Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
През 1988 г., докато Студената война разделя света на две, екип от съветски и канадски скиори въпреки всичко се обединяват в името на една дръзка мисия: да пропътуват със ски разстоянието от Съветския съюз до Канада през Северния полюс.
Плановете за експедицията започват през 1986 г., макар и в различна форма. Първоначално група съветски учени и радио любители замислят поход на ски до Южния полюс. В хода на първоначалната подготовка авантюристите променят крайната си дестинация и вместо това решават да направят ски експедиция до Северния полюс.
Докато тече подготовката в СССР, канадците разбират за идеята и я харесват толкова много, че предлагат не само да се присъединят към експедицията, но и да я направят още по-предизвикателна. Те искат групата да прекоси Северния полюс и да продължи да се придвижва на ски до Канада. Съветските скиори приемат предизвикателството.
На 3 март 1988 г. малък екип от осем съветски и четирима канадски мъже се отправят на опасната експедиция. Всеки от тях има различен опит, жизненоважен за успеха на рискованата мисия. Те са професионални изследователи, физици, изследователи, радио оператори и фотографи. Има дори художник, който се присъединява към съветската част от екипа.
През идните месеци представителите на две враждуващи идеологии, обединени от любовта си към приключенията, работят заедно, изправени пред жестокостта на природата и разчитат един на друг не само за успеха на експедицията, но и за самото си оцеляване. На фона на суровите условия, оцеляването им е изложено на риск.
От самото начало е ясно, че пътешествието няма да е лесно. Началото на експедицията е отложено с два дни поради лошото време, което не позволява на самолета с изследователите да излети от остров Средний в Арктическия океан.
Когато съветско-канадският екип тръгва, те са шокирани от онова, което ги очаква в негостоприемната и необитаема територия на Арктика. Температурата е -47° и е тъмно като в рог, тъй като полярната нощ още не е отминала.
"Повечето лица са осеяни с белези от измръзване. Пръстите на ръцете и краката ни са непрекъснато изтръпнали и ни болят, дори когато сме на топло. Един скиор има пришка на крака и приема медикаменти", гласи първото съобщение от групата, изпратено от мъчителното пътуване до континента.
На фона на суровите метеорологични условия основният проблем на скиорите е влагата, тъй като е невъзможно дрехите и ботушите им, прогизнали от пот, да бъдат изсушени.
"Влагата е голям проблем в палатките, с дрехите и ботушите. Няма шанс да бъдат изсушени дрехи, които не се носят, тъй като те замръзват в момента, в който ги съблечеш. Ричард (Уебър) и Кристофър (Холоуей) спят навън всяка нощ, за да не се образува конденз в палатката", пише в съобщението.
Групата суши дрехите си в иглута, построени специално за тази цел.
Изследователите нямат кучешки впрягове или други превозни средства. 11 парашутни десанта с храна, провизии и резервни ски са всичко, което те получават по 1750-метровия маршрут на пътуването. Между доставките съветските и канадски скиори разчитат за помощ единствено един на друг.
Съобщенията, предавани по радио връзка по време на експедицията, показват моментите на взаимопомощ:
"Три чифта руски ски се счупиха и ще ги сменим с канадски".
Веднъж канадските членове на експедицията описват как съветските им спътници реагират на фъстъченото масло.
"Установихме, че фъстъченото масло е една от най-добрите храни за пътуване в Арктика. Получаваме го на замразени бучки от по 100 г. Планът беше първоначално да има по 50 г на ден на човек, но го харесват толкова много, че увеличихме дажбата на 100 г дневно. Съветите не бяха виждали фъстъчено масло и първоначално бяха малко скептично настроени, но го приеха ентусиазирано", пише в съобщението.
Пътешествениците разделят маршрута на етапи. Всеки етап е с дължина 200-300 км и отнема около 12 дни.
С напредването на експедицията пътешествениците успешно се адаптирам към екстремните условия.
"Времето се затопли от сковаващите -48 градуса по Целзий до приятните -25 градуса в момента. Много от първоначалните травми, дължащи се на студа и липсата на опит, заздравяват и се учим да живеем и работим заедно по-ефективно като група. На картата нашата ефективност се подобри. В палатките и в умовете ни настроението се промени от угриженост, мрачно увековечаване и притеснения за оцеляването към оптимизиация, веселост и чувство за постижение", пише в едно от другите съобщения на групата към външния свят.
Експедицията най-накрая стига до Северния полюс на 26 април 1988 г., където са посрещнати от официални лица от Канада и СССР, група журналисти и шепа радио любители, които им помагат с радио комуникациите по време на експедицията.
За да отбележат, че са стигнали до Северния полюс, им спускат с парашут шампанско и хайвер.
След тържеството за добре дошли на Северния полюс, скиорите се разделят с официалните лица и журналистите и тръгват да извървят останалите 750 км до канадския остров Елсмиър, крайната им цел.
С приближаването на края на експедицията духът на членовете ѝ е приповдигнат. Те вече не мислят за ужасяващите предизвикателства, пълни със смъртоносни капани, а за славата, която вещае успешното завършване на експедицията.
Съветско-канадската експедиция "Полярен мост" завършва на 1 юни 1988 г., когато цялата група стъпва на канадска земя. Една от най-опасните, но и най-вдъхновяващи географски експедиции на XX век е изпълнена.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си