8 АМЕРИКАНЦИ, получили наградата за МИР в СССР

Международната награда "За укрепване на мира между народите" е една от най-престижните в Съветския съюз. Премията е учредена през 1949 г. и до 1955 г. се нарича Сталинска, а след развенчаването на култа към личността на Сталин носи името на Ленин. 

Всяка година наградата се е присъждала на 5-10 граждани на която и да било страна по света, независимо от техните политически, религиозни и расови различия, "за изключителни заслуги в борбата срещу подпалвачите на война и за укрепването на мира". Лауреатът получава медал, диплом и парична премия (около $25 000 по курса от онези години). Специален комитет решава на кого да бъде присъдена наградата. 

1. Артър Моултън – 1950 г.

От ляво надясно: Съветският писател Александър Фадеев, социологът Уилям Едуард Беркхард Дюбоа, композиторът Дмитрий Шостакович, общественият деец Артър Моултън, писателят Рафаел Армато на Културно-научна конференция по въпросите на мира в цял свят, проведена в Ню Йорк

Bettmann/Getty Images

Моултън (1873-1962) е протестантски епископ и обществен деец. Още като обикновен свещеник той участва в Първата световна война, служи като капелан в полева артилерия и във военна болница във Франция. След войната става епископ в американския щат Юта, но през 1946 г. се пенсионира и работи активно за каузата на мира в целия свят. Той се отказва от паричната награда за сталинската премия за мир, като заявява, че "единствената награда, която бих искал да получа за работата си за мира, е само мирът".

Пак през 1950 г. СССР отличава със същата премия още един високопоставен свещеник – декана на Кентърбъри в Англия Джонсън Хюлет, който е считан за голям приятел на страната на съветите и привърженик на комунистическите идеи. 

2. Пол Робсън – 1952 г.

Валентин Мастюков/ТАСС

Афроамериканският певец и актьор Пол Робсън (1898-1876) е изявен борец срещу расовата сегрегация в САЩ и силно симпатизира на Съветския съюз. Той заявява, че СССР няма расови предразсъдъци, защото това е многонационална страна. Тази негова позиция му "издейства" повишеното внимание на ФБР, а по-късно забраняват концертите му в САЩ.

През 1934 г. Пол пристига в Москва по покана на съветския режисьор Сергей Айзенщайн, за да се снима в негов проект за расизма в САЩ, който обаче така и не е осъществен. "Тук за първи път в живота си аз не съм негър, а човек. Не можете да си представите какво означава това за мен като негър", цитира думите на Робсън в Москва неговият биограф Скот Нолън. През 1949 г. той още веднъж пристига в СССР на гастрол и дори изпява песен на руски език. Тук, за първи път в живота ми, аз крача с цялото човешко достойнство. Не можете да си представите какво означава това за мен като негър.

В началото на 1950-те Робсън е включен в "черния списък на Холивуд" за антиамериканските си убеждения и му е забранено да излиза в чужбина. Затова пък през 1952 г. СССР му присъжда сталинската награда за мир.

По повод смъртта на Сталин Робсън пише трогателна статия, в която хвали неговата политика за "дружба между народите". Той пристига в СССР по-късно – през 1958-а изнася концерти, има телевизионни изяви и срещи със съветските зрители.

3. Хауърд Фаст – 1953 г.

Legion Media

Бащата на американския писател Хауърд Фаст (1914-2003) има руски корени. Самият той критикува расовата ненавист и членува в компартията на САЩ. Заради своята "антиамериканска дейност" той прекарва известно време в затвора, където започва да пише своя знаменит роман "Спартак" за античното въстание на робите. По-късно той ще бъде екранизиран от Стенли Кубрик и ще стане един от най-популярните чуждестранни филми за всички времена в СССР. 

През 1953 г. на Фаст е връчена наградата за мир и негови статии започват активно да се печатат в съветски вестници и да се издават неговите романи на много езици на народите в СССР. По-късно обаче той променя отношението си към съветската политика и изпада в забвение в СССР.

4. Уилям Дюбоа – 1959 г.

Уилям Дюбоа и американската писателка Шърли Греъм (отляво) по време на посещение в Ленинград през 1959 г.

Николай Науменков/ТАСС

Общественият деец и писател Уилям Дюбоа (1868-1963) през 1895-а става първият афроамериканец, получил докторска степен от Харвардския университет. В началото на XX в. той сформира Националната асоциация за напредък на цветнокожите хора и подкрепя създадения от Робсън Американски кръстоносен поход срещу линча.

