Какво правят шутовете в двора на руските царе

На сватбата на Анна, дъщерята на Петър Велики, и херцога на Холщай Карл-Фридрих през 1725 г. джуджета веселят гостите.

"От пастета, сложен на масата на невестата, с невероятна ловкост изскочи малко и красивичко джудже, облечено като бегач, което държеше в ръце бутилка и чаша, за да пие за здравето на царствената новобрачна. От друг пастет, сервиран на масата на негово царско височество жениха, излезе в същото време жена джудже, облечена като пастирка, и след дълбоки реверанси пред негово височество и поклон към цялото общество, потанцува около пастета". Така дворянинът Фридрих Берхголц описва сватбата.

Откъде идват такива развлечения в европейска държава, каквато е Русия през 1725-а, веднага след смъртта на Петър Велики? От самият първи император, който в детството има стайни джуджета. През времената преди Петър в двора на московските царе също има различни шутове и уроди, на които често им се налага да търпят по-лоши унижения от изскачане от торта.

Шутове и юродиви (свети глупци) – каква е разликата?

Придворните шутове се появяват в Русия по времето на Иван Грозни. Не е изключено руският цар да се е опитвал да подражава в това на Хенрих VIII (1491-1547), в чийто двор живеят шутовете Уил (Съмърс) и Джейн, които дори са изобразени заедно с монарха на неговия официален портрет. Съмърс е знакова персона в двора: той може да се обръща пряко към негово величество, в шеговита форма да го предпазва от необосновани разходи и резки постъпки. Впоследствие той дори присъства на коронацията на Елизабет I Английска. В Московското царство шутовете никога не играят такава роля - тя е отредена на светите глупци.

Василий Блажени е можел да нарече страшния цар "Иванчо" и той да не заповяда да убият божия глупец – сред юродивите наистина има хора с ментални заболявания. Смята се е, че с устата на блажените говори Господ. Шутовете пък са напълно светски персони, със свой живот извън професията шут. По време на управлението на Иван Грозни дори княз от Рюриковичи става шут, след като е принизен до позорно положение за политически цели.

Княз Йосиф Фьодорович Гвоздев-Ростовски отначало служи във войските на царя, но след това е нает като шут и се нарича Осип Гвозд. Карамзин съобщава: "Недоволен от някаква шега, царят изля върху него купа гореща зелева чорба. Горкият смехотворец изкрещя, понечи да бяга, но Иван го намушка с нож. Повиканият лекар само констатира смъртта на Гвоздев, на което "царят махна с ръка, нарече мъртвия шут куче и продължи да се забавлява". В случая цар Иван Грозни извършва разбира се политическо убийство – известно е, че той ликвидира много князе и боляри, несъгласни с политиката му. На един той реже ухото; на друг пък пронизва крака с острието на бастуна. Нито светият глупец, нито обикновеният шут са били третирани по този начин.

В двора на Иван Грозни и гостите са забавлявани от скоморохи – артисти още от езическите времена, които православната църква не може да търпи. Те носят смешни роби и маски, поставят комични сценки, водят дресирани мечки, свирят на чинели, тамбури, домри, свирки и гусли. Докторът на цар Алексей Михайлович, Самюъл Колинс, пише: "вземете няколко сови, няколко скореца, няколко гладни вълка, седем прасета, също толкова котки със съпрузите им и ги накарайте да пеят", ето така звучат инструментите на скоморохите за слуха на европееца.

Само че през XVII в. от скоморохите остава само музиката: първите Романови са благочестиви царе и не позволяват пляски и маски. В двора остават само музиканти: "гуслари, домрачи и лютиери", по време на управлението на Михаил Фьодорович в двореца по празниците "цял ден и до вечерта свирят на сурни [специални свирки] и тромпети и бият накри [разновидност на литаврите, специфични руски ударни инструменти, които приличат много на тимпани]". По време на царете Михаил и Алексей в мъжката половина на царските дворци, където често са приемани чуждестранни гости, се появяват и европейски музиканти например органисти. Дълбоко в царските покои обаче през целия XVII в. продължават да живеят джуджета и юродиви. 

Петър Велики и увлечението му по "джуджета"

Дори в Русия на Петър Велики джуджетата продължават да живеят в обкръжението на знатните хора и царете като "живи играчки", колкото и жестоко да звучи това. "Списък на джуджета, които са в Москва", съставен през 1710-а, сочи, че по две джуджета има царица Прасковия Фьодоровна (съпругата на Иван Алексеевич) и Марфа Матвеевна (съпругата на Фьодор Алексеевич). Освен това джуджета живеят у Шеин, Салтиков, Прозоровски, Ховански, Апраксин, Наришкин – като цяло в домовете на представители на старите знатни московски фамилии. В Москва общо през 1710-а има 34 домашни джуджета.

