христос пред Мария Магдалина. Спасителят тогава произнася следното: "Не Ме докосвай, защото Аз все още не съм се възнесъл при Моя Отец; а отиди при братята Мои и им кажи: възнасям се към Отеца Мой и Отеца ваш и към Бога Мой и Бога Ваш". (Евангелие от Йоана глава 20, стих 17).
През 1864 г. на вода е спусната бронираната плаваща батарея "Не ме докосвай", която над 40 години служи в състава на Балтийския флот, а през 1908 г. е трансформирана в товарна баржа. Тя приключва своето плаване по време на Втората световна война, след като потъва в Нева по време на блокадата на Ленинград.
Колкото и учудващо да звучи, но това библейско име "Не ме докосвай!" носи и плаващата зенитна батарея на съветския Черноморски флот, която отбранява Севастопол през 1941-1942 година. В този случай името е избрано не като препратка към евангелския сюжет, но като израз на уважение към едноименните кораби на руския императорски флот и особено към служилата в Балтийско море бронирана плаваща батарея.
"Африкански белоглав морски орел" ("Крикун")
Построеният в Нюкасъл през 1857 г. колесен параход "Крикун" служи в руския Черноморски флот не само като буксир, но и като военен кораб. За целта по време на руско-турската война 1877-1878 г. на него са монтирани две 4-фунтови оръдия.
Съдбоносно и трагично място в живота на "Крикун" става кримският нос Ак Бурун. Именно тук през 1861 г. параходът се прославя, като спасява екипажа на претърпелия крушение параход-фрегата "Херсонес". Пак тук на 26 април 1878 г. самият той се натъква на камъни и потъва.
"Шега"
Първоначално построен през 1871-а, парният катер "Шега" ("Шутка") е бил предназначен за речни разходки на престолонаследника – бъдещия император Александър III. Само че в крайна сметка му се налага да се занимава далеч не с шеговити неща.
В навечерието на руско-турската война 1877-1878 г. Александър го предава на разпореждане на Руския императорски флот и по време на разразилия се скоро след това военен конфликт "Шега" действа като минен катер.
На 8 юни 1877 г. катерът прикрива поставянето на минни заграждения в района на остров Мечка на Дунав, необходими за защитата на прехвърлената през реката руска армия. Когато край острова изведнъж се появява турският параход "Ерекли", "Шега" веднага се устремява към него и атакува противника с мина на прът – взривно вещество, разположено на края на дълъг прът.
Въпреки че мината така и не се взривява, изплашеният турски параход на часа се оттегля. Капитанът на катера Николай Скридлов е удостоен за своя подвиг с ордена "Свети Георги" 4-та степен.
"Микроб"
Andrew Shiva (CC BY-SA 4.0)
През 1897 г. във форт "Александър I" на изкуствен остров във Финския залив, който прикрива подходите към столицата на Руската империя Санкт Петербург, откриват чумна лаборатория.
Уединената крепост се превръща в идеално място за създаване и производство на ваксина и имунен серум срещу опасната болест.
Връзката на крепостта, която по-късно става известна като "Чумната", с външния свят се осъществява с помощта на малък параход, който получава много подходящо в тези условия име – "Микроб". През зимата лекарите стигат до "континента" с шейна.