Дюбоа посещава СССР много пъти и изповядва леви възгледи, а за това дори е заподозрян, че работи за съветското разузнаване. На съдебното дело обаче не е даден ход и влиятелни хора се застъпват за Дюбоа, включително Алберт Айнщайн, който подкрепя неговата Асоциация. През 1959 г. СССР присъжда на Дюбоа наградата за мир, а през 1961 г. писателят се присъединява към Комунистическата партия на САЩ. По-късно емигрира в Гана и се отказва от американското си гражданство, разочарован от страната.

5. Сайръс Итън – 1960 г.

Никита Хрушчов (отдясно) се ръкостиска със Сайръс Итън по време на визитата му в СССР през 1964 г.

Виктор Суходрев/ТАСС

Сайръс Итън (1883-1979) е американски предприемач от канадски произход, направил голямо състояние в газовата и металургичната промишленост. През 1950-те години той търси възможности за бизнес в СССР – многократно лети до страната, среща се с Никита Хрушчов. За да закупи хромова руда от Казахската ССР, на Итън му се налага да регистрира нова компания в Канада, тъй като в разгара на Студената война американска компания няма да получи разрешение да търгува със СССР.

Итън се опитва да установи връзки между Америка и СССР и се обявява за взаимно разоръжаване. Той спонсорира Пъгуошката конференцията на учените, на която са поканени и трима съветски професори. В резултат на това през 1960 г. Сайръс е удостоен с наградата за мир. След това той се опитва да инвестира в съветски проекти – да построи газопровод през Сибир и няколко небостъргача в Москва. Амбициозните му планове обаче така и не се осъществяват.

6. Рокуел Кент – 1967 г.

Рокуел Кент подарява своя картина на Съюза на писателите на СССР, 1967

Евгений Касин, Владимир Савостянов/ТАСС

Художникът Рокуел Кент (1882-1971) е привърженик на социалистическите възгледи и затова е недолюбван в САЩ. В СССР обаче, именно поради същата причина, той става много популярен и му е поверена почетната мисия да оглави Националния съвет за американско-съветска дружба (той заема тази длъжност от 1957 до 1971 г.).

Освен това реализмът в живописта, към който се придържа Кент, вече не е интересен за американците, но пък в голяма степен отговаря на естетиката на съветското официално изкуство. През 1960-те години Кент дарява много от картините си на съветския народ, за което е удостоен със званието почетен член на Съветската академия на изкуствата. През 1967 г. е удостоен с наградата за мир, а част от наградата Кент заделя за благотворителност.

7. Лайнъс Полинг – 1970 г.

Лайнъс Полинг говори на международния симпозиум "Перспективите на биоорганичната химия и молекулярната биология" в Московския университет, 1978

Владимир Акимов/Sputnik

Преди да стане лауреат на съветската награда за мир, американският химик Лайнъс Полинг (1901-1994) е удостоен с две Нобелови награди – награда по химия, която получава през 1954-а, и награда за мир през 1962 година. Полинг е известен в целия свят като учен, чиито научни интереси са многообхватни – от квантовата механика до молекулярната биология (той се смята за един от основателите на тази дисциплина). Освен това активно популяризира науката и допринася за нейното развитие, както и за развитието на научните международни отношения.

Полинг се изявява активно и в обществения живот. Той се противопоставя на разпространението на ядрени оръжия, като доказва тяхното отрицателно въздействие върху атмосферата и опасността за бъдещите поколения. Именно тази борба за мир е високо оценена по време на управлението на Леонид Брежнев, въпреки че през 50-те години на миналия век неговите "буржоазни" и "псевдонаучни" идеи в химията са критикувани в СССР.

8. Анджела Дейвис – 1979 г.

Дейвис по време на тържествено събрание, посветено на връчането ѝ на Ленинска премия в Крамъл

Виктор Великжанин, Борис Кавашкин/ТАСС

Чернокожата комунистка Анджела Дейвис (родена през 1944) е изключително популярна в СССР. Афроамериканка, правозащитничка, а освен това и с леви възгледи, тя става кумир за много съветски граждани. Когато през 1970 г. е арестувана и хвърлена в затвора по обвинение в заговор и съучастничество при вземане на заложници и убийство, в Съветския съюз широко се разпространява лозунгът "Свобода за Анджела Дейвис!", а съветски деца пишат писма на Дейвис в затвора. 

Дейвис на Червения площад през 1972 г.

Чернов/Sputnik

След освобождаването си Дейвис многократно посещава СССР, среща се с фенове, участва във форуми на съветското женско движение и се изявява на младежки фестивал. Преди да бъде удостоена с наградата за мир през 1979-а, тя е отличена през 1972 г. с медал в чест на рождения ден на Владимир Ленин и е удостоена със званието почетен доктор на Московския университет.

Уважаеми читатели,

Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:

• Абонирайте се за канала ни в Telegram
• Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
• Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
• Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.