Как СССР за малко да загуби войната през 1942 година (СНИМКИ)

В края на 1941 г., в най-критичния период на битката за Москва, съветските войски, напълно неочаквано за противника, преминават в мащабно контранстъпление и изтласкват Вермахта от столицата. Същевременно, на юг Червената армия успява да си отвоюва обратно големия град Ростов на Дон, а край Ленинград, в хода на Тихвинската настъпателна операция, тя нанася няколко чувствителни удара на група армии "Север".

Окрилено от тези успехи, ръководството на страната решава, че е настъпил моментът да се премине към настъпление на всички фронтове и, както се изразява Сталин, "да не дадем на немците почивка, да ги избутваме на запад без почивка, да ги принудим да изразходват всичките си резерви още преди да настъпи пролетта… и така да обезпечим пълния разгром на хитлеристките войски през 1942 година". Доводите на генерал Георгий Жуков за неготовността на Червената армия да осъществи тези амбициозни планове са игнорирани от върховния главнокомандващ.

В края на декември съветската войска предприема опит да си върне почти напълно изгубения Крим (държи се само главната база на Черноморския флот в Севастопол). Морските десанти, разположени в района на гр. Керч и гр. Феодосия на 26 и 29 декември понасят големи загуби, но успяват да се закрепят в източната част на полуострова.

"Корабът като че ли удари нещо и застина", спомня си картечарят Фьодор Ковалчук. "Нощ, вятър, мраз, студ, вълна отнесе дъските на подвижното мостче; навсякъде летят ракети, а наоколо е непрогледен мрак и куршуми, които пронизват въздуха. Чува се команда: "Напред, за Крим!". Скачаме зад борда, водата ми е до раменете, усещам земята под краката си, студът изгаря цялото ми тяло, но на краката ми, в намотките, още им е топло. Няма време за мислене – напред и само напред към брега…".

В същото време на север с неуспех завършва започналата на 7 януари Лубанска настъпателна операция по пробиването на блокадата на Ленинград. Вторият по важност град в Съветския съюз буквално умира от глад: от изтощение хората припадат на работните си места, има случаи на канибализъм и убийства с цел кражба на хранителни купони, а стотиците трупове по улицата вече не учудват никого.

Едва с настъпването на пролетта Ленинград започва да се завръща към живота. На 29 март като по чудо път дотам си проправя голям партизански конвой с храна, а скоро в неокупираните предградия започват да се организират градини за отглеждане на зеленчуци. Но през 1942 г. Червената армия така и не успява да свали блокадата.

Малко по-добре вървят нещата на юг от Ленинград, в района на езерата Илмен и Селигер. На 20 февруари, в резултат на успешното настъпление на съветските войски, са обградени значителни сили от немския 2-и корпус и моторизираната дивизия на СС "Мъртвешка глава", наброяващи общо 95 000 души. Червената армия незабавно пристъпва към унищожаванато на т.нар. "Демянски котел", но всичките ѝ усилия завършват безрезултатно.

"Противникът блокира всички пътища, всички подходи и пътеки, подходящи за нашето настъпление", спомня си генерал-лейтенант Павел Курочкин. "Тихите заснежени полета край селата можеха в един миг да се превърнат в ад, ако само се бяхме вдигнали в настъпление. Всеки метър беше пронизван от картечници, оърдия, дебнещи в селата". Луфтвафе ефективно снабдява обградените войски с храна и боеприпаси, докато на 22 април 1942 г. кръгът е пробит от армейската група на генерал-лейтенант Валтер фон Зайдлиц-Курцбах.

В стремежа си да удържи победа едновременно на всички участъци на фронта, съветското командване постига единствено ограничени успехи. В основното направление Червената армия, изтласкала Вермахта от Москва и освободила обширни територии, така и не успява да разгроми група армии "Център". Понасяйки големи загуби, съветската войска в края на март е принудена да преустанови настъплението.

Освен това немците удържат и укрепват плацдарма в района на Ржев на 200 км от столицата. Дълбоко вклинен в съветската отбрана, Ржевско-Вяземският отбранителен рубеж се превръща в кост в гърлото на съветското ръководство – оттук противникът може във всеки един момент отново да предприеме нападение срещу Москва. Кръвопролитните и безрезултатни опити той да бъде ликвидиран не секват през цялата 1942 година.

