Как руснаците и англичаните узнават едни за други?

Контактите между Русия и "мъгливия Албион" са спорадични и краткотрайни до наши дни. Около 1074 г. смоленският княз Владимир Мономах се жени за дъщерята на последния англосаксонски крал Харолд II, Гите Уессекска, но през следващите векове не се случват повече подобни ярки събития.

Едва през XVI в. силите се откриват една друга. През 1525 г. руското посолство заминава за Мадрид, водено от княз Иван Засекин, като спира на път за Испания в Лондон, а 30 години по-късно английски моряци спират на руска земя.

Неочаквани гости

Експедицията на Ричард Чанслър

В.Косов (CC BY-SA 4.0)

Обаче целта на флотилията, изпратена от крал Едуард VI в Северния ледовит океан през 1553 г., съвсем не е загадъчната Московия. Британците търсят тук алтернативен път към Индия и Китай.

Експедицията обаче се проваля. Буря оставя двата кораба на безлюдния бряг на Колския полуостров, където екипажите им вземат съдбоносното решение да изчакат зимата и скоро загиват.

Корабът "Едуард Бонавентура" на капитан Ричард Чанслър има далеч по-голям късмет. На 24 август 1553 г. хвърля котва в устието на река Северна Двина, близо до руското село Ненокс. Местните жители познават добре скандинавските моряци, но за първи път виждат англичани.

Свободни източници

Чужденците обаче са посрещнати радушно и изпратени при воеводата Феофан Морозов в село Холмогори, което по това време е главният руски аванпост в развитието на Севера. Той на свой ред им урежда пътуване до столицата на държавата.

"Москва сама по себе си е много голяма, - пише по-късно в записките си Чанслър. - Смятам, че градът като цяло е по-голям от Лондон и неговите предградия. Но е построен много грубо и стои без никакъв ред. Всички къщи са дървени, което е много опасно от гледна точка на пожарите. В Москва има прекрасен замък, чиито високи стени са изградени от тухли. Казват, че стените са дебели 18 фута, но аз не им вярвам; не изглеждат така. Но не знам със сигурност, тъй като на никой чужденец не е позволено да ги вижда..."

Цар Иван IV приветства чуждестранните гости. Далечната Англия предизвиква голям интерес у него както като търговски партньор, така и като възможен политически съюзник. В резултат на това тя се превръща в първата западноевропейска сила, с която Русия има възможност да установи силно икономическо сътрудничество.

Първите и единствените

Фрагмент от старинна гравюра. Ричард Чанслър на прием при Иван Грозни

Свободни източници

Лондон проявява интерес и към установяването на дипломатически и икономически отношения с Русия, където Чанслър се завръща през следващата година. През 1555 г. за тази цел е създадена Московската компания, а капитанът, който е пише книга, озаглавена "За великия и могъщ руски цар и великия московски княз", е назначен за царски пратеник и отново е изпратен в двора на московския владетел.

Ричард Чанслър пристига в руския север, придружен от агентите на Московската компания Джордж Килингворт и Ричард Грей. Трюмовете на корабите му са пълни със стоки - от платове до барут и оръжия. Русия може да им предложи дървен материал, коноп и кожи.

Както и предишния път, срещата с Иван IV е успешна. Англичаните получават правото да търгуват безмитно в редица северни руски пристанища (по това време Русия няма друг "прозорец към Европа"). По нареждане на царя Московската компания скоро открива представителство в столицата - Английския двор (сградата е запазена и до днес).     

Старият Английски двор

GAlexandrova (CC BY-SA 4.0)

Същите привилегии са предоставени на руските търговци от англичаните. Но те не могат да се възползват от тях - по това време Русия не разполага с търговски флот.

За съжаление човекът, който е направил толкова много за развитието на двустранните отношения между двете сили, не вижда резултатите от труда си. При завръщането си в родината през 1556 г. корабът му попада на буря край бреговете на Шотландия и потъва заедно с капитана. Интересно е, че царският пратеник в двора на Мария Тюдор, писарят Осип Непея, оцелява по чудо и е успешно отведен в Лондон, където е приет с почести от кралицата.

След като успяват да пробият на руския вътрешен пазар, англичаните в продължение на десетилетия се радват на изключителното право да търгуват с тази богата на ресурси държава, разширяват мрежата си от представителства в нейните градове и дори създават транзитни маршрути за своите стоки през руските земи до Западна Азия.

Свободни източници

Англия се опитва да запази този ред на нещата възможно най-дълго. Едва в началото на 1580-те години се налага малко да се придвижи, за нейно голямо неудоволствие, тъй като на руския вътрешен пазар успяват да си пробият път и холандските и френските търговци.

Уважаеми читатели,

Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:

• Абонирайте се за канала ни в Telegram
• Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
• Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
• Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.