Как Густав Шведски заминава зa Русия и никога не се връща

"Разпален от виното, Густав заплаши да подпали Москва, ако не му дадат свободата да напусне Русия. <…> [Царят], в гнева си, отне на неблагодарния [Густав] и съкровищата, и града; заповяда да го държат под стража в дома му. Но скоро се омилостиви и вместо Калуга му даде разорения Углич".

Така Николай Карамзин описва краха на принц Густав Ериксон Ваза (1568-1607), дошъл в Русия с високия статут на жених на царската невеста, но успял да съсипе цялата си "кариера". А може би причината за репресията срещу принца на практика е неговият героизъм и нежелание да воюва със собствената си родина?

"Вторият Парацелз"

Густав шведски, портрет от 1880 от Дж. С. Салмсон

Свободни източници

Преди да дойде в Москва през август 1599 г., принц Густав трябва да се предреши. Той бяга в Московското царство, което тогава се управлява от Борис Годунов, от Полша, за да се спаси от преследване. От Москва са му пратени "няколко придворни с немски преводачи, каляски, коне и много други княжески вещи, необходими за път, както и всевъзможни припаси", пише холандският бизнесмен Исаак Масса.

"Княжеските вещи" са необходими, за да може принцът да влезе в Москва в подобаващ на статута му вид и със свита. Подобно внимание към Густав е обяснимо – той е евентуален претендент за престола на Швеция, макар че около произхода му има въпроси.

Густав е син на крал Ерик XIV Шведски и Катарина Монсдотер – обикновена слугиня и единствената коренна финландка в историята, получила кралска титла. Но децата на Ерик и Катарина, включително и Густав, са родени преди обявяването ѝ за кралица, което се състои през юли 1568 година. Затова правото на Густав върху шведския престол поначало е съмнително. Освен това, когато Густав е само на половин годинка, баща му Ерик е свален от престола от брат си Юхан III и е лишен от всички права върху шведския трон.

Ерик XIV (1533-1577) от Стивън ван дер Мюлен. Национален музей

Свободни източници

Невеселите приключения започват да преследват принц Густав още от детството му. Първите години от живота му преминават под домашен арест в замъка Або във Финландия. През 1575 г. детето е откраднато от агенти на чичо му и е пратено в Полша да учи в йезуитския орден. Той не вижда майка си в продължение на повече от 20 години.

В продължение на двайсет години Густав странства из Европа и очевидно трупа знания – през 1586 г. живее в двора на император Рудолф II, който покровителства учените. Още тогава принц Густав, както пише Карамзин, "знае езици, освен шведски и славянски, италиански, немски френски; видял е много по света, с любопитен ум и говори приятно". В руските източници има сведения, че Густав е наричан "втория Парацелз" заради познанията си в областта на алхимията – с това си прозвище той се гордее дори повече, отколкото с кралския си произход.

Жених за Ксения Годунова

Борис Годунов, XVII в.

Свободни източници

При поканата на Густав в Москва, обаче, всички се интересуват именно от статута му на принц с кралска кръв, макар и формално и макар и да е незаконно дете. Да се доведе такъв човек в Русия, да бъде покръстен в православието, да бъде венчан за момиче от княжески род, за да може после страната да имат на своя страна кандидат за един от европейските престоли – именно такива планове градят московските царе на гърба на Густав. Междувременно, самият принц живее в полския Данциг, в дома на човек на име Христофер Катер. Както съобщава Исаак Масса, Густав започва връзка с жената на стопанина на дома и тя дори му ражда няколко деца. Но ситуацията е много лоша и Густав сам пише писмо на руския цар, че е съгласен да дойде в Русия.

Цар Борис Годунов гласи Густав за жених на дъщеря си – царевна Ксения Годунова, която по онова време е първата красавица на Московското царство и е получила образование под ръководството на европейски учители. На 19 август 1599 г. принц Густав пристига в Москва. "Посрещнаха го с голяма пищност почти всички дворяни, които яздеха коне, облечени в скъпи дрехи; и го качиха на царски кон и така го съпроводиха до дома, където за него беше приготвено всичко: коне, припаси, провизии, слуги и роби, все едно е цар; и на всичкото отгоре Борис му прати и скъпоценни подаръци, брокат и копринени тъкани за дрехи – за него и за хората му", пише Масса, описвайки приема, оказан на Густав.

Ксения Годунова, 1876, Сергей Грибков. Тверска областна картинна галерия

Свободни източници

В началото нещата вървят добре – на царския пир Густав дори държи реч на "славянски език", самият цар "изразява съжаление за неговите неволи и му обещава покровителството на Московската държава", а също и нарежда на своя син, царевич Фьодор, да окаже почит на принц Густав. Принцът получава "Калуга, три града с околията им, за доходи". Както пише Карамзин, "след Борисовата фамилия, Густав изглеждаше като първият човек в Русия, ежедневно ласкан и даряван".

Подобно отношение е обяснимо. Давайки дъщеря си на Густав, цар Борис планира да го използва като разменна монета в политическата игра. Прикривайки се зад риториката за загрижеността си за "нещастния син, вероломно свален от шведските крале", Годунов иска да вземе от Швеция част от прибалтийските земи – съвременна Естония, и да организира там Ливонското кралство с Густав за крал – в замяна на това Густав да се откаже от своите права върху шведската корона. На пръв поглед изглежда, че нищо не може да се обърка в този забележителен план…

Принц Густав – пияница или герой?

Портрет на Исаак Масса, 1626, Франс Халс. Галерия на изкуствата в Онтарио

Свободни източници

И двамата чужденци, които в записките си за Московия описват случая на Густав – холандецът Исаак Масса и немецът Кондрад Бусов – съобщават, че още преди сватбата на принца и царевна Ксения, Густав внезапно предизвиква гнева на цар Борис и е пратен в град Углич. Записките им съвпадат и в твърдението, че в случая има замесени и жени.

Както пише Масса, след като разбира, че Густав "благоденства" в Москва, на служба при него пристигат множество европейски дворяни. Това едва ли плаши Годунови, на които европейската образованост не им е чужда. Но нещата се развиват другояче, когато Густав довежда от Данциг Христофор Катер с жена му (Бусов я нарича "Катерина").

Както пише Масса, тази жена "го направи толкова надменен, че той противоречеше на всички и често биеше своите дворяни и слуги, както и московчани, така че го смятаха за наполовина луд". За обекта на страстта си Густав праща карета с четири бели коня – подобно нещо в онези времена е позволено само за царете и цариците. Говори се, че именно този факт става причина за нещастието на Густав – Годунов е разгневен, размисля и решава да не даде Ксения за жена на Густав, а самият Густав е отпратен. Конрад Бусов пише, че по-късно, на смъртния си одър, принцът "много се жалваше за своята съжителка Катерина заради това, че тя така го беше завладяла, че той не само нямал сили да я напусне, но и дори следвал съветите ѝ повече, отколкото благоволението на царя, затова и тя станала началото и причината за всичките му беди и нещастия".

Дмитровски манастир, Кашин, 1910.

Сергей Прокудин-Горски/Библиотека на Конгреса/Свободни източници

Възможно ли е толкова просто да се промени планът, който отначало предвиждат брак с царската дъщеря, а след това – образуване на цяло кралство? Същият този Бусов намеква, че причините за разрива между Годунови и Густав може и да са различни.

"[Годунов] му предостави на разпореждане всичките си военни кораби, за да може с тях той да нападне своите неверни шведи, да им отмъсти за своята болка и да се постарае да си върне бащиния наследствен трон. Но херцог Густав не пожела да се съгласи с това и отвърна, че предпочита по-скоро сам да умре, отколкото да подложи родината си на опустошение и да лиши хиляди деца от живота им". Според Бусов, именно поради тази причина "царят променя благоволението си и разположението си" към Густав и го праща в Углич.

В своята "романтична" версия за събитията Масса посочва, че Годунов все пак се опитва да вразуми Густав: "нарежда да му се каже, че не прилича на един кралски син да взема чужда жена и да ѝ оказва царски почести, а отгоре на това да следва във всичките си дела съветите на една жена; че трябва да се въздържа от глупости и още няколко подобни увещания; след като чува това, принцът, убеден, че е жертва на огромна несправедливост, се разстройва още повече и не иска да отстъпва изобщо'. Може би в тези думи също има отзвук от политическата дискусия между Годунов и Густав. Във всеки случай, Густав не е покръстен в православието и бракът му с Ксения е отменен.

Принцът е лишен от Калуга и от градовете, но му е даден  древен Углич, където продължава да живее със статута на княз. Разрешено му е "да строи всичко, което поиска; и там той прави много глупости", пише Масса. "Царят му назначава един дворянин, който да му служи и да следи всичките му действия, но го разделят с жената". След като на престола застава Василий Шуйски, принц Густав е преместен в гр. Кашин – там продължават да му оказват княжески почести, но или не го пускат да напусне Русия, или самият Густав не иска да се връща към живота си на скитник из Европа. Той умира в Кашин през 1607 г. и е погребан "в прекрасна брезова горичка, на брега на Кашинка".

Още през XIX в. реалността на Катерина (според шведски източници – Брита Персодтер Карт) започва да се оспорва, а днес съществуването ѝ се смята за легенда. Катерина е "измислена" от шведския барон Адолф Лудвид Щирнелд (1755-1835), за да обоснове родствената си връзка с шведското кралско семейство. Баронът твърди, че е потомък на най-големия син на Густав и Катерина, Ларс. Основание за това твърдение е древен ръкопис, който барон Щирнелд изфабрикува.

Версията, че Густав е по-скоро честен учен, който не иска да тръгне на война на шведска земя, е по-вероятна. Но откъде се появява версията за любовницата, изложена и в двата мемоара – и на Масса, и на Бусов? Не бива да забравяме, че и двамата пристигат в Русия, чак след като принцът е отпратен, и очевидно разказват за събитията, цитирайки руските си съвременници. А за тях, естествено, е изгодно да представят принца по-скоро като пияница и безумец, отколкото като герой и патриот, отказал се от "половината царство", което му се полага като жених на царската дъщеря.

Уважаеми читатели,

Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:

• Абонирайте се за канала ни в Telegram
• Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
• Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
• Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.