Най-известният дворянин, който избира пътя на революционната борба и оглавява "социалистическата държава на работниците и селяните", е Владимир Ленин (истинската му фамилия е Улянов). Баща му Иля Улянов през 1877 г. получава чин активен държавен съветник, което дава на него, съпругата и децата му право на наследствено благородничество.
В рода си Ленин има благородници и по майчина линия. През 1840-те години дядо му Александър Бланк се издига до чин придворен съветник и, след като получава право на наследствено благородничество, придобива имението "Кокушкино" в Казанска губерния.
"Живеех и в господарско имение, което принадлежеше на дядо ми, – признава Владимир Илич на своя колега Михаил Олмински. – В известен смисъл аз също съм дете на помешчик. Оттогава минаха много години, а аз все още не съм забравил приятните страни на живота в това имение, не съм забравил нито липите му, нито цветята му. Екзекутирайте ме. С удоволствие си спомням как се търкалях върху окосено сено, но не го косях аз; ядях ягоди и малини от лехите, но не ги садях аз; пиех прясно мляко, но не аз доях кравите."
Малко от болшевиките могат да се похвалят с такова родословие като това на Георги Чичерин. Видният съветски дипломат по бащина линия принадлежи към древния руски дворянски род Чичерини, а по майчина линия – от остсзейско (Балтийско) баронско семейство Мейендорф. Въпреки това Георги Василиевич избира пътя на борбата за социализма.
В продължение на дванадесет години потомственият дипломат Чичерин оглавява външнополитическото ведомство на страната, заемайки поста народен комисар (министър) на външните работи, първо на РСФСР, а от 1923 г. – на СССР. С неговото пряко участие на 3 март 1918 г. е сключен Брест-Литовският договор с Германия, в резултат на който Русия излиза от Първата световна война. Освен това той играе една от ключовите роли за извеждането на страната от международната изолация, в която се намира след идването на болшевиките на власт.
"Чичерин е великолепен работник, добросъветсен, умен, знаещ, – Ленин на Георги Василиевич. – Такива хора трябва да бъдат ценени. Това, че слабостта му е в недостатъчното 'командване', не е проблем. Малко ли са хората с обратна слабост в света!"
Един от членовете на съветското правителство и главните съветници на Сталин по икономическите въпроси, Валериан Куйбишев е роден в Омск в дворянското семейство на подполковник Владимир Куйбишев и началната учителка Юлия Гладишева. Въпреки благородническия си произход, семейството едва свързва двата края.
"Не само богатството, в семейството нямаше и среден доход, – спомня си Елена, сестрата на Валериан Владимирович. –Печалбите на баща ми и майка ми стигаха само за живот и отглеждане на деца, от които в семейството имаше осем души. Дрехите и обувките винаги минават от най-големите към средните, а след това към най-малките. Всичко това внимателно се шие и преправя по няколко пъти."
Куйбишев ръководи развитието на националната икономика на Съветския съюз, стои начело на процесите по електрификация и индустриализация на страната. Валериан Георгиевич обаче няма време да оцени напълно резултатите от работата си – той умира през 1936 г. от тромбоза на сърдечната коронарна артерия само на четиридесет и шест години.
Името на този човек директно се свързва с историята на зараждането на съветските органи за държавна сигурност. Син на полски благородник, собственик на имение "Дзержиново" (близо до Минск), Феликс Дзержински става един от основателите и първи ръководител на Всеруската извънредна комисия за борба с контрареволюцията и саботажа (ВЧК), предшественик на КГБ на СССР и ФСБ на Руската федерация.
"Дзержински беше най-строгият критик на своята челяд… – спомня си Вячеслав Менжински, съратник и наследник на Феликс Едмундович. – Той непрекъснато разбиваше и преустройваше ЧК и отново и отново преглеждаше хората, структурата, методите, страхувайки се най-вече ЧК-ОГПУ да не започне протакане, бумащина, бездушие и рутинност... Едно нещо бе важно за него – новата форма на организация на ЧК, нейните нови методи и подходи – да кажем, преходът от масови удари към фини разследвания в контрареволюционните среди и обратното – все пак постигнаха основната цел: разлагане и разгром на контрареволюцията…"
"Железният Феликс"става един от идеолозите и ръководителите на мащабни репресии – "червения терор", който той сам определя като "сплашване, арести и унищожаване на враговете на революцията въз основа на тяхната класова принадлежност или ролята им в предишни предреволюционни периоди".
На 5 март 1953 г., след смъртта на Йосиф Сталин, Георги Маленков заема длъжността председател на Министерския съвет на СССР и така оглавява съветската държава. Дворянин по призход, той принадлежи към известния македонски род на свещеници от град Охрид, част от който се преселва в Русия.
Маленков не остава много дълго начело на държавата – след по-малко от две години той отстъпва на съперниците си в хода на вътрешнополитическата борба. "Формално той беше обвинен в лоши политически решения и грешки, – смята съветският държавник Михаил Смиртюков. –Но всъщност другарите му в колективното ръководство на страната не му прощават това, че започва да взема определени важни решения, без да се консултира с тях. Както Сталин".
В началото на 1955 г. Георги Максимилианович е отстранен от власт от Никита Хрушчов, но още известно време отговаря за енергетиката на страната. След неуспешен опит да отстрани Хрушчов от власт през 1957 г., Маленков най-накрая изпада в немилост и вече не участва в политическия живот. Той умира на 14 януари 1988 г., само няколко години преди разпадането на Съветския съюз.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си