Една удивителна история за успех през XIX в. и пример за наистина блестяща кариера. Овчинников е крепостен селянин при князете Волонски, които успяват да забележат художествените му способности още като дете и го пращат на обучение при московски ювелир.
Овчинников не само усвоява занаята на майстора, но и натрупва капитал, откупува свободата си и си отваря собствена фабрика. Той става истински революционер в ювелирните дела, възражда изкуството на емайла, започва да диктува модата в руския стил и да снабдява императорския двор. Така например, в колекцията на Романови попадат скъпоценни табакери, чаши, сервизи, ковчежета и много други ценни вещи, изработени от фирмите на Павел Овчинников.
Ювелирът получава признание и зад граница – на Световното изложение в Париж той е награден със сребърен медал.
Портрет на актрисата П.И.Ковальова-Жемчугова (Шереметиева)
Театрален музей "А.А. Бахрушин"Дали една крепостна селянка, дъщеря на ярославски ковач, си е представяла някога, че на нейно име ще бъде кръстена улица в Москва? Между другото, Жемчугова е сценичен псевдоним, а истинското ѝ име е Прасковя Ковальова. Тя става крепостничка на граф Шереметиев заедно със земята, която носи съпругата му след сватабата, и учи в московското имение на графа в Кусково. Още на 7 години момичето проявява своя музикален талант – учат я да свири на клавесин и арфа, както и на чужди езици, за да може да пее оперни арии на френски. През 1780-те Прасковя блести на сцената на крепостния театър на Шереметиеви в Кусково и в другото им имение Останкино.
Имението Останкино
Vtorou (CC BY-SA 4.0)Граф Николай Шереметиев се влюбва в красивата актриса и дори моли император Александър I да му позволи да се ожени за нея. Това е нещо невиждано за времето си – много знатни люде имат връзки с крепостни жени, но не сключват брак с тях. След като дава свобода на Прасковя, графът се жени за нея и им се ражда син. Прасковя умира рано заради проблеми със здравето.
Николай Шереметиев от Н. Аргунов, 1800-те
"Ермитаж"Историята на това талантливо крепостно семейство е свързана с графския род Шереметиеви. Иван Аргунов (1729-1802) се учи на живопис при немския художник Георги Христофор Гроот и заедно с него дори създават икони за дворцовите църкви в Царско село. Аргунов, който се прославя като майстор на портрети, създава и камерни и парадни изображения на знатни особи, дори на самата Екатерина II. Една от най-известните му картини е "Портрет на неизвестна селянка в руска носия". Двамата синове на Аргунов – Николай и Яков, също рисуват портрети на известни особи и чиновници. И двамата са освободени от граф Шереметиев и са назначени за академици в Петербургската художествена академия. Третият син, Павел, става главен архитект на дворцовия театър в имението на Шереметиеви Останкино.
Портрет на Екатерина II от И. Аргунов, 1762 г.
Руски музейДруг представител на талантливото семейство – Фьодор Аргунов, също е архитект. Той построява половината живописно имение Кусково в Москва, включително павилиона "Грот" и каменната оранжерия. Фьодор участва и в строежа на петербургския дворец на графа – Фонтанния дом.
Павилиона "Грот"
Ulaisaeva (CC BY-SA 4.0)Портрет от художника Н.В. Неврев
Свободни източнициДнес името на Шчепкин носи Висшето театрално училище в Москва, където някога той преподава. Бъдещият велик актьор е роден в семейство на крепостници на граф Волкенщайн в Курската губерния и от детство играе в неговия домашен крепостен театър. С разрешение на господаря си Михаил работи като суфльор в градския театър и започват да го канят в театрални трупи от други провинциални градове, където той жъне успехи.
Налага му се да играе най-различни роли, включително и женски. Шчепкин започва да гради свой собствен драматичен актьорски метод – за него е важно максимално живо да предаде характера и поведението на героя. По-късно именно неговите идеи залягат в основата на знаменитата система на Станиславски.
В крайна сметка Шчепкин е поканен да работи в московския Малък театър, където играе в най-модерните пиеси на руските драматурзи – "Недорасъл" на Денис Фонвизин, "От ума си тегли" на Александър Грибоедов и "Ревизор" на Николай Гогол.
Автопортрет на Кипренски и негова картина
Третяковска галерия"Руският Ван Дайк" е извънбрачен син на помешчика Адам Диаконов и негова крепостна селянка. Тъй като не може да признае детето официално, бащата го записва на името на крепостничката.
Още от дете Орест проявява таланта си да рисува и баща му го праща да учи в Художествената академия в Санкт Петербург. Талантливият юноша веднага е забелязан от ръководството на академията и му позволяват да продължи да живее в общежитието след завършването си. Получава и пенсия за пътуване в чужбина.
Портрет на Пушкин от Кипренски, 1827 г.
Третяковска галерияВ Италия портрет, създаден от него, е поместен в галерията Уфици, а една от творбите му дори е объркана с Рембранд. Освен това, именно негов е най-емблематичният портрет на Александър Пушкин и много други негови велики съвременници.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си