Как в СССР хората се сдобиват с дефицитни стоки

"Хвърлиха стоката", фраза, която съветските хора разбират далеч не така, както съвременниците. "Да хвърлят" нещо означава, че дефицитна стока се е появила на рафтовете. Тази стока изчезва буквално за десетина минути или няколко часа. А някои стоки изобщо не влизат в магазините и се въртят на "черния пазар".

През последните десетилетия от съществуването на СССР дефицитът в страната става тотален. Плановата съветска икономика не отчита реалните потребности на хората. В някой планински таджикски кишлак човек може да види закаран там скъп мъжки костюм, при това само един, макар и от най-търсения размер. Държавен монопол върху всичко, липса на частен сектор, централно планиране и фиксирани цени, никакво регулиране на търсенето и предлагането – всичко това води до хроничен недостиг на обикновени стоки от тоалетна хартия до портокали, сапун и кибрит.

За да получат желаното, на съветските хора им се налага да проявяват изобретателност. "Хората бяха находчиви, те познаваха системата, наясно бяха къде да позвънят и къде и какво да намерят. Но в същото време това беше много изтощително. Знам една наша семейна история: как са пребоядисвали чували за картофи и са ги лепели на стената и това са били своеобразни текстилни тапети", разказва блогърът Екатерина, чието детство преминава в Съветския съюз.

Да завържеш полезни връзки

Героят от съветския филм "Хора и манекени" отбелязва много характерен белег за онова време: "В театъра има представление, премиера. Кой седи на първия ред? Уважаеми хора седят: седи завеждащ склад, директор на магазин… Цялото градско началство обича завеждащия склада. Завеждащият склада седи на дефицитите!".

Дружбата със завеждащ на магазин, склад или с обикновен продавач по време на дефицита е с цената на златото, защото тези хора знаят точно какво и кога ще се появи в магазина. Всички се стремят да получат такава дружба или да се сприятелят с човек, който има такива познати. "Докарали са в магазина дефицитна стока като салам например, която ще пуснат на следващия ден, и някоя от продавачките казва за това на приятелка. Тя пък бърза да съобщи новината, че "утре карат салам" на втора приятелка, после на сестра си, на свекърва си, на кумата, на учителката на сина и дъщерята, както и на началничката – и всичко това е тайна. В резултат още вечерта пред входа на гастронома се е събрала цяла тълпа", разказва Раиса Кобзар от Красноярск, която над 40 години работи като продавачка зад щанд.

Да се редиш на опашка през нощта

Между другото дори и да знаеш тайната за следващото "хвърляне", не е гаранция, че стоката ще стигне до теб. Неотменна част от дефицита са многочасовите опашки. Понякога хората са редят на опашка още през нощта. На дланите си с писалка записват номера кой след кого е, а някои се редят, само за да продадат стоката след това.

"Редих се на опашка четири часа за яке на синчето. Мама остана с него, а мен ме мачкаха в разярената тълпа, която напираше към вратата. Пускаха по 10-12 души, детският магазин беше срещу милицията и на виковете в крайна сметка се отзоваха двама милиционери, за да пазят да не изкъртят вратите. Скоро обаче именно това и стана", разказва жителка на Подмосковието с псевдоним Ирис.

Съседски семейства не рядко се договарят и се редят на опашки за различни стоки, а след това обменят "сдобитото".

Да купиш от спекулант

"При нас 'пускаха' дефицитни стоки само в работно време и аз не успявах да купя нещо. Пък и спекулантите веднага прекупуваха от черния вход основния обем от стоката", спомня си Татяна от Калуга.

Спекулата е углавно наказуема в Съветския съюз и присъдата за такова престъпление е от две до седем години затвор. Само че за хората, които са готови да рискуват, това е златно време. Обикновените хора, които нямат време и възможности да се редят по опашки, купуват от тях стоки с голяма надценка. Спекулантите пък по правило са в близки отношения със същите тези директори на складове и магазини. Отделът за борба със злоупотребите със социалистическа собственост (ОБХСС) прави хайки, за да залавя и едните, и другите. От дефицита обаче страдат и сътрудници на отдела, затова понякога магазините са предупреждавани за предстоящи проверки в замяна на салам, риба и други стоки.

Да купиш нещо вносно от фарцовшчик

Фарцовшчици са хората, които търгуват с вносни стоки. В съветските магазини просто не е възможно да се купи такова нещо (с изключение на специализираните магазини "Берьозка", където "задграничните работници" – дипломати, технически и военни специалисти – могат да харчат официално спечелените долари). Това важи както за обикновените чуждестранни дъвки и цигари, така и за вносната техника или джинсите.

Фарцовшчиците купуват тези стоки направо от чужденци, командировани в Съветския съюз, или пък от хората, които са имат тесни контакти с тях заради работата си (таксиметрови шофьори, гидове, преводачи).

От фарцовшчик съветски гражданин може да си купи вносни джинси за 150 руб. при средна месечна заплата през 1970-80-те години от 80 до 200 рубли. Също като спекулантите и фарцовшчиците са извън закона, но те изграждат цяла нелегална империя.

Да отидеш в друг град

И най-сетне съветският гражданин може да отиде за продукти и всякакви други стоки в друг град. Може да изглежда, че това е най-трудоемкият начин, но в действителност не е. В Съветския съюз има градове със значително добро снабдяване, където, за разлика от провинцията, положението със стоките е по-добро. Това са Москва, Ленинград (сега Санкт Петербург), центровете на съюзните републики, "затворените" градове с важни за държавата производства. Затова хората, които не успяват да си купят желаното, се качват на електрички, влакове или автобуси и пътуват до най-близкия град с висока категория на снабдяване.

"По време на съветския дефицит за всичко се ходеше до Москва и се чакаше на опашки по 4-6 часа. Това беше навик. Отначало вещи и облекло – в ГУМ, ЦУМ, Петровския пасаж – в центъра; 'Москвичка', 'Синтетика' – на Калининския [проспект], а след това вече вечерта – за дребни продукти на Пятницкая, откъдето се вземаше джентълменски комплект: сирене-колбаси, масло, вносна кокошка, майонеза в малки стъклени бурканчета и непременно прясно смляно кафе. И след това в крайградската електричка се носеше благоуханието чак до вкъщи на кафе, портокали, любителски салам…", спомня си Ирис.

Само че дори и в Москва проблемът със спекулата се изостря до предела през оскъдните 1990-те. Започват да отпускат стоки само на хората с "московска картичка" – тези, които имат московско жителство. И тях активно ги фалшифицират, но потокът от "колбасните" електрически все пак малко оредява.