Защо монголските татари не налагат исляма в Рус?

Russia Beyond (Снимка: Legion Media; Сергей Бодров-старши/Кинокомпания "СТВ", 2007)
Колкото и да е изненадващо, монголите осъзнават, че това може да има тежки последици. И в крайна сметка, Руската православна църква дори печели от монголското нашествие.

Монголско-татарското нашествие в руските земи се случва през 1237-1241 г. и е тотална катастрофа – слабоорганизираните сили на руските князе изобщо не могат да се противопоставят на опитната монголско-татарска армия, дошла чак от другия край на непознатия свят.

Нашествениците изгарят руски църкви и манастири, както и руски градове и села. "Много свещени църкви бяха изгорени. Изгорени бяха и манастири и [техните] села, а имуществото им беше разграбено", посочва Руската летопис. "Монасите и монахините и техните свещеници бяха пленявани и посичани със саби, а някои от тях – застрелвани със стрели и изгаряни живи". За монголо-татарите това е стандартна практика на тотална война. По онова време Златната орда се състои основно от езичници, а на монголско-татарската територия се изповядват много религии. Така че монголите не водят религиозна война в руските земи.

Църквата

Скоро монголите забелязват, че е по-добре да пощадят руските религиозни институции, тъй като руснаците ценят високо своето Православие. През 1239 г., две години след нашествието, край Чернигов, "те пощадяват епископ, водят го в Глухов (близък град – бел. ред.) и го пускат". С края на нашествието монголите предприемат политически курс на общуване с Руската православна църква.

Средства за приключване на войната

През 1259 г., когато монголо-татарите карат земите на Новгород и Псков да им плащат данъци, от това задължение са освободени всички православни свещеници и манастири в района. Две години по-късно, през 1261 г., руската църква изпраща постоянен пратеник в Златната орда.

Митрополит Кирил II пътува за Чернигов

През 1267 г. киевският митрополит Кирил II пътува до Златната орда, за да получи "ярлик" – документ, който официално го упълномощава да бъде митрополит на Руската църква. Той го получава от Менгу Тимур – той и Кирил II често си общуват и се подкрепят политически. По време на монголската инвазия руските князе, също като митрополитите, са задължени да получават подобни документи.

Митрополитът, обаче, има повече права от всеки княз – той може, например, да контактува с Константинопол без съгласието на монголската администрация. В края на XIII в. Руската църква вече си е получила обратно от монголите всички свои земи и села. Така тя става почти автономна власт и административна структура в руските земи.

Иска ли хан Узбег да промени вярата на руснаците?

Баскаки

Туда Менгу е хан на Златната орда от 1280 до 1287 г. и първият, приел исляма. Следващите двама владетели продължават да изповядват традиционни вярвания. Хан Узбег се качва на престола през 1313 г., а през 1320 г. прима исляма.

В рамките на Златната орда хан Узбег се опитва да превърна исляма в официална религия (на фона на опозицията на елита в Ордата). Очевидно, обаче, той няма никакво намерение да покръства руснаците. Той дори кара сестра си Кончака да се омъжи за руския княз Юрий Данилович от Москва. В крайна сметка Кончака е убита във война между Юрий и друг руски княз – Михаил. Всички те по-късно са убити от Ордата по заповед на Узбег. Междувременно, Руската църква не търпи никакви загуби.

Хан Узбек на миниатюра на Лицевия летописен свод

През 1313 г. киевският митрополит Петър заминава за Златната орда, където е посрещнат радушно и с почит и получава ярлик, с който се потвърждават привилегиите на Православната църква, т.е. освобождаването ѝ от всички данъци. Очевидно е, че за религиозните руснаци, включително за техния княжески елит, сигурността и благоденствието на църквата им означава много и хан Узбег явно осъзнава това много добре.

Михаил Ярославич Тверски при хан Узбек

По ирония на съдбата за монголските ханове, именно идеите на Руската православна църква вдъхновяват борбата срещу монголската инвазия. В Твер през 1327 г. високопоставеният монголски сановник Чолкан, който е братовчед на Узбег, и охранителите му са нападнати за "преследване на християни" и много други монголски татари,  включително трафиканти, търговци и коняри, са убити из целия град. Плъзват слухове, че Чолкан е дошъл да обърне вярата на хората в Твер към исляма, което още повече разгневява обществото.

Тверското въстание от 1328 г.

Чолкан в крайна сметка е изгорен жив, докато е затворен в дворец. Бунтовете в Твер са жестоко потушени от монголските татари с помощта на московския княз Иван Калита. Но тези очевидно анти-ислямски, ксенофобски събития окончателно карат хан Узбег да се откаже от всякаква идея да наложи исляма сред руснаците, ако изобщо е имал подобно намерение.

Научете още защо татарски хан управлява Русия след края на монголо-татарското иго!

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.

Вижте още:

Този уебсайт използва "бисквитки". Кликнете тук , за да разберете повече.

Приемам "бисквитките"