Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
"Откъде взехте това сладко китайче", питат Елисавета Кишкина, майката на малката Инна, докато се разхожда из улиците на съветска Москва през 1940-те. Тогава, естествено, момиченцето не се замисля дали е китайка или рускиня.
Ли Лисан с жена си и дъщеря си Инна
Свободни източнициМайката на Инна, Елисавета, е родена в семейство на саратовски помешчик, който не приема революцията през 1917 г. и се самоубива. През целия си живот тя се срамува и крие произхода си – в страната на съветите той ѝ носи само неприятности.
Бащата на Инна – Ли Лисан, произхожда от заможно китайско семейство. Студентът учи във Франция, където се увлича по идеите на комунизма. Заради организирана от него работническа стачка го депортират в Китай, където веднага постъпва в създадената неотдавна комунистическа партия. Активистът Лисан открива клонове на партията из цял Китай и скоро се превръща в неин фактически лидер.
През 1920-те, заради неуспешен опит за революция, иницииран от него с надеждата да получи подкрепа от Червената армия, Лисан е повикан в Москва, за да бъде "съден" от Коминтерна. Той прекарва известно време там в затвора за опит да въвлече СССР във война. Като по чудо, Лисан избягва репресия, но не го пускат да напусне страната в продължение на 15 години. През това време, той успява да се ожени за Елисавета, а през 1943 г. им се ражда дъщеря – Инна. През 1946 г. Лисан е пуснат да се върне в Китай и скоро при него заминава и семейството му.
В граничния Харбин им дават държавно жилище – изключително скромно, но след комуналния апартамент в Москва на Инна ѝ се струва, че то е огромно. Майка ѝ се опитва да съхрани руския бит и Инна е пусната в руска детска градина. През 1949 г. Мао кани Лисан на нова длъжност – семейството се мести в Пекин, където се нанася в голяма къща с прислуга.
Руската диаспора в китайската столица е малка, но скоро Инна се сприятелява с други деца от смесени бракове. "Опитахме се да се наречем русакити, но не се получи. По-късно измислихме по-подходяща дума – китаруси. И нещата си дойдоха на мястото. Изобщо, китайската култура е много затворена, тук не обичат чужденците", казва Инна Ли, цитирана от Александър Архангелски в новата книга "Руският йероглиф. Историята за живота на Инна Ли, разказана от самата нея" (редакция на Елена Шубина, АСТ, 2022)
В 10 клас Инна и майка ѝ заминават за една година в Москва, за да може тя да завърши училище там и да получи съветска диплома и паспорт. Майка ѝ предлага да останат и тя да постъпи в университет, но Инна не се чувства добре в света след Сталин през 1950-те и… обратно в комуналното жилище.
През 1960-те Мао и СССР вече не са си близки – авторитарният режим в Китай започва да се усилва. Заради връзките си със съветите и жена си, Лисан започва да се сблъсква с първите проблеми. На Инна ѝ се налага да се откаже от съветския си паспорт. Вече започват да я наричат с китайското ѝ име – Ли Иннан.
Тя постъпва в Пекинския университет, за да учи за преводач. Записва се и в комсомола. В общежитието на вуза условията са спартански – студентите спят на дървени легла без матраци. Будене в 6 ч. сутринта със звънец; физзарядка, независимо какво е времето; храна в стола под строй. Сред колегите си Инна се опитва да е примерна комсомолка, а вкъщи живее като "златната младеж" – с танци, музика, гости от чужбина. "Така започна да се формира моят двойствен свят".
След това в страната настъпва глад, въвежда се купони за храна и дажби, но в дома на Инна все още работи личен готвач.
От дясно на ляво: Инна, Ли Лисан, Елисавета Кишкина и втората им дъщеря Алла
Свободни източнициКитай се готви за пълно прекъсване на отношенията със СССР, започва "културната революция". В комунистическата партия започват "разобличения" и чистки и над бащата на Инна също започват да се трупат облаци. Той е временно отстранен от работа. През 1967 г. баща ѝ е пратен в затвора по обвинение в шпионаж в полза на СССР. Според официалната версия, Ли Лисан се самоубива в затвора, като взема голяма доза сънотворни, но Инна е убедена, че "са му помогнали" да си отиде от този свят.
Скоро след ареста на баща ѝ, Инна също е хвърлена в затвора заедно с по-малката ѝ сестра и майка ѝ. Две години по-късно Мао решава да промени наказанието за децата, осъдени заради родителите им, и ги праща на превъзпитание – "курсове за изучаване на идеите на Мао Дзъдун". От родителите им няма ни вест, ни кост – едва след освобождението си Инна разбира, че баща ѝ отдавна е починал.
За да бъде превъзпитана, Инна е отведена в далечно село: през деня тя работи на оризовите полета, а вечер ходи на политически занятия. Скоро в Китай започват да пристигат чужденци и Инна е повикана за преводач в Пекин. Тя заболява от хепатит, лежи месец в болницата, след което, като "бивша заразна", не е привлечена на политическа работа и дори е настанена в отделна стая. Така тя става свободна, а сред останалите "бивши заразни" среща своя бъдещ мъж и скоро ражда дете.
През 1979 г., след осем години в затвора и последвалото заточение, майката на Инна е напълно реабилитирана. Елисавета Кишкина, известна в Китай под името Ли Ша, става основоположник на китайската русистика и ѝ е присвоено званието професор по руски език. (Тя е автор на автобиографичната книга "От Русия до Китай – път, продължил 100 години"). Инна извоюва и пълната реабилитация на баща си.
През 1984 г. за първи път от повече от 20 години Инна заминава за СССР. Тя чака 20 месеца, за да получи задграничен паспорт и виза. От далечен Китай ѝ се струва, че родината ѝ се развива с бързи темпове, но след пристигането си тя разбира, че всичко – начинът на живот, разговорите, интересите – са си същите. Скоро, обаче, настъпват ерата на Горбачов, перестройката и новите двустранни отношения с Китай. Инна е русист и започват да я канят на официални визити в СССР.
По онова време тя вече има двама сина, които посещават китайско училище, но майка им си говори с тях на руски. Положението на руснаците (или "китарусите", както ги нарича Инна в детството си) в Китай се подобрява – те могат да се събират и да учат децата си на своята втора култура. През 1989 г. Инна заминава с децата си за Москва, където прекарва шест години и ги праща да учат в местно училище. Сега тя вече говори с тях вкъщи на китайски, за да не го забравят. И двамата синове на Инна завършват висшето си образование в Москва, но след това, заедно с майка си, се връщат в Китай – през 1990-те Инна вече не се чувства комфортно в Русия.
Сега Инна Ли (Ли Иннан) е известен китайски русист, професор от Пекинския университет за чужди езици. Тя се нарича китайка с руски уклон. "Беше време, когато двете ми етнически половинки бяха в конфликт. Слава богу, днес съм намерила някаква хармония. Оказа се, че ми е удобно да седя на два стола: ако се окажа ограничена в една култура, започвам да се задъхвам".
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си
