Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
Кандидатите трябва да преминат строги изпити и усилено обучение. Двайсетте кандидат-космонавти извършват истински подвизи във физическите тренировки. Предизвикателството е да се изпробват границите на съветските пилоти, включително психическата им подготовка и сърдечно-съдовото им състояние.
Потенциалните кандидати са подбрани измежду пилотите на изтребители, които обикновено изпитват центробежна сила, подобна на очакваната при полет в космоса. Основният критерий при избора е физическото състояние на космонавтите.
Бащата на Съветската космическа програма конструкторът Сергей Корольов смята, че идеалният кандидат е на около 30 години, висок 1,75 см и с тегло 70 кг.
След продължителни изпити списъкът от 20 кандидати в крайна сметка е съкратен до петима.
Титов е най-големият съперник на Гагарин. "Той беше също толкова добре обучен като мен и вероятно още по-способен. Може би не го пратиха на първия полет, защото го пазеха за втория, по-труден полет", си спомня по-късно Гагарин в книгата си "Пътят към Космоса".
Малко след първия полет на Гагарин Титов е изстрелян в космоса от космодрума в Байконур в Казахската ССР. 25-годишният мъж влиза в историята като втория човек в орбита и първия, успял да прекара повече от 24 часа в космоса.
Юрий Гагарин и Герман Титов
Снегирьов/SputnikПолетът на Гагарин трае "само" 108 минути, като ръководителите на Съветската космическа програма очакват следващия полет да продължи по-дълго. Въпреки че лекарите се боят от най-лошото, Сергей Корольов настоява, че само 24-часовият полет може да даде на учените нови данни за космическата среда и хората. Титов изпълнява тази мисия през август 1961 г., като прави 17 орбити с капсулата "Восток" и прекарва общо 25 часа в космоса.
Герман Титов
SputnikБондаренко е избран да стане космонавт през 1960 г. заради добрата си физическа форма и добър характер. Той работи здраво, за да докаже достойнствата си. За жалост, най-младият член на космическия корпус се оказва и с най-лош късмет. На 23 март 1961 г., броени дни преди планирания полет на Гагарин, се случва непоправима трагедия.
Рутинните тренировки на космонавтите включват престой в специална изолирана камера, т.нар. "камера на тишината". Тя прилича на монашеска килия, има тоалетна, тясно легло, маса и стол, подобни на тези в капсулата "Восток". Малката килия, където космонавтите трябва да прекарат 10 дни, е с налягане, което имитира средата в космоса. Концентрацията на кислород е изключително висока.
Бондаренко минава всички тестове и е на път да напусне камерата, когато се разиграва трагедията. Бондаренко получава последно разрешение да свали биомедицинските сензори, но прави фатална грешка. Космонавтът избърсва лепилото с памук, напоен с алкохол. Моментално го хвърля и памукът пада директно върху нажежения котлон. Избухва пожар заради изключително високата концентрация на кислород. "Ужасно съжалявам", прошепва тежко обгореният Бондаренко, докато го карат към болницата "Боткин" в Москва.
Лекарите не успяват да спасят живота му. 24-годишният мъж умира от шок 8 часа по-късно. Инцидентът дълго време е пазен в тайна. Името на покойния космонавт не се споменава в официалните хроники, а лицето му е премахнато от груповите снимки с останалите членове на първия екипаж.
Марс Рафиков
Свободни източнициВ началото на 1950-те Рафиков, роден в татарско семейство в Киргизстан, завършва местната авиошкола със специалност пилот и служи във ВВС.
На 26-годишна възраст на мъжа на име Марс изведнъж му провървява и е избран за първия екип от космонавти заедно с Юрий Гагарин. Рафиков, който се обучава за излитане с "Восток 1", преминава интензивен курс на обучение и на пръв поглед се справя отлично. Колегите му са 100% сигурни, че Марс ще е сред първите, които ще излетят в космоса.
Нещата, обаче, се променят. Според Рафиков причината се крие в личните му отношения. Той се разделя с жена си и планира да се разведе, когато шефовете му започват да се тревожат за семейния ми живот. Рафиков получава заповед да спаси брака си в името на имиджа си, но Марс не се вслушва.
През 1962 г. кандидат-космонавтът е отстранен от екипажа. Официалната причина е отсъствието на Рафиков без разрешение. Марс смята, че е освободен заради отказа си да изпълни желанията на властите.
След като е освободен, Рафиков се връща към пилотската професия. През 1980 г. е на мисия в Афганистан и получава орден "Червена планина", най-високото отличие в СССР.
Григорий Нелюбов
Алтайски държавен мемориален комплекс "Герман Титов"От 20-имата мъже, които са част от първия екипаж, осем отпадат. Някои имат здравословни проблеми; други са с избухлив характер и са нетърпеливи.
Григорий Нелюбов е един от първите членове на историческия екипаж. Той е втора резерва на Гагарин и е спряган за третия космонавт, който да полети в космоса. Полетът му е насрочен за есента на 1961 година. В последния момент, обаче, е взето решение в космоса да бъдат пратени няколко космонавти вместо един. Именно това може би му струва ход, който в крайна сметка слага край на кариерата му.
През 1963 г. Нелюбов и двама негови колеги са арестувани в московско кафене. Григорий е пиян и се държи доста грубо с органите на реда. Полицията докладва за инцидента директно на съветския авиатор Николай Каманин, който е избрал и обучил първото поколение космонавти, включително Юрий Гагарин и Алексей Леонов. Нелюбов е помолен да се извини, но отказва и моментално е изключен от екипажа.
Той прави няколко опита да се върне, тъй като Корольов все още има вяра в него. Обаче след смъртта на ментора му през 1966 г. вратата зад Нелюбов е затръшната завинаги. Малко след това Нелюбов е фатално блъснат от влак.
Борис Волинов
SputnikНякои хора знаят колко е добре да можеш да чакаш. Обикновено те или са астронавти, или космонавти. Борис Волинов е перфектният пример, че доброто спохожда търпеливите. Той е и последният оцелял член на първоначалната група космонавти.
Волинов мечтае да стане пилот още от дете. Той е избран за първия екипаж от космонавти в същия ден като Юрий Гагарин. Преминава обучение заедно с космонавтите от "Восток 3" и "Восток 4" и е резерва на Валерий Биковски, който излита на борда на "Восток 5".
Изглежда, на Волинов най-накрая му провървява през 1965 г., когато е назначен за командир на "Восход 3". Обаче мисията е отменена година по-късно заради 22-дневния изпитателен непилотиран полет на "Космос 110" с две кучета на борда – Ветерок и Угольок.
Късметът най-накрая му се усмихва през 969 г., когато Волинов прекарва 3 дни на борда на "Союз 5" и става първият еврейски космонавт. След 7 години чакане следващият му полет е изпълнен през 1976 година. Мисията "Союз 21" продължава 49 дни, 6 часа и 23 минути.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си