Червената армия също си има подобен отбранителен рубеж. Образуван в хода на зимното настъпление към Украйна, Барвенковският рубеж застрашава фланговете и тила на немските групировки в района на Харков. Оттук на 12 май съветската войска предприема настъпление към този голям промишлен център, което, както скоро става ясно, има фатални последици.

Отразявайки атаките на Червената армия, Вермахтът удря по най-опасния участък на съветската отбрана – в района на гърлото на рубежа. На 22 май настъпващата от юг армейска група "Клайст" се обединява с пробиващите от север две танкови дивизии на 6-а армия на Фридрих Паулус на 10 км от град Балаклея и, "прерязвайки" рубежа, хлопва капана за съветските войски. В "котела" се оказват над 200 000 съветски войници, от които обратно при своите пробиват едва 22 000.

"Навсякъде картината беше една и съща: вече притиснатият противник въпреки това прави ту тук, ту там опити да пробие, но той вече е на прага на провала… Тълпи от пленници се стичат към тила, тръгват редом в атака към нашите танкове и части от 1-а планинска дивизия – потресаваща картина!", пише командирът на група армии"Юг" генерал-фелдмаршал фон Бок.

Харковската катастрофа и случилият се по същото време разгром на съветските войски в източната част на Крим дават на Вермахта възможност да пристъпи към реализирането на своя план "Блау" – поход за кавказкия нефт. Находищата в Сибир към онзи момент все още не са открити и на Баку, Грозни и Майкоп се падат над 70% от общосъзническите добиви. Превземането им или унищожението на противника могат да обездвижат Червената армия, да подкопаят икономиката на СССР и способността му да се съпротивлява.

Съветското командване очаква удар срещу Москва и не реагира моментално на немското настъпление на юг. На 28 юни 4-а танкова армия на Херман Хот пробива фронта между Курск и Харков и се устремява към Дон. На 3 юли немците нахлуват във Воронеж, на 4 юли пада Севастопол, който се държи цели 250 дни, на 23 юли отново е превзет Ростов на Дон – първият голям град, освободен от Червената армия още през ноември 1941 година. След неговата загуба съобщенията между европейската част на СССР и Кавказ вече са възможни единствено през Сталинград. Това е последната нишка, която трябва да пререже групата от армии "Б" под командването на генерал-полковник Максимилиан фон Вейхс, в чийто състава се намира и станалата неотдавна известна по цял свят 6-а армия на Паулус.

Получилият втори живот немски "блицкриг" в южната част на СССР шокира ръководството на страната. На 28 юли 1942 г. Народният комисар на отбраната на СССР Сталин подписва указ №227 "За мерките за укрепване на дисциплината и реда в Червената армия и забраняването на самоволния отвод от бойните позиции", станал известен като заповедта "Нито крачка назад!". Според него във войската трябва да се образуват наказателни части, където да се пращат военните, "провинили се в нарушение на дисциплината чрез проява на страхливост или неустойчивост и те да бъдат пратени на по-трудни участъци от фронта, за да им се даде възможност да изкупят с кръв престъпленията против Родината".

Във всяка армия трябва да бъдат създадени между 3 и 5 баражни отряда (с по не повече от 200 души всеки). Те трябва да бъдат пратени "в непосредствения тил на неустойчивите дивизии и да бъдат задължени, в случай на паника и безпорядъчно бягство на части от дивизията, да разстрелват на място паникьорите и страхливците и така да помогнат на честните бойци в дивизията да изпълнят своя дълг пред Родината".

Със своята инициатива и числено превъзходство войските от армейска група "А" на генерал-фелдмаршал Вилхелм Лист стремително напредват на юг. Те завладяват богатите селскостопански райони на Дон и Кубан, Таманския полуостров и стигат до подножието на Главния Кавказки хребет. На 21 август от двете страни на връх Елмус са издигнати германски знамена. През септември, обаче, немското настъпление започва забележимо да буксува.

"В упоритите отбранителни боеве съветската войска нанесе на врага големи загуби и го спря на всички фронтове в казвказкото направление", спомня си командираът на 47-а армия (бъдещ министър на отбраната на СССР) генерал-майор Андрей Гречко. "Героичната отбрана на нашите войски провали плановете на Хитлер да пробие в Закавказието и даде възможност на съветското Върховно главнокомандване да спечели време, да натрупа резерви и с тях да подсили Закавказкия фронт. Изтощените немско-фашистки войски вече не могат да напредват на широк фронт. За прехвърляне на резерви в армейската група "А" от района на Сталинград не може да става и дума. Самите заседнали на брега 4-а и 6-а танкови армии се нуждаят от подкрепление…".

