Как британски свещеник става голям приятел на Съветския съюз

Взаимоотношенията на атеистичната съветска държава с православната, а също с католическата и протестантска църква, винаги са били, меко казано, сложни. Те варират от унищожение на храмове и репресии срещу свещеници до опити да бъде намерен консенсус и някакъв приемлив вариант на съвместно съществуване. Само че дори през периода на относително отслабване строгият държавен контрол върху религията не изчезва нито за секунда. 

В същото време някои представители на духовенството успяват да станат истинския приятели на Съветския съюз. А още по-учудващо е, че тези свещеници са от западни капиталистически страни.

Пацифисти, привърженици на левите възгледи, каквито са италианският католически свещеник Андреа Гаджеро и канадският протестантски мисионер Джеймс Ендикот, активно се борят против разпространението на ядрено оръжие и ескалацията на Студената война. И двамата са удостоени съответно с ленинска и сталинска награда "За укрепване на мира между народите".

Само че никой от западните свещенослужители не е толкова желан гост в Москва като настоятеля на един от най-големите англикански храмове във Великобритания, каквато е Кентърбърийската катедрала, и това е Хюлет Джонсън.

Свещеник-социалист

"Червеният декан на Кентърбъри", както в кралството наричат Джонсън заради любовта му към Съветския съюз, заема длъжността настоятел през 1931-а, когато е на 57 години. Известен със симпатиите си към комунистически идеи, член на Лейбъристката партия, той става истински кост в гърлото на консервативното духовенство и особено това важи за архиепископа на Кентърбъри Космо Гордън Ленг.

"Постът на Хюлет Джонсън беше пожизнен и се оказа невъзможно той да бъде уволнен", спомня си съветският дипломат Иван Майски, станал приятел на свещеника-социалист. "В същото време настоятелят проявяваше голяма упоритост, не искаше да се смири пред архиепископа и енергично отхвърляше всички сплетни и интриги, с които ръководство на църквата тровеше живота му", допълва Майски. 

"Той веднага силно ме впечатли", пише още Майски. "Висок, строен, някак си необикновено лек, въпреки възрастта си, с умно, одухотворено лице, облечен винаги в черно, английският свещеник Хюлет Джонсън изглеждаше не съвсем обикновен човек. Пък и не само изглеждаше – той наистина беше не съвсем обикновен човек. Цялата му фигура излъчваше нещо възвишено и благородно". 

Верен приятел на СССР

В средата на 1930-те години свещеникът пътува няколко пъти до Съветския съюз и в резултат на тези посещения издава през 1939 г. книгата "Социализъм на една шеста част от сушата", в която подробно описва икономическите и обществените преобразования в страната. Трудът добива голяма популярност и книгата е преведена на 24 езика.

"Комунистическата вяра е завладяла света толкова силно, колкото нито едно друго движение от времето на появата на християнството", твърди Джонсън. "Убеден съм, че синтезът на двете вярвания е възможен и в крайна сметка ще донесе благословение на цялото човечество. Дали [комунизмът] е християнски? Аз казвам "да"... Русия, въпреки всички свои недостатъци, е основала своята икономика на християнската теория". 

"Истинският християнин не може да бъде враг на комунизма", казва  "червеният декан" на Майски. Напротив, между истинското християнство и комунизма има много допирни точки". Джонсън обаче така и не влиза в Комунистическата партия на Великобритания.

По време на Втората световна война освен грижите за бежанците и пострадалите от бомбардировките на събора, Хюлет Джонсън активно набира средства в помощ за Съветския съюз.

През 1945 г. настоятелят официално е поканен за отбелязването на Деня на Победата в Москва, където среща топъл прием. Патриархът на Руската православна църква Алексий I дори му подарява своя православен кръст, с който Джонсън не се разделя. Новият архиепископ на Кентърбъри Джефри Френсис Фишер го моли да не си го слага, поне докато е на официални мероприятия, но напразно. 

Чужд сред своите

Хюлет Джонсън години наред поражда раздразнение в британското общество заради това, че подкрепя Съветския съюз на практика във всичко, включително и за сключването на пакта Молотов-Рибентроп и "Зимната война" срещу Финландия. А такива отрицателни страни на съветското общество като масовите политически репресии, "червеният декан" като цяло игнорира. 

През юли 1945 г. свещеникът е награден с Ордена на Трудовото Червено Знаме, а през 1951-а – с Международна Сталинска премия "За укрепване на мира между народите". А това увеличава враговете му у дома. Джонсън получава саркастично предложение да отиде на продължителна милосърдна мисия в солните мини в Сибир. Изпращат му и такова анонимно съобщение: "Предател. Подай оставка. Оскверняваш камъните на Кентърбъри... Англия е твърде добра за болшевик."("Traitor. Resign. You defile the very stones of Canterbury ... England is too good for a Bolshevik.")  

Благодарение на високия си статут Джонсън остава неуязвим за недоброжелателите. Чърчил призовава свещеникът да бъде пренебрегван, за да не се придава важност на работата му. При все това специалните служби негласно постоянно го следят.

"Червеният декан" остава верен на сталинския СССР до самия край. През 1956 г. той отказва да признае развенчаването на култа към личността на "бащата на народите", започнало по инициатива на Никита Хрушчов. 

През 1963-а, когато е 89 години, без да отстъпи на натиска на своите опоненти, Хюлет Джонсън доброволно напуска поста на настоятел на Кентърбърийската катедрала. Умира след три години и въпреки всичките скандали, свързани с неговата фигура, той е погребан в храма, на който е посветил толкова години от живота си.

Уважаеми читатели,

Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:

• Абонирайте се за канала ни в Telegram
• Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
• Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
• Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви