Как велик руски адмирал става светец

В залеза на своята военна кариера през 1804 г. адмирал Фьодор Ушаков си спомня дългата служба в руския флот и пише: "Благодарение на Бог във всички гореспоменати битки с врага и през цялото време, когато флотът е бил под мое командване в морето, запазвайки Всевишната благост, нито един кораб не беше изгубен и нито един човек от нашите служители не беше взет в плен от враг". Тези думи не са празно самохвалство - Ушаков наистина излиза победител от всички малки и големи морски битки, в които е участвал.

Пьотър Бажанов/Централен военноморски музей

В морските битки от XVIII в. противниците обикновено се придържат към линейната тактика: корабите на противоборстващите страни се подреждат равномерно един срещу друг и бавно водят многочасови сражения. При тези условия е изключително трудно да се създаде превъзходство в силите за атака на една или друга част от вражеския флот без да се наруши формированието. Ушаков обаче е един от малцината военноморски командири, които не се страхуват да поемат рискове и да действат извън шаблона. Той смело нарушава, ако това се окаже необходимо, бойния порядък, импровизира, разделя силите, маневрира, създава превес по избраното направление за своя главен удар, който обикновено е нанасян по вражеските флангове.

Руска ескадра под командването на Ф. Ушаков край Константинопол

Михаил Иванов

В същото време флагманският кораб на самия Фьодор Фьодорович, противно на установените канони, най-често застава в центъра на бойната формация, а в решаващите сектори на битката се оказва в непосредствена близост до врага. Екипажите на корабите не могат да не оценят твърдостта на характера, личната смелост и непреклонната воля на своя командир. "Ушаков винаги е смятал, че е важно да поддържа висок морал на своите подчинени. Той умееше да въодушевява матросите и офицерите да преодоляват всякакви трудности и да предизвиква у тях стремеж към една обща цел – унищожаването на врага", отбелязва вицеадмиралът от съветския ВМФ Юрий Рал. 

Линкор "Свети Павел"

Свободни източници

Звездният час на Ушаков е руско-турската война от 1787-1791 година, по време на която той успява да нанесе на турците редица болезнени поражения. При това успехът бива постиган нерядко при числено превъзходство на противника за сметка на внезапността на ударите на руския флот и на факта, че командващият използва рядко срещани по онова време тактически прийоми като сближаване с вражеския флот на къса дистанция без престрояване на походния строй в боен или създаване и ефективно използване на "ескадрата с кайзер-флага" — резерва от кораби за успешно развитие по главното направление. 

Сражението край Фидониси

Владимир Косов (CC BY-SA 4.0)

Най-голямата победа на Ушаков пък и на целия руски флот в онази война е извоювана в сражението край нос Калиакрия на 11 август 1791 година. Турско-алжирският флот е пуснал котва в морето под прикритието на брегови батареи, когато руска ескадра внезапно се появява в тясното пространство между него и брега и предизвиква хаос и смут в редиците на противника. Опитите на турския флот, понасящ големи загуби, да се подреди в боен ред не водят до нищо и бреговите батареи скоро са принудени да прекратят огъня от страх да не ударят своите. Поражението при Калиакрия принуждава Османската империя спешно да търси мир с Русия.

Сражението при Калиакрия

Афанасий де Палдо

Колкото и парадоксално да изглежда, но Фьодор Ушаков, който толкова много и успешно воюва срещу турците, през 1798-а ги повежда в бой. По време на Втората антифренска коалиция Русия и Османската империя действат както съюзници и флотският командир оглавява обединената ескадра, която действа в Средиземно море. Една от главните задачи е освобождаването на Йонийските острови, западно от Гърция, от вражеското присъствие.

Сражението при Калиакрия

Владимир Косов (CC BY-SA 4.0)

Най-големият и най-важният остров на архипелага е Корфу (Керкира), на който е разположен добре укрепеният едноименен град с трихиледен гарнизон. Още 500 французи се намират в бастионите на неголемия остров Видо, който прикрива Корфу и който руският командир точно определя като ключа към града. Ушаков разполага с малко по-малко от 8000 войници, голяма част от които са турци и гръцки опълченци.

Сражението край нос Тендра

Александр Блинков

След обсадата, продължила няколко месеца, на 1 март 1799 г. руският флотски командир решава да предприеме щурм. Четири часа съюзната ескадра обстрелва укрепленията на французите на Видо. Канонадата още не е свършила, а Ушаков вече издава заповед за начало на десанта на 2000 войници. В същото време флагманският кораб на самия командващ смело атакува бреговите батареи на противника. "От неспиращата, страшна стрелба и грохота на големите оръдия всичко наоколо трепереше... Видо, може да се каже, беше напълно взривен от картечни откоси и не само окопите ... не остана дърво, което да не е повредено от тази ужасна желязна градушка...", спомня си очевидец на сражението. 

Марка с лика на Ф. Ушаков

Свободни източници

Видо е превзет, а това позволява на руската артилерия от неговите възвишения безопасно и ефективно да обстрелват Корфу. В крайна сметка вражеският гарнизон капитулира. Благодарение на намесата на адмирала пленените французи са спасени от разправа, подготвяна от турските войски. "Ура! За руския флот!.. Сега говоря на самия себе си: защо не бях при Корфу макар и като мичман!". С тези думи друг прославен военачалник, Александър Суворов, се възхищава на успеха на Ушаков.

Руско оръдие от времето на руско-турската кампания за Корфу

Edal Anton Lefterov (CC BY-SA 3.0)

Средиземноморският поход е последната мащабна военна кампания в живота на Фьодор Ушаков. През 1807 г. той излиза в оставка и заминава за своето село Алексеевка в Тамбовска губерния. Последните 10 години от живота си адмиралът посвещава на църквата, на молитви и благотворителност. Редовно посещава съседния Санаксарски манастир и всички служби въпреки почтената си възраст (той е вече над 60 години), издържа на изпитанията наравно с манастирските си братя. По време на Великите пости морският командир живее в манастира в специално предоставена му килия.

Санаксарски мъжки манастир

Екатерина Димова (CC BY-SA 4.0)

Благочестивият живот на Фьодор Фьодорович вдъхновява Руската православна църква през 2000 г. да причисли адмирала като праведен воин към местните почитани светци на Саранската епархия, а през 2004-а и към всеруските светци. В Деянието за неговата канонизация се казва: "Силата на неговия християнски дух се проявява не само в славните победи в боевете за Отечеството, но и във великото милосърдие, на което се е изумявал дори победеният от него неприятел … милосърдието на адмирал Фьодор Ушаков се е простирало върху всички". 

Св. праведен воин Фьодор Ушаков

CatFish2013 (CC BY-SA 3.0)

Знаете ли кой е адмиралът, който прави съветския флот достоен съперник на американския?

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.