Джуджета има и малкия царевич Петър, който през първите години от живота си е възпитаван в старите московски традиции. Джуджетата са първата "свита" на малкия престолонаследник. Когато той пораства, джуджета и лилипути са първите войници в неговата Армия-играчка, от която впоследствие са създадени Измайловският и Преображенският полк. Дори вече в напълно истинските Кожуховски маневри през 1694 г. участва рота от 25 джуджета.

Когато Петър става на 9 години, по-големият му брат Фьодор Алексеевич му подарява шута Комар (Яким Волков). Според легендата именно той спасява царя по време на бунта на стрелците. Има достоверни сведения, че през ноември 1710 г. царят вдига сватба на джуджета – Комар се жени за джуджето жена на царица Парасковия Фьодоровна. Малко преди сватбата Петър издава специален указ: "Джуджетата от мъжки и женски пол … като се съберат всички, да бъдат пратени от Москва в Петербург". Заповядано е и да се ушият дрехи за всички "джуджета": "празнични цветни кафтани и камзоли, украсени със златни бродерии и пискюли и с медни позлатени копчета, и шпаги, и портупеи, и шапки; и германски чорапи и обувки; за женския пол горна и долна германска рокля, и фонтанжи (високи дамски шапки, популярни в Европа в края на XVII и началото на XVIII в.), и всякакво прилично добро облекло", така царят събира гостите за "миниатюрната" сватба.

В деня на бракосъчетанието двойката е венчана според православния обряд. В тържественото шествие до църквата участва самият цар, няколко министри и боляри, както и бляскава процесия от 72 джуджета от мъжки и женски пол, облечени много богато. Когато се прибират, за да празнуват, "младите и останалата компания от джуджета, елегантно и богато облечени по германски маниер, заеха няколко малки маси в средата на залата", а "високите на ръст" Петър и неговите гости сядат покрай тях до стените, за да видят всичко случващо се - гощавката, танците и след това боя на джуджета. Колкото и безумно сега да ни се струва това, за гостите на Петър, включително и за чуждестранния посланик Юст Юл, в ставащото не е имало нищо необичайно: "Какви скокове, лудории и гримаси имаше тук, не можете да си представите!", възкликва датският пратеник. "Всички гости, особено царят, нямаха насита за забавленията и, като гледаха претъркулванията и лудории на тези 72 изрода, се смееха до припадък", допълва чуждестранният дипломат.

Това не е единствената сватба на шутове, организирана от Петър. През 1695 г. той жени шута Яков Тургенев. На сватбата присъстват истински боляри, придворни, дворяни от Думата – високопоставени чиновници. Те се придвижват "с бикове, кози, свине, кучета; в рокли смешни бяха, с калпаци раздърпани, с шапки от лико, в кафтани от боядисано грубо домашно сукно, украсени с котешки лапи, опашки на катерици, в ботуши от слама, с миши ръкавици, със сламени шапки".

Тези облекла говорят, че главният разпоредител на сватбата – цар Петър – отлично е разбирал руската хумористична култура и заимства много от сватбените обреди. През Мръсните дни (на руски Святки) се отбелязва руският езически празник за прехода от една година към друга, който започва след зимното слънцестоене. Затова в игрите през Мръсните дни по традиция се правят пародии на обреди като сватби и погребения. Цар Петър организира и погребения на джуджета.

На 1 февруари 1724 г. е погребението на шута Комар (Волков), чиято сватба е отпразнувана през 1710 година. Заупокойната служба е отслужена от "нисичък поп, когото от всички местни свещеници избраха нарочно за това шествие поради малкия му ръст". Самият покойник е пренесен в малък ковчег на малка шейна, в която са впрегнати понита, водени от момчета от знатни семейства – придворни пажове. В погребалната процесия се виждат редици от мъже и жени джуджета, водени от джуджета "маршали" с големи жезли, по-високи от тях самите.

За контраст от двете страни на шествието "се движеха огромни гвардейски войници, наброяващи най-малко 50 души" и "четирима огромни слуги, които съпровождат господаря при езда, в черни костюми и също с факли". В процесията се включва и самият цар заедно с княз Меншиков, но те не са в траурни дрехи – Петър пак се забавлява: собственоръчно мята джуджетата в огромна шейна, с която трябва да ги откарат на опелото на Комар.

Това е последната забавна церемония, в която Петър участва. След смъртта му, при следващите владетели и особено при Анна Йоановна, която също е възпитана в московските традиции, джуджета и шутове все още присъстват в двора. Именно при Анна се прави сватбата на шута Голицин и жената шут Буженинова, по време на която младоженците трябва да прекарат нощта в леден дворец. След царуването на Анна шутовете в Руската империя стават реликва от миналото.

Уважаеми читатели,

Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:

• Абонирайте се за канала ни в Telegram
• Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
• Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
• Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви