Калининградският зоопарк има животно-"тотем" – символът му е хипопотам. И като се знае историята на местните хипопотами, едва ли някой би оспорил избора. Първо, хипопотамът оцелява през Втората световна война (а в целия зоопарк има само четири такива животни). Второ, местният хипопотам ражда 25 малки през живота си и така осигурява почти всички зоологически градини на Съветския съюз с хипопотами (за което тя официално е приета в редиците на Асоциацията на майките на големи деца от Калининградска област).
Калининградските хипопотами обаче срещат трудности: двама от тях - Ханс и Глясик – изживяват почти детективска драма.
Ханс - само водката го спасява
Ханс е първият хипопотам, видян от съветските заселници в Калининградска област. Когато съветските войски превземат Кьонигсберг (немското име на града) през 1945-а, сред руините на пруската зоологическа градина те откриват само три оцелели животни - елен лопатар, язовец и магаре. Малко по-късно в храстите те се натъкват на див и силно измършавял 18-годишен хипопотам, който отначало сбъркват с много голямо прасе.
Уплашен от звука на бомбардировките, хипопотамът пробива заграждението и намира убежище в дерето на градината. Там той прекарва две седмици без храна и вода, със седем рани от куршуми. След като откриват "много голямо прасе", войниците са на път да го застрелят, но случайно тази новина стигна до полковник Василий Теслин. Той разбира, че това не е прасе, и изтичва при генерала с молба животното да не се пипа: "Това е хипопотам, рядък екземпляр! В Европа са останали само шест от тях. И това е най-големият, известният хипопотам Ханс! Ужас! Вандали! Той струва милиони! Това е национално богатство!"
Така хипопотамът Ханс бива спасен от разстрел. Как обаче животното да бъде излекувано? Полковникът започва да търси лекар с подобен профил. "Звъня в една военна част, а те ми се смеят. Казват, ако ти потрябват специалисти, които да се грижат за момичета, заповядайте, но за хипопотами няма кой да се грижи. Звъня в друга част, а там също се оказаха шегаджии. Обади се в Африка, ми казват", спомня си той.
Помощ намират в резултат на многобройните обяви, които Теслин разлепя из града. Изплашен германски фелдшер преглежда животното и пише рецепта: "На кофа мляко, два литра спирт. Два пъти дневно". Самият фелдшер обаче не се заема с лечението на Ханс, защото е с начален сепсис. На първо време за хипопотама се грижат същите войници, които се канели да го разстрелят.
"Един войник държи горната челюст на хипопотама, а друг – долната. Трети, спомням си сякаш става сега, със замах излива микстурата в пастта на хипопотама направо от кофата. И вика: "Е, камрад, изпий си фронтовите сто грама".
След това изпращат истински зоотехник за Ханс и това е Владимир Полонски. Ето какво пише той:
"Първо му оказах помощ с вода. След това се опитах да му дам мляко. На следващия път – смляно цвекло. Хипопотамът започна да яде. Но след три дни спря".
Тогава Полонски започва да действа по вече изпробваната система – да дава водка на животното. Забелязала се следната закономерност: Ханс се храни нормално, само след като си пийне. Докторът излага своята нелека и трагикомична история на грижите за хипопотама в подробен отчет:
"Дадох 4 литра [водка]. След това хипопотамът започна силно да иска да яде. Първо му направих клизма (4 кофи дестилирана вода). После започнах да го храня. Хипопотамът се опита да излезе, но тъй като беше пиян, падна".
След всичко това хипопотамът започва да се храни, но без да наддава. "Направих му клизма втори път (4 кофи дестилирана вода). Хипопотамът започна да наддава. Минаха две седмици. Хипопотамът се храни малко. Реших да му дам водка, четири литра. Хипопотамът започна да се храни добре. Но пак получи запек. Направих му още клизми (4 кофи дестилирана вода). Хипопотамът се оправи, но се храни лошо. Реших да му дам водка (4 литра). И хипопотамът започна да се храни отлично. Имаше и дни без да проявява апетит. Справях се със смяна на храната".
И така Ханс е лекуван с водка почти два месеца, докато не наддава. "Сега се занимавам с дресировка на хипопотама – яздене на хипопотам из парка и т.н.". Така Полонски завършва отчета си.
Глясик и неговия зъб
Втората неприятна история е с хипопотама Глясик. Тя напомня на детективски сюжет с участието на Държавния контрол по наркотиците, митничари, кмета на града, журналисти и управляващата партия. И всичко това заради един зъб.
Глясик, синът на същата онази многодетна хипопотамка Мери, която става и най-възрастната хипопотамка в Европа (умира на 56 години през 2013 г.), повече от година страда от болка: един от кучешките му зъби расте неправилно и травмира бузата му. Хипопотамът не дава зъбът му да се докосне, изпитва силна болка. Налага се зъбът спешно да бъде изваден.
"Отначало се опитвахме да изпилим зъба на Глясик без упойка, вързахме го с въжета, но още когато операцията едва бе започнала, той скъса въжетата и едва не глътна нашия ветеринар", разказва сътрудник на зоопарка. "Хипопотамът се счита за най-опасното животно. Та това е тритонна планина от мускули. Ако се разгневи, то с лекота може и бетонна стена да пробие. Това е страшно. Знаете ли, аз все пак искам да умра в своето легло".
Германският професор ветеринар Михаел Бар предлага, дори безплатно, да изпили зъба на хипопотама. Оказва се обаче, че той не може да внесе в Русия необходимия препарат за анестезия, защото няма сертификат. Нещо повече, внасянето на какъвто и да било обем от препарата "Имубилон" в Русия се приравнява с транспортирането на наркотик. А за тритонното животно е необходимо много голямо количество наркотик – приблизително половин литър. За внасянето на такива обеми санкцията е до 20 години затвор. Алтернативи на необходимия препарат в местните ветеринарни клиники не се намират, а митничарите не са готови да поемат отговорността за пропускането на такова количество наркотик. А да се вкарат наркотични препарати в Калининград през две граници не е никак лесно. Положението се затяга. И докато въпросът за зъба на хипопотама тихо се обсъжда между администрацията и чиновниците, кучешкият зъб пробива бузата му.
Тази история става достояние на обществеността почти случайно. Това се случва през 2011 година, когато журналисти от московското издание "Русский репортер" пристигат с учебен проект за журналисти и студенти в града и тръгват "да търсят новини" в местния зоопарк. Разказват за историята на Глясик и много хора научават за страданията му. Така процесът се оттласква от мъртвата точка.
Чиновници поемат към "къщата" на хипопотама в зоопарка, губернаторът обещава в Twitter да помогне на животното, а кметът - да намери необходимото количество от наркотичния препарат. Хипопотамът започва да се превръща в политически пиар-проект и се разказват шеговити истории, че скоро могат да му дадат и партийна книжка за членство в управляващата "Единна Русия".
В крайна сметка огласяването на историята с Глясик изиграва ключова роля за решаването на проблема. Препаратът за анестезията е доставен, а зъбът - изпилен. Глясик, който вече е на 31 години, и досега живее в Калининградския зоопарк със съпругата си Миля. Здрав е и вече не се оплаква от зъби.
Уважаеми читатели,
Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:
- Абонирайте се за канала ни в Telegram
- Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
- Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
- Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви