Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
Мащабната интервенция на държавите от Антантата в Русия далеч не е предизвикана от идеологическата наивност на дошлите на власт в страната болшевики. Къде-къде повече Лондон и Париж са обезпокоени от намеренията на правителството на Ленин да изведе страната от войната срещу Германия, което би дало на последната възможност да изсипе цялата си мощ над Франция. Нищо чудно, че в разгарящата се върху останките на Руската империя Гражданска война съюзниците залагат на контрареволюционното Бяло движение, чиито лидери са дали клетва да върнат руската армия на бойното поле и да воюват срещу Германия до победния край.
Скоро след Брестския мир, сключен между съветска Русия и Германия на 3 март 1918 г., войските на съюзниците започват да правят десанти на руските пристанища в северната, южната и източната част на страната. Те, обаче, не бързат да се хвърлят презглава в чужд за тях самите конфликт и се стараят да стоят по-далеч от бойните сблъсъци с намерение да получат своето с малко кръв и с чужда помощ. На този фон Япония се откроява ярко – за нея тежката ситуация в Русия отваря прозорец на големи възможности.
Япония е подтиквана да участва в интервенциите на руския Далечен изток от Вашингтон, а първоначално японското общество е разделено в мненията си дали страната изобщо си струва да се впуска в тези дела. С времето, обаче, мащабите на намесата на "Страната на изгряващото слънце" в руските дела започват да растат в геометрична прогресия и дори и САЩ вече започват да се замислят как да ограничат нарастващите апетити на своя съюзник. "Като се имат предвид нейното положение и интереси в Източна Азия, Япония трябва да има главна роля във възстановяването на реда в Източен Сибир", заявява пред американците японският министър на външните работи Гото Симпей през юли 1918 година.
Първите японски войници пристигат на пристанището във Владивосток на 5 април 1918 година. Това са две роти морски пехотинци от ескадрата на вицеадмирал Хирахору Като. Повод е извършеното предната вечер в града убийство на двама японски поданици. Без да срещат съпротива, японците бързо вземат под контрол пристанището и центъра на Владивосток. "Отдавна подготвяният империалистически удар от Изток се разрази", реагира в същия ден съветското правителство. "Империалистите от Япония искат да задушат Съветската революция, да отрежат Русия от Тихия океан, да превземат богатите пространства на Сибир, да поробят сибирските работници и селяни".
"Световната война подари на Япония неочакван подарък – недокосната съкровищница – Сибир. Японците… трябва да усвоят сибирската съкровищница… Присъединяването към Япония – не в смисъла на нахлуване, а в икономически смисъл – зависи от уменията на японците", пише редакторът на "Народен вестник" И. Рокуро. В Токио вървят дискусии как да се проведе експанзията към руския Далечен изток. Един от най-приемливите варианти на действие е "екстремистите", както тогава наричат болшевиките, да бъдат отстранени от региона, да бъдат подкрепени местните "умерени" политически сили и да бъде подпомогнато възникването на буферна руска държава под опеката на Япония – "независим Сибир", както се изразява дипломатът Итиро Мотоно. В същото време трябва да се действа внимателно, без открита агресия, като се следи реакцията на западните държави и не се допуска подема на всеобщото народно освободително движение.
През октомври 1918 г. числеността на японските войски в руския Далечен изток вече надхвърля 72 000 души (за сравнение: броят на американския експедиционен корпус "Сибир" е само 9000 души). Под техен контрол попадат част от Транссибирската железопътна магистрала, обширни територии от Приморието и Приамурието; японски гарнизорни има дори на източното езеро Байкал. За Япония започват масово да се изнасят природни ресурси, включително дървен материал, въглища и огромни улови от сьомга и херинга.
Японското ръководство залага най-вече на своенравните казашки атамани като Григорий Семьонов и Иван Калмиков. Тези дейци на Бялото движение получават финансиране, оръжие, както и, при необходимост, непосредствена подкрепа от японските войски. В същото време, отношенията с признатият лидер на белите и "върховен ръководител на Русия" адмирал Александър Колчак са напрегнати. В Токио предполагат, че този "човек на Вашингтон" може да навреди на интересите на "Страната на изгряващото слънце". "Япония няма интерес от скорошното възстановяване на единна и силна Русия. Подобно на дейността си в Китай, тя и тук ще се стреми към поддържане на Гражданската война до пълното изтощение на Русия, за да се създаде по-удобна почва за експлоатация на обезсилената страна", пише през февруари 1919 г. главата на правителството на Колчак, Пьотр Вологодски.
За разлика от останалите интервенти, японците участват активно в бойните сблъсъци с местните червени партизани. Докато имат негласен пакт за ненападение с американците, то с японците те воюват ожесточено и кръвопролитно, като всяка схватка отнема десетки и дори стотици животи и от двете страни. Общо за годините на интервенцията, по различни данни, живота си губят до 3000 войници и офицери от Императорската армия.
Всяко неподчинение от страна на населението се пресича и наказва брутално: изгорени са цели села и се провеждат показни разстрели. През юли 1919 г. един американски войник става свидетел на наказателна акция на японците на жп гарата на Свиягино: "Петима руснаци бяха заведени на гробовете, изкопани край жп гарата, бяха със завързани очи и им беше заповядано да коленичат край гробовете с вързани отзад ръце. Двама японски офицери със съблечени връхни дрехи и извадени саби, започнаха да нараняват жертвите и да ги удрят със сабите по врата, докато всяка от жертвите не паднеше в гроба. Тогава между трима и петима японски офицери я довършваха със сабите си и крещяха от радост. Две от жертвите бяха обезглавени моментално, а останалите очевидно все още бяха живи, защото земята над тях се движеше".
Същевременно, благодарение на японците, е спасен животът на над 900 сираци от семействата на поляци, заточени в Сибир още в царските времена. Децата, чиито родители са загинали в Гражданската война, са отведени в Япония, а след това са препратени към историческата си родина. Японците помагат и на Американския червен кръст за извеждането от зоната на бойните действия на почти 800 руски деца, докарани в източната част на страната от Петербург (Санкт Петербург) през 1918 година. Тук те се възстановяват след понесения през зимата глад, когато, заради внезапно избухналата война, се оказват откъснати от домовете си. Чак след три години те успяват да се върнат при родителите си, след като са обиколили цялото земно кълбо.
Докато краят на Първата световна война през ноември 1918 г. поставя голям въпрос около целесъобразността на разполагането на военни контингенти на интервентите на територията на Русия, то разгромът на бялата армия на Колчак и Деникин през лятото и есента на 1919 г. прави това пребиваване просто безсмислено. Вашингтон, Лондон и Париж пристъпват към постепенно извеждане на своите войски, докато Токио – точно обратното, започва да засилва военното си присъствие в региона. В началото на 1920 г. броят на войниците на Императорската армия на територията на Русия вече надвишава 100 000 души.
След поражението на Бялото движение в източна Русия Червената Армия влиза в пряко съприкосновение с японските войски. Тъй като, обаче, се оказва, че съветското правителство не е готово за мащабната открита война срещу "Страната на изгряващото слънце", през февруари 1920 г. Ленин предлага в източната част на страната да бъде създадена буферна демократична държава. За японците, изтощени от контрапартизанската борба и нуждаещи се от почивка, проектът се оказва напълно приемлив. Освен това, Токио се надява да превърне учредената на 6 април Далекоизточна република (ДВР) в свой протекторат.
На тези надежди не им е съдено да се сбъднат. ДВР практически напълно се контролира от Москва, а нейната Народно-революционна армия успешно довършва белогвардейските сили в Далечния изток. В същото време създадените и контролирани от Япония марионетни правителства на руските територии се оказват нежизнеспособни. На всичкото отгоре, Токио попада под силния дипломатически натиск на САЩ, които не искат техният тихоокеански геополитически съперник да набира сили и влияние.
В крайна сметка, "Страната на изгряващото слънце" започва постепенно да отстъпва от позициите си. Последните японски войници напускат Владивосток на 25 октомври 1922 г., а още през ноември Далекоизточната република влиза в състава на съветска Русия. Само северен Сахалин остава в ръцете на японците, но през 1925 г., след дълги и тежки преговори със Съветския съюз, японците са принудени да върнат и него.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си