Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
За повечето съветски граждани международният туризъм е преживяване, което се случва веднъж в живота. Тези, които имат късмета да попаднат на екскурзия в чужбина, често се гмуркат с главата напред в проблемите.
Международният туризъм става достъпен в СССР за първи път в началото на 1930-те години, когато е създадена държавната организация, отговаряща за изпращането на съветски граждани на чуждестранни пътувания – "Совтур". Въпреки това, тъй като страната под диктатурата на Йосиф Сталин се изолира все повече от останалия свят, "Совтур" не се представя особено добре и ограничава дейността си само до един-единствен круиз.
Хрушчовското размразяване - периодът, в който репресиите и цензурата в Съветския съюз са отслабени - премахва сериозните ограничения върху международния туризъм за съветския народ. От средата на 1950-те години всеки съветски гражданин теоретично може да отиде на екскурзия в чужбина. На практика обаче за обикновените хора нещата стоят по съвсем различен начин.
За да получи разрешение за пътуване в чужбина, потенциалният кандидат се нуждае от препоръки от работата, които да подчертават безупречния му морал. Потенциалните туристи трябва да изглеждат, поне на хартия, като предани комунисти и скромни, но политически активни личности.
След това препоръчителните писма се оценяват от различни бюрократични институции на Съветския съюз, преди накрая да попаднат на масата в Лубянка, където кандидатът в крайна сметка е одобряван от КГБ.
"Съществуваше специална система от различни инструктажи, по време на които човек трябваше да подпише писмен формуляр, в който обещаваше, че няма да разгласява информация [за живота в СССР], а също така трябваше да се запознае с определен набор от правила. Освен това потенциалният турист трябваше да премине някакъв изпит. Например, ако човек отиваше в Източна Германия, трябваше да посочи името на председателя на Германската комунистическа партия", казва историкът Игор Орлов в интервю.
На практика процедурата за получаване на разрешение за пътуване в чужбина е толкова широка и сложна, че дава възможност за произволни решения и корупция. Онези, които имат късмета да получат разрешение от властите, трябва да решат въпроса с парите.
Макар че разходите за екскурзиите варират в зависимост от дестинацията, повечето от пътешествията, достъпни за съветските граждани, започва от 150 рубли, което е с около 50-100 рубли повече от средната месечна заплата в СССР през 1960-те години.
Геополитиката изиграва важна роля при формирането на най-често срещаните дестинации за пътуване на съветските туристи. Преобладаващата част от екскурзиите в чужбина за съветски граждани са до Чехословакия, Източна Германия и Социалистическа република Румъния.
Нарастващата популярност на България като дестинация за почивка на съветските туристи в крайна сметка се превръща в обща поговорка: "Курица не птица, Болгария – не заграница" ("Кокошката не е птица, България не е в чужбина").
Златни пясъци, 1977
Валентин Мастюков/ТАССКубинската революция открива за съветските туристи още по-екзотична дестинация. Индия, необвързана страна, която по време на Студената война обявява неутралитет, но въпреки това поддържа добри отношения със Съветския съюз, предоставя друго място за почивка на съветските граждани. През 60-те години на ХХ век понякога се организират екскурзии до Финландия, Италия, Северна Корея, Япония, Алжир, Египет, Тунис и дори Мексико.
Колкото по-екзотична е дестинацията обаче, толкова по-скъпа е екскурзията. Ако екскурзия до България може да струва около 150 рубли, то круиз със спирки в няколко държави в Европа или Африка може да струва цели 900 рубли - еквивалент на петмесечна заплата за съветски работник от средната класа.
Въпреки че работното място или фабриката потенциално могат да покрият част от разходите, тази привилегия често е запазена за лица със сериозни връзки. Обикновените съветски граждани трябва да спестяват много, за да си позволят подобни пътувания.
Съществува и ограничение за това колко местна валута може да закупи съветски турист. Например на малцината съветски граждани, пътували до САЩ през 1961 г., е позволено да закупят общо само 31,90 щатски долара (или 2,30 долара за всеки ден престой в страната).
Тъй като това не е достатъчно, за да се купят неща, които са дефицитни в СССР, някои съветски туристи умишлено пренасят допълнителни ценни предмети, като фотоапарати или бутилки водка, в чужбина, за да ги продадат и да получат допълнителни пари.
Съветските граждани винаги заминават за чужбина на организирани групи. Преди заминаването ръководителите на групите се избират въз основа на тяхната репутация и партийна принадлежност. Ръководителите отговарят за наблюдението на поведението на членовете на групата, докладването на инциденти и писането на окончателни доклади след завръщането на туристите в Съветския съюз.
Освен това съветските туристически групи често са придружавани от един или двама агенти на КГБ, чиято задача е била да се уверят, че пътуването е преминало гладко и не е хвърлило сянка върху репутацията и интересите на СССР.
Понякога по време на престоя си в чужбина съветските туристи се сблъскват с толкова много нови изкушения, че въпреки цялата подготовка едва ли е било възможно да ги удържат.
"...без моето разрешение като ръководител на групата, макар и в свободното си време, П. и Х. отидоха заедно в стриптийз клуб, въпреки че билетите за стриптийз са доста скъпи, от 35 до 50 динара", гласи един от докладите.
Стриптийз клубовете, нелегалната обмяна и търговия с валута, баровете, алкохолните кавги и други пакости са неразделна част от съветските екскурзии в чужбина. Едно от най-порицаваните поведения обаче е мимолетната среща с чужденец. Подобни инциденти често предизвикват скандали и попадат в заключителните доклади.
"Жените съставляваха 80% от [всички членове на съветските] туристическите групи, които отиваха в България. Те пристигаха, срещаха се с местните мъже и изчезваха за една нощ. За ръководителите на делегациите беше шок, когато момичетата не се връщаха в хотелите си в продължение на дни. Както по-късно обясняват бегълците, те прекарвали цялата нощ в "събиране на мидички край морето на плажа". Стигнало се дотам, че ръководителите на туристическите групи заключвали момичетата и поставяли "часовой" на вратата, за да се уверят, че те не ходят никъде през нощта", разказва историкът Игор Орлов.
Екскурзиите в чужбина са трудно извоювана привилегия за съветските хора през по-голямата част от съществуването на Съветския съюз. Едва през 1991 г., след разпадането на СССР, руснаците са свободни да пътуват в чужбина по свое желание.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си