Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
Последният руски император е определян като един от най-богатите хора в историята. Неговото състояние е оценявано на $250-300 милиарда по курса от 2010 година. Когато става дума за "банковата сметка" на Романови, трябва да се отчитат много фактори (там всичко далеч не е еднозначно), но издръжката на императорското семейство наистина струва твърде скъпо на хазната. От 1894 до 1914-а Романови имат най-голямата флотилия от яхти от всички монарси на планетата. "Плаващите дворци" са включени в баланса на морското ведомство, но обслужват императорското семейство и се строят по негова поръчка.
През 1892 г. морското ведомство поръчва крайцер на датска корабостроителница, но скоро император Александър III нарежда той да бъде превърнат в яхта. Корабът е пуснат на вода, когато на трона вече е новият цар Николай II, под традиционното име за императорската флотилия - "Щандарт" (първият "Щандарт" се появява по време на управлението на Петър I, преди почти два века).
Тази крайцерска яхта е огромна за онова време: 128-метровият кораб е обслужван от почти 400 души. "Щандарт" е най-голямата и най-скъпата царска яхта с приемна на императора, луксозна трапезария за официални посещения, отделна всекидневна, спалня и баня за всяка каюта. Вътрешната декорация е от скъпоценни видове дървесина и не отстъпва на интериора в дворците на Романови: кристални полилеи, канделабри и кадифени завеси.
Всичко това разбира се е предпоставка да бъдат приемани високопоставени чуждестранни гости - на борда на яхтата се качват сиамски крал, германски император и президент на Франция. Яхтата обаче е използвана и просто за семейни почивки. Николай II и семейството му обичат да почиват от края на юни до началото на август на островите във финландските шхери. Те живеят на яхта и слизат до брега само за разходки.
Тези разходки спират с избухването на Първата световна война, яхтата вече не се използва поради съображения за сигурност. През 1917 г. моряците на царската яхта вдигат бунт (както и на много други кораби), а вече през април на нея е настанен революционният ЦК на Балтийския флот.
Всички последващи метаморфози на кораба вече нямат и намек за предишния елитаризъм. Той е превърнат в минен заградител и като такъв крайцерът-яхта участва в битки през Втората световна война и дори потопява германска подводница. След войната корабът служи като плаваща казарма, а от 1961 г. - като мишена за изстрелване на ракети. В средата на 60-те години на миналия век безславно е демонтиран за метал.
"Полярна звезда" се поява в царското семейство преди "Щандарт", през 1888-а, и по конструкция също е крайцер - с четири 47-мм оръдия на борда.
Тази яхта-крайцер обслужва императорското семейство до 1914 г. при посещения в столици на европейски държави, участва в прегледи на Балтийския флот и тържествени срещи. И макар "Полярна звезда" да е по-скромна от "Щандарт", както пише граф Алексей Игнатиев, "пред нея бледнееше съперницата ѝ" – яхтата на английската кралица Александра (лелята на Николай II). На борда на "Полярна звезда" има църква и дори краварник, а за кралицата е отредена отделна каюта.
Най-често обаче тази яхна е могла да бъде видяна не на официални срещи, а в неголямото пристанище на Копенхаген, където "тъмносинята красавица, опасана по края на борда с масивно златно въже", ежегодно пътува с майката на Николай II, Мария Фьодоровна. В Копенхаген кралското семейство обича да ходи на пазар и въпреки че до датската столица може да се стигне за няколко дни с влак, императрицата вдовица предпочита яхтата.
След революцията съдбата на кораба е почти същата като на "Щандарт". Първоначално на него е разположен щабът на революционните моряци, а преди войната яхтата е превърната в плаваща база за подводници. През 1954 г. бившата яхта на Романови е превърната в плаваща казарма, а седем години по-късно в мишена за ракетни изпитания. След поредната стрелба през 60-те години е потопена.
Лична яхта има и царевич Алексей, братът на Николай II. За прототип е избран френският броненосен крайцер от 2-ри клас Catinat, затова поръчката е дадена на френски инженери. Корабът, наречен "Светлана", е пуснат на вода през 1897 година.
Тъй като корабът е предназначен предимно за великия княз Алексей Александрович, на борда има луксозни апартаменти с облицовка от ценен дървен материал, мрамор, позлата и персийски килими. Португалска кралска двойка разглежда "Светлана" в продължение на 45 минути без да скрива възторга си.
Освен факта, че "Светлана" разхожда кралската династия по цял свят или я придружава като брониран заградител и охрана, тя успява да участва и в истинска битка. Тъй като крайцерът, освен че има меки дивани и порцелан, разполага с много оръжия, през 1904 г. е включен в Тихоокеанската ескадра и изпратен да се включи в руско-японската война. След като е ударен при битката край японския остров Цушима, крайцерът се опитва да достигне безопасно място, но е открит и попада под японски обстрел. Загиват почти 300 моряци. Специална комисия за анализ на сражението, създадена веднага след войната, отбелязва "величайшото мъжество и самоотверженост" на екипажа на "Светлана". За оцелелите това признание е особено ценно: преди сражението моряците от Тихоокеанската ескадра наричат екипажа на "Светлана" "камериерки", а корабът им – плаващ хотел, а не бойна единица.
Списъкът на царските яхти не свършва дотук. Почти всеки царски роднина има круизни яхти. От 1906 г. една от тези крайцерни яхти, наречена "Диамант", играе ролята на двойник. Цели шест години той сменя "Щандарт" във финландските шхери, тъй като по силуета си почти не се различава от него. Предпазните мерки не са безпочвени: съвременници твърдят, че през 1907 г. на входа на Коткинския залив са открили плаваща мина, докато яхтата "Алмаз" е стояла на стоянката на "Щандарт".
Освен тези огромни яхти, Романови имат на разположение и десетина по-малки: "Царевна", "Александрия", "Славянка", "Ливадия" и др. Използват ги за разходки по същите шхери или за недипломатически пътувания до Европа.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си