ФОТОГАЛЕРИЯ: Как изглежда Санкт Петербург по времето на Достоевски

Russia Beyond (МАММ/МДФ/Русия в снимки/Свободни източници)
В работите на Фьодор Достоевски, северната столица на Русия често е изобразявана като мръсно, мрачно място, пълно с просяци. Ето как наистина изглежда градът по времето на известния писател.

Фьодор Достоевски е роден и израснал в Москва, но впоследствие живее почти 30 години в Санкт Петербург. Той няма свой дом и е под наем, като сменя адреса си няколко пъти.

Като тийнейджър баща му го изпраща да учи във Главното инженерно училище, което се намира в Михайловския замък в Санкт Петербург – дворецът на покойния император Павел I. Приятелят на бъдещия писател Дмитрий Григорович, си спомня, че младият Фьодор не е особено комуникативен и не се включва в социални игри, но "седеше, вглъбен в книга, далеч от всички".

Михайловският замък (Инженерният замък)

На хвърлей от тази институция е Лятната градина и Пантелеймоновския мост на река Фотанка. В началото на ХХ в. той е заменен от мост, по който могат да минават и превозни средства.

Р. Фотанка до Лятната градина

През 1849 г. Достоевски е арестуван и прекарва 8 месеца в затвора в Петропавловската крепост. Първоначалната смъртна присъда е отменена буквално в последната минута и заменена с каторга в Сибир. Достоевски е обвинен в участие в революционните кръгове и разпространение на забраненото писмо от литературния критик Висарион Белински до писателя Николай Гогол през 1847 г., в което се говори за гражданските свободи и отмяна на крепостничеството.

Петропавловската крепост

Полемиката срещу паметника на Петър Велики – създателят на града, започва с главния герой в поемата на Пушкин "Бронзовият конник". След страшно наводнение той проклина Петър за основаването на новата столица по средата на блато с ужасен климат. В романа Юноша Достоевски отново изразява подобна теза: "Какво, как ще се разпръсне и как ще се вдигне тази мъгла, няма ли да си отиде с нея и всичкия този гнил, лигав град, да се вдигне с мъглата и да изчезне като дим, за да остане предишното финско блато, а посред него, вероятно, може би за красота, бронзов ездач на тежко дищаш, изтощен кон?"

Статуята

Въпреки че в романа си Достоевски обрисува по-скоро един мрачен, отколкото грандиозен Санкт Петебрург, самият писател често може да бъде видян на Невски проспект, пазарската улица на града, където дейност развиват банкери и търговци, а млади дами се разхождат. След това писателят живее в чужбина и когато идва не наема апартамент, а остава на хотел на Невски проспект.

Писателят посещава Казанската катедрала на Невски проспект, за да се моли (съпругата му твърди, че отива там и след обявяването на Руско-турската война през 1877 година).

Казанската катедрала

На минута от Казанската катедрала е (и все още е там) сладкарница "Вълк и Беранже", която Достоевски обича да посещава и където през 1846 г. се заппознава с Михаил Петрашевски, организаторът на гореспонатия таен доброволчески кръг. Именно на събрание на "петрашевците" Достоевски чете забраненото писмо. Петрашевски, който също заточен в Сибир, е прототип на мрачния персонаж в романа "Бесове" на Пьотър Верховенски.

Домът на Котомин на ъгъла на Невски проспект и улица

Много места в Санкт Петербург са описани в "Престъпление и наказание". На Николаевския мост (сега "Благовешченски") антигероят от романа Родион Разколников, загубен в мислите си, едва не е стъпкан от файтон, а кочияшът го удря по гърба с камшика си. Няколко състрадатели млади дами го вземат за просяк и му дават милостиня.

Разколников обикаля и Лятната градина, като си мечтае целият град да потъне в такава зеленина и фонтани, които освежават прашния градски въздух: "После изведнъж се заинтересува защо именно във всички големи градове човек не само по необходимост, а просто някак особено е склонен да живее и да се заселва именно в такива части на града, където няма нито градини, нито фонтани, където е мръсотия и смрад, и всякакви гадости."

Параклис

А ето го и насипа на Екатерининския канал на Николайския събор. Недалеч оттук живее старата лихварка, убита от Разколников, а надолу по канала живея любимата му Соня Мармеладова. Днес той се нарича Грибоедовски канал, а Достоевски не доживява изграждането на основната му забележителност: църквата "Възкресение Христово". Само месец след смъртта на писателя император Александър II е убит на мястото на днешната църква, която е издигната в памет на царя. Ако обаче бе свидетел на това събитие, Достоевски би бил шокиран: той е патриот и монархист, дълбоко загрижен за нарастващия брой опити за покушением над царя.

Самият Разколников живее недалеч от артистичния район на площад "Сеная". "Близо до кръчмите на долните етажи, в мръсните и миризливи дворове на къщите на площад "Сеная", и най-вече край пивниците, се тълпяха всякакви занаятчии и търговци на килими."

Площад

А този уличен търговец на риба сякаш е слязъл от страниците на романите на Достоевски. "Отново вонята от дюкяните и кръчмите, отново пияни всяка минута, фински амбулантни търговци и разпадащи се файтони."

Василиевският остров играе основна роля в "Престъпление и наказание" и други произведения самият писател живее на няколко различни адреса. Тъй като няма пари за превоз, главният герой на "Унижените и оскърбените" ходи до там пеша, въпреки че се намира в другия край на града. Веднъж Достоевски почти припада: "имаше дълъг път до Василиевски [където той и съпругата му живеят по това време]". Точно както хората днес използват услугите за споделено пътуване, така и по времето на Достоевски пътниците в една и съща посока си делят превоза – или използвт собственото си превозно средство като такси: "...като чу, че отивам до Василиевски, той благодушно предложи да ме вземе в своята карета".

От специално значение за писателя е Троицската катедрала. Именно тук през 1887 г. той се жени за втората си съпруга Анна Сниткина, която е с 25 години по-млада от него. Тя е негов стенограф и без нейна помощ "Идиот", "Бесове", "Юноша", "Братя Карамазовии други творби вероятно нямаше да видят бял свят.

Сградата на механичния завод "Курт Зигел" е построена през 1876 г. на ул. "Ямская" в Санкт Петербург, която сега носи името ул. "Достоевски". На ъгъла ѝ стои къщата, в която се намира последният му апартамент, където той живее от 1878 г. до смъртта си през 1881 година. Днес в нея се помещава музеят в негова памет.

Сградата на завода

Достоевски доживява да види построяването и откриването на Александровския (сега Литейни) подвижен мост през 1879 г., една от визитните картички на града. Точно както хората казват, че Москва не е Русия, така Достоевски вярва, че Санкт Петербург не е представителен за цялата страна. "В крайна сметка не можете да отречете, че те не познаваха почвата, познаваха Русия от служба в Санкт Петербург, имаха отношения барон-крепостен селянин с народа", пише той в своя дневник на писателя за героите на Пушкин и Гогол.

Александровски (сега Литейни) мост в процес на изграждане

"Руският Гутенберг": кой и кога започва да печата книги в Русия!

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.

Вижте още:

Този уебсайт използва "бисквитки". Кликнете тук , за да разберете повече.

Приемам "бисквитките"