През есента ръководството на Третия райх, което до този момент смята кавказкото направление за приоритетно, прехвърля вниманието си към Сталинград, където нуждата от човешки ресурси е все по-голяма. Немците искат възможно най-бързо да превземат града, да изтласкат Червената армия отвъд Волга, да освободят своите сили за продължаването на "похода за нефт" и за удар срещу Москва от юг.

Постепенно в ожесточените кръвопролитни улични боеве е изцяло въвлечена 300-хилядната 6-а армия на генерал Фридрих Паулус. През ноември съветските войски вече са притиснати при Волга и заемат малък плацдарм на брега в района на няколко завода. "Бяхме въшлясали, гладни, но в един момент настъпи лудост и вече не изпитвах никаква жал нито към себе си, нито към немците…", спомня си редник Миля Розенберг. "Биехме се за всяко късче от стената с пределна жестокост, а през нощта и ние, и немците изпълзявахме напред и се опитвахме да се придвижим по заводските пътища и тунели – ние, за да си набавим храна и боеприпаси, а немците – за да ни изтласкат във Волга".

На 19 ноември, когато немците си мислят, че победата им вече е вързана в кърпа, започва съветската операция "Уран". Напълно неочаквано за противника, Червената армия нанася мощни удари по фланговете на 6-а армия, които се прикриват основно от слаби румънски части. След 4 дни кръгът около голямата групировка на Паулус е затворен.

Операция "Марс", която започва на 25 ноември в района на Ржевско-Ваземския отбранителен рубеж, трябва да премине по същия сценарий, както и "Уран". Но Червената армия не успява да приклещи 9-а армия на генерал-полковник Валтер Модел така, както го прави с 6-а армия: тук няма слаби румънски войски по фланговете и съветските атаки са отбивани от добре подготвената отбрана на противника. Независимо от провала, "Марс" сковава немските дивизии, които по план трябва да бъдат изпратени в Сталинград.

Хитлер заповядва на Паулус да държи позициите си. Той се надява, че Луфтвафе успешно ще снабдяват обсадените войски по "въздушен мост", както вече се случва в началото на същата година край Демянск. Същевременно на 12 декември в рамките на операция "Зимна буря" групата от армии "Дон" на генерал-фелдмаршал Ерих фон Манщайн тръгва да пробива кръга. Нанасяйки удар там, където съветското командване изобщо не очаква, немците успяват да постигнат ефекта на изненадата.

"В частите жадуваха за ободряващи новини", спомня си офицерът от разузнаването на 6-а армия Йоахим Видер. "Фронтовата линия се държеше с последни сили, уповавайки се на надеждата, че сега, преди Коледа, Хитлер ще изпълни обещанието си и ще прати помощ. Фразата "Манщайм идва!" беше на устата на всички…". На тези надежди, обаче, не е съдено да се сбъднат: упорната съпротива на съветските войски и пристигналото подкрепление под формата на свежата 2-а гвардейска армия на генерал-лейтенант Родион Малиновски спира противника на 48 км от града. Манщайм Паулус така и не се решава да пробие път, за да посрещне войските на Манщайм.

В същото време северозападно от Сталинград, в района на големия завой на Дон, в рамките на операция "Малък Сатурн" съветската войска разгромява 10 италиански и румънски дивизии и пробива вражеския фронт на дълбочина 340 км. Когато опасността надвисва над тила на самата група от армии "Дон", Манщайм започва да отстъпва.

Фиаското, застигнало една от най-добрите армии на Вермахта, принуждава Адолф Хитлер да издаде заповед войските му да се изтеглят от Кавказ и да се простят с мечтата за богатите нефтени находища. През новата 1943 г. командването на Червената армия планира да започне с редица мащабни настъпателни операции по цялото протежение на съветско-германския фронт. Съветският съюз бавно, но сигурно взема стратегическата инициатива във войната в свои ръце.

Разказваме ви още в детайли как е пленен немският фелдмаршал Паулус!