5 проклятия, които преследват Романови

Проклятието на Марина Мнишек

Управлението на династията Романови започва в кървави времена. Тригодишно момче е екзекутирано през 1614 г., само година след като Михаил Фьодорович Романов става цар. Детето е известно като Иван Ворьонок ("Ворёнок", което означава "малък крадец") и е син на Лъже-Дмитрий II и съпругата му полякиня Марина Мнишек. Защо обаче Романови правят нещо толкова ужасяващо?

Свободни източници

Момчето е обесено, защото майка му Марина Мнишек всъщност е коронясана за царица в Москва през 1606 г. – така че синът ѝ има неопределени права върху трона. Романови, подкрепени от Земския събор, отхвърлят тези твърдения и предпочитат да убият дете, вместо да живеят под заплахата от друг тъмен период като Смутното време (1598-1613).

Легендата гласи, че след като научава за ужасната смърт на сина си, Марина Мнишек полудява от мъка. Тя удря главата си в стените на килията си и кълне. Династията, казва тя, започнала своето управление с обесването на невинно дете, ще приключи точно както е започнала – с жестока смърт на деца.

Проклятието на Марина Мнишек се "появява" отново през 1918 г., когато светът научава за ужасяващата екзекуция на семейство Романови в Екатеринбург и Алапаевск. Все пак е възможно всичко това да е легенда, измислена впоследствие, тъй като няма сигурни данни къде и как умира самата Марина Мнишек – след като е хвърлена в затвора през 1614 г., никой никога повече не я вижда и не чува за нея.

Проклятието на Евдокия Лопухина ("Санкт Петербург ще опустее!")

Евдокия Лопухина, първата съпруга на Петър Велики, е насилствено подстригана за монахиня през 1698 година. Преди това баща ѝ и двама нейни чичовци са репресирани за участие в антидържавен заговор. Петър рязко се отдръпва от първата си съпруга, която е възпитана в строги руски традиции и е майка на злочестия му син Алексей (1690-1718), който е само на осем години, когато майка му е отделена от него и е изпратена в Суздалско-Покровския манастир.

Свободни източници

Предполага се, че царица Евдокия казва на сестрата на съпруга си Мария Алексеевна, че Санкт Петербург няма да остане "и ще опустее". Мария Алексеевна предава този слух на сина на Петър и Евдокия, Алексей, който той предава по време на разпит през 1718 година. В самия Санкт Петербург обаче през 1722 г. членовете на духовенството са осъдени за разпространение на слухове за същото пророчество, едно от най-настойчивите в историята на Санкт Петербург. Междувременно градът все още е непокътнат и пълен с хора.

Предсказанието на монах Авел за смъртта на Екатерина II

Василий Василиев, който се нарича монах Авел, живее през втората половина на XVIII век. През 1780-те той дава монашески обет, но живее живота си основно като скитник, като отсяда в различни манастири по пътя. В книгата с пророчествата, открита в килията на Авел в Николо-Бабаевския манастир, където той остава през 1796 г., се твърди, че императрица Екатерина II ще умре след осем месеца.

Екатерина II

Портрет на художника Фьодор Рокотов/Третяковска галерия

Авел е арестуван и предсказанието е докладвано на императрицата. След разпит от Тайната експедиция, органа на държавната сигурност, Авел е изпратен в крепостта Шлиселбург. Но неговото пророчество се сбъдва, когато Екатерина умира през ноември 1796 г. и Павел I става император. Авел е освободен по лична заповед на Павел. Скоро обаче пак започва да пророкува за пари и отново е арестуван и заточен. Той влиза и излиза от затвора, като накрая е изпратен в суздалския Спасо-Евфимиев манастир, където умира през 1841 г., вече в 80-те си години. Не се знае със сигурност за други пророчества на Авел, тъй като слуховете, които се разпространяват след смъртта му, му приписват много предсказания.

Пророчеството на Распутин

Григорий Распутин е убит през декември 1916 г., по-малко от три месеца преди династията Романови да падне от власт. Едва след смъртта му Николай II научава за писмото, което му е изпратил. Секретарят на Распутин Арон Симанович пише в мемоарите си, че то съдържа пророчество:

"Царю на руската земя, когато чуеш камбаните, които ти съобщават за смъртта на Григорий, знай: ако ме убият убийци, руски селяни, братя мои, тогава ти, руският цар, няма от кого да се боиш. Остани на трона си и царувай. Но ако убийството са извършили твоите роднини, тогава никой от твоето семейство, тоест деца и роднини, няма да живее повече от две години. Руският народ ще ги убие."

Hulton Archive/Getty Images

Арон Симанович казва, че дава писмото на императрица Александра, тя го прочита, но не го показва на Николай II чак до смъртта на Распутин. Всъщност един от роднините на Николай II, неговият братовчед – Великият княз Дмитрий Павлович, е част от заговора срещу Распутин и е сред убийците на Григорий. Въпреки това той умира през 1942 г. в Швейцария. Докато Николай II и неговите деца и роднини наистина не живеят повече от две години – те са убити през 1918 г. в Екатеринбург и Алапаевск.

Важно е обаче да се знае, че историците смятат мемоарите на Симанович за ненадежден източник и тази история вероятно е измислена – не се откриват следи от писмото и "пророчеството" на Распутин в други източници.

Съвпадението за Ипатевския манастир/Ипатиевата къща

Това всъщност не е нечие пророчество, а просто странно съвпадение в руската история: управлението на династията Романови започва в Ипатиевия манастир (Костромска област, Русия) през 1613 г., а последният цар от династията и семейството му са убити през 1918 г. в Ипатиевата къща в Екатеринбург.

Свободни източници

Ипатиевият манастир в Кострома е кръстен на свети Ипатий Гангрский. През 1613 г. тук живеят Михаил Романов и майка му царица Марфа, далеч от хаоса на Смутното време, и когато Земският събор избира Михаил за следващ цар, в Ипатиевия манастир идва делегация от Москва. Именно там, в Троицката катедрала, е извършена церемония по "призоваване" на Михаил в царството.

Свободни източници

Ипатиевата къща в Екатеринбург се казва така, защото принадлежи на Николай Ипатиев, офицер и инженер от армията. През 1918 г., когато на власт идват болшевиките, те конфискуват къщата на Ипатиев и водят Николай II, неговото семейство и слуги. На 17 юли 1918 г. царят и семейството му са екзекутирани, а на 22 юли Николай Ипатиев получава обратно ключовете от къщата си, но никога повече не живее в нея.

Въпреки че манастирът и къщата не са свързани по абсолютно никакъв начин, съвпадението очевидно е налице. И, ако проклятието на Марина Мнишех някога изобщо е съществувало, то в крайна сметка се сбъдва.

Прочетете още как този руски император става малтийски рицар!

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.