Как французите и руснаците разбират едни за други

Руска княгиня на трона на Франция

Анри I; Анна Ярославна

Merry-Joseph Blondel; Иля Томилов (CC BY-SA 4.0)

За първите контакти между руснаците и французите на практика не се знае нищо – историческите източници пазят пълно мълчание по този въпрос. Но през XI в. се случва нещо, което нито руските летописи, нито западноевропейските хроники не могат да подминат мълчаливо.

Около 1050 г. в Киевска Рус пристигат пратеници на френския крал Хенрих I. Монархът иска ръката на Анна, малката дъщеря на великия княз Ярослав Мъдри.

До Хенрих "стига славата за прелестите на княгинята… и той е очарован от разказите за нейното съвършенство", отбелязва френският историк от XVII в. Франсоа де Мезере. Но главната причина за сватовството все пак е политическа: Франция иска да сключи съюз с могъщата Киевска Рус, за да могат заедно да се изправят срещу Свещената Римска империя.

Анна ражда на Хенрих четири деца, включително бъдещия крал Филип I. За своята активна помощ за църквата, за участието му в основаването на манастири и предоставените привилегии на абатството тя дори получава похвала от римския папа Николай II: "Слухът за вашите добродетели, възхитителна дево, стигна до нашите уши и ние чуваме с голяма радост, че Вие изпълнявате своите кралски задължение в тази много християнска държава с похвално усърдие и забележителен ум".

Макар че бракът между френския крал и руската княгиня е ярко събитие, той изобщо не помага двете държави да се сближат. Надеждата на Хенрих между Франция и Киевска Рус да се създаде военнополитически съюз така и не се сбъдва.

Анна бързо губи всякакви връзки с роднините си и само навикът ѝ да подписва някои документи на кирилица свидетелства за произхода ѝ. След брака ѝ руските летописци също губят всякакъв интерес към съдбата на дъщерята на киевския княз.

След смъртта на съпруга ѝ през 1060 г., Анна Ярославна заедно с граф Балдуин Фландърски осъществява регентство при малолетния Филип, но съвсем скоро тя се оттегля от тези дела и се омъжва за един от най-влиятелните феодали в Северна Франция – граф Раул дьо Крепи.

Разкъсани сведения

Жилбер дьо Лануа

Свободни източници

През следващите столетия руснаците и французите практически изобщо не се интересуват едни от други. Първото подробно описание на "великата Рус" на френски език се появява едва в началото на XV в. и е дело на фландърския рицар Жилбер дьо Лануа.

Воинът, дипломат и пътешественик обикаля почти цяла Европа, посещава Египет и Сирия. През зимата на 1413 г. рицарят пристига в Новгород, където за първи път в живота си изпитва истински студ: "Когато преминавахме през горите, чувахме как дърветата пукат и се разцепват отгоре надолу от студа". Той се запознава и с колоритната местна кухня: "Нагостиха ме с изключително странен и удивителен обяд, който някога съм виждал". На обратния път към Ливония Жилбер посещава Псков.

Периодично Русия фигурира в съчиненията на френските писатели и философи от XVI век. Далечната и митична Московия на Франсоа Рабле, Мишел Монтен и Жан Боден е полудива страна, където царят има безгранична власт, а неговото мощно и огромно войнство незабавно се хвърля в бой по неговата "кратка, но страшна заповед".

Сближаване

Людовик XIII

Свободни източници

Към края на XVI в. французите се замислят за установяване на търговски отношения с Руската държава. Те с недоволство разбират, че англичаните имат активна търговия с руснаците още от първото десетилетие.

През 1586 г. френските търговци Жан Соваж, Кола и дьо Ненел, въоръжени с приятелско писмо от крал Хенрих III, пристигат в единственото голямо руско пристанище Архангелск. Местният воевода ги посреща с прием за добре дошли и ги нагостява със силна водка, която, както самите те споделят, изгаря всичките им вътрешности. След три чаши им се налага да вдигнат тост и за здравето на цар Фьодор Иванович. В крайна сметка, независимо от протестите на англичаните, французите получават място за водене на търговия на пристанището.

През 1615 г. във Франция пристигат първите руски пратеници, водени от Иван Кондирев, което е прието тържествено от Людовик XIII в компанията на майката му Мария Медичи и съпругата му Анна Австрийска.

Кралят реагира благосклонно на предаденото му предложение на руския цар Михаил Фьодорович между двете държави да се установят дипломатически и търговски връзки и обещава незабавно да изпрати свои посланици в Москва. Въпреки това, той не бърза: френските дипломати посещават Руската държава чак след 14 години.

Къде-къде по-активно се развиват отношенията между двете държави в началото на XVIII в., по времето на Петър I. След като сломява могъщата Швеция в Северната война, той въвежда Русия в кръга на великите европейски държави. И сега Париж просто не може да игнорира новопоявилата се империя.

Уважаеми читатели,

Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:

• Абонирайте се за канала ни в Telegram
• Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
• Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
• Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.