Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
Когато през есента на 1944 г. Игор Гузенко работи в съветското посолство в Отава, той, който е сътрудник на ГРУ, научава, че го отзовават в Москва и това никак не му харесва. Разузнавачът вече е свикнал с комфортния начин на живот на Запад и никак не му се иска да се завърне в разрушения от войната СССР. Само че успява единствено да издейства от ръководството отлагане на заминаването му.
На 6 септември 1945 г. Гузенко се обръща към бюрото по натурализация с молба да получи канадско гражданство. Случаят придобива силен отзвук в страната и министър-председателят Маккензи Кинг скоро научава за него, както и служителите на съветското посолство. Те освен това откриват липсата на редица кодови книги и материали за декриптиране. Същата нощ четирима съветски агенти нахлуват в апартамента на Гузенко, но Игор и семейството му прекарват нощта при съседите си. На следващия ден канадската полиция ги поставя под охрана.
В резултат на показанията на Гузенко и предадените от него документи на канадските власти на няколко десети души са повдигнати обвинения в шпионаж в полза на Съветския съюз. Сред тях дори се оказва и член на парламента на Канада.
Тази млада комунистка, известна в Москва с псевдонима "Умница", на практика разбива голяма съветска разузнавателна мрежа в САЩ през 1945 година. През 1930-те години тя осигурява на СССР ценна информация като служител в ръководената от правителството на Мусолини италианска библиотека в Ню Йорк. След това става главен помощник и любовница на влиятелния съветски разузнавач Яков Голос.
След внезапната смърт на нейния възлюбен през 1943 г. желанието на Бентли да работи за СССР видимо отслабва. Нестабилната ѝ по природа психика, постоянните съмнения в правилността на избрания път и проблемите с алкохола свършват своята работа: след две години "Умница"-та отива във ФБР с внушителен списък на съветски агенти, които работят в Северна Америка.
Съпрузите Петрови - Владимир и Евдокия – заемат незначителни длъжности в съветското посолство в Канбера, а в действителност са кадрови офицери от КГБ. През 1953 г. ръководителят на съветските спецслужби Лаврентий Берия губи политическата борба за власт, избухнала в СССР след смъртта на Сталин. Берия е арестуван и разстрелян. Владимир започва да се страхува, че задвижилият се маховик на репресиите срещу подчинените на изпадналия в немилост ръководител скоро ще стигне и до Австралия.
На 3 април 1954 г. Петров моли австралийците да му дадат политическо убежище. В същото време съпругата му се намира в друг град и не знае нищо за решението му. Москва научава за случилото се и заповядва незабавно в родината да бъде доведена поне тя. Двама съветски агенти насила натикват Евдокия в самолета, който излита за Съветския съюз. Австралийският министър-председател Робърт Мензис лично се разпорежда полицията да задържи машината при дозареждането на летището в Дарвин. До края на дните си съпрузите живеят в предградие на Мелбърн под охрана на австралийските спецслужби.
Генерал-майорът от ГРУ Дмитрий Поляков в продължение на 20 години вярно служи на американското разузнаване. Вероятната причина за предателството му е трагичната история на сина му: за лечението на тежко болното дете е необходима голяма сума пари и Поляков се обръща към своето ръководство с молба за помощ. По неизвестни причини той получава отказ и момчето умира.
Генералът установява контакт с ФБР по време на командировката си в САЩ през 1961 година. През следващите години той предава на американците почти хиляда и петстотин агенти на съветските спецслужби. На многократните предложение на своите нови господари да напусне Съветския съюз Поляков неизменно отговаря: "Не ме чакайте. Никога няма да дойда в САЩ. Правя това не за вас. Правя това за своята страна. Родил съм се руснак и ще умра руснак".
Генералът е разкрит през 1986-а, вече след като е излязъл в оставка поради здравословното си състояние. След две години той е разстрелян заради измяна към родината.
През юни 1978 г. сътрудникът на резидентурата на ГРУ в Швейцария Владимир Резун заедно със съпругата си и двете им деца е изпратен с помощта на британските спецслужби от Женева във Великобритания. В родината си дезертьорът задочно е осъден на смърт.
Резун решава да се посвети на историята на Втората световна война. В цяла поредица от книги, които той написва под псевдонима Виктор Суворов, бившият разузнавач излага и отстоява хипотезата за това, че Съветският съюз се е готвел да нанесе превантивен удар по нацистка Германия, а Червената армия изобщо не се е подготвяла за отбраната, а за "освободителен поход" в Европа. В научните среди работите на Суворов нееднократно са подлагани на критика заради многобройни грешки и неточности, а теорията му е определяна като несъстоятелна.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си