Най-необичайната икона, която някога сте виждали (СНИМКИ)

История
ЕКАТЕРИНА СИНЕЛШЧИКОВА
Иконите, рисувани директно върху сушена риба, са били популярни сред определена прослойка от хора. Но защо именно върху риба?

Иконата върху сушена камбала е една от най-редките разновидности на иконите и не са оцелели много от тях. Две от този вид постъпват в Руския музей в Санкт Петербург още през 1906 година. Те са рисувани през XIX в. с маслени бои от двете страни на всяка риба. И на двете са изобразени Исус Христос и Божията майка.

Рисуването на ликовете на светците върху сушена риба е древна традиция в Чумак. Но защо е избран такъв "материал"? И кои са тези чумаци?

Как рибата е свързана с християнството?

Рибата е един от най-старите християнски символи. Гръцката дума за риба - ΙΧΘΥΣ ("ихтис") - е акроним на гръцката фраза Ἰησοῦς Χριστός, Θεοῦ Υἱός, Σωτήρ - "Исус Христос, Син Божи, Спасител". Това не е случайно, защото именно на рибата се придава специално значение в библейската символика. Например с две риби и пет хляба, както се казва в Евангелието, Христос нахранил пет хиляди души, а апостолите му Петър, Андрей Първозвани и Йоан Богослов били рибари. Самият Исус ги нарича "ловци човешки".

Изображението на риба със или без монограм ΙΧΘΥΣ също се превръща във визуален код за идентифициране на "своите" по време на християнските гонения през II-III век. Декретът за религиозна толерантност в Римската империя е подписан през 313 г., а преди това всички изображения на Исус Христос са били забранени. Но все пак е възможно да се нарисува риба и ако един непознат нарисува на земята дъга, а другият дорисува втората, те разбират, че изповядват една и съща вяра. Същият символ се използва за отбелязване на срещите на християнските общности и християнските погребения.

И накрая, чумаците са избрали не само символичен материал за рисуване на иконите си, но и един от най-достъпните: през XIX в. сушената риба е била една от стоките, които са пренасяли по търговските пътища.

Кои са чумаците?

Така се наричали търговците в днешна Украйна и Южна Русия, които се занимавали с търговия с каруци през XVI-XIX век. Те продават предимно сол и риба. Пренасят стоките си от моретата по търговските пътища на стотици километри, включително до други страни.

Типичният чумак има няколко десетки коли и волове, които впряга в керван. Някои от тях се кооперират и тогава керванът може да наброява от 100 до 500 коли. Само през 1840-те години 30 000 чумаци изнасят от Крим 130 000 тона сол годишно. Следователно загубата на такъв товар е  голям риск. Освен това има и друга възможност: керваните с чумаци периодично са нападани и ограбвани по пътя. Затова те често наемат конвой, който да ги охранява и ескортира. А за да им е лек пътят, те вземат амулети - икони на риби. Окачват ги на каруците (нещо като иконите в колите на съвременните шофьори) и ги даряват на храмовете заедно с ценната по онова време сол за - за покровителство от светците.

Иконите на рибите започват да изчезват заедно с търговията на чумаците, която става нерентабилна след появата на железниците. Чумаците остават само върху платната на изтъкнати руски художници - Архип Куинджи, Иван Айвазовски, Алексей Саврасов и др.

Уважаеми читатели,

Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното: