Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
В началото на май 1945 г. СССР, заедно със западните си съюзници, окончателно побеждава нацистка Германия с мощни удари от изток и запад. Дългоочакваният мир в разрушената и изтерзана дългогодишна война в Европа най-накрая настъпва. Самата мисъл, че тук може да започне нов въоръжен конфликт, в онзи момент изглежда абсурдна и кощунствена. Но не съвсем.
Още преди да са свършили празниците в чест на победата над немския нацизъм, британският премиер Уинстън Чърчил поръчва на военните си да разработят план за нападение на съветската войска, който да бъде осъществен през лятото на същата година.
Уинстън Чърчил и Йосиф Сталин
Corbis/Getty ImagesПоследователният противник на болшевизма Чърчил става верен съюзник на Сталин по време на общата им борба против Германия. Но с напредването на Червената армия все по-дълбоко в Европа и установяването на съветска власт на освободените територии, настроението му започва да се променя.
"Случиха се ужасни неща. Вълната на руското господство се носи напред… След нейния край териториите под контрола на Русия ще включват балтийските провинции, цялата източна Германия, цялата Чехословакия, голяма част от Австрия, цялата Югославия, Унгария, Румъния и България", пише Чърчил на министъра на външните работи Антъни Идън на 4 май.
Премиерът не може да мисли за друго, освен каква страшна заплаха носи Съветският съюз за "свободния свят". Десет години по-късно, през 1955 г., той описва в мемоарите си какви мисли го вълнуват в онези дни: "Япония още не беше победена. Атомната бомба още не се беше родила. Светът беше в смут. Основната връзка – общата опасност, обединяваща великите съюзници – изчезна мигновено. В моите очи съветската заплаха вече беше заменила нацисткия враг".
На 22 май 1945 г. британският лидер най-накрая получава от Щаба за обединено планиране на Военния кабинет дългоочаквания план за операцията "Немислимото". Само че перспективата, която военните виждат при една евентуална бъдеща война, изобщо не го радва.
Британската армия във Великобритания, 1939-1945
Свободни източнициЦелта на военната кампания срещу СССР е "да наложи на руснаците волята на Съединените щати и Британската империя". Зад тази размита формулировка се крие намерението Червената армия и съветската администрация да бъдат изтласкани от териториите на Германия и Полша.
В случай че военната кампания започне на 1 юли 1945 г., 47 на брой англо-американски дивизии (включително 14 бронетанкови) трябва да нанесат два мощни удара по съветските войски в Северна и Южна Германия. След постигането на оперативен успех, те трябва да проникнат в Полша.
Освен основните сили, се предвижда да се преформироват и да се превъоръжат 10 дивизии от бивши военни на Вермахта, както и в бойните действия да бъдат привлечени настроените против СССР полски въоръжени формирования в тила на Червената армия. Подчертава се, че западните съюзници имат предимство в стратегическата авиация и във военноморските сили.
Британските военачалници залагат най-много на бързия разгром на съветските войски, който трябва да принуди руснаците (макар и временно) да се подчинят на волята на западните съюзници и да седнат на масата за преговори. Ако това не се случи, се допуска преминаването на въоръжения конфликт в тотална война.
Бомбардировачи на 14-а въздушна армия над Волховския фронта край обсадения Ленинград
Григорий Чертов/SputnikПредлагайки на Чърчил плана за военна кампания срещу СССР, британските генерали не пропускат да посочат колко сложен за осъществяване е той. Тоталната война би била дълга и скъпоструваща. Предполага се, че окупирането на обширни съветски територии няма да доведе (съдейки по немския опит) нито до крах на съществуващия политически режим, нито до прекратяване на съпротивата от страна на противника, който притежава "колосални човешки ресурси".
Независимо от господството на съюзните флотове в морето, при подобна война то не би имало почти никаква значителна роля. Вторият коз – тоталното преимущество в стратегическата авиация (1750 бомбардировача спрямо 960 във ВВС на Червената армия) също не може да бъде разигран удачно: големите разстояния до съветските промишлени съоръжения и фактът, че те са разпръснати върху огромна територия, не позволяват самолетите да се използват така ефективно, както срещу Германия.
Основният фактор, който прави операцията "Немислимо" в неосъществима, е грамадната численост на Червената армия. Според сметките на британците, 47-те дивизии на СССР, срещу които биха се изправили, биха били еквивалентни на 170 дивизии на западните съюзници, включително 30 бронетанкови.
"Съществуващият в момента баланс на силите в Централна Европа, където руснаците имат преимущество приблизително три към едно, прави пълната и решаваща победа на съюзниците на тази територия в момента малко вероятна", се посочва в доклад. "Макар че съюзниците се справят по-добре с организацията и малко по-добре с въоръжаването на войските, руснаците показаха във войната с немците, че са страшни противници. Те имат компетентно командване, съответстващо въоръжение и организация на войските, които, макар и може би да не отговаря на нашите стандарти, издържа изпитанието на войната.
Военните експерти допускат, че, в случай че започне конфликт, Съветският съюз може да окупира Норвегия, Гърция и Турция, като ги затвори достъпа до Черно море на британския и американския флот. Освен това, напълно вероятна им се вижда перспективата руснаците да влязат в алианс с японците.
Алън Брук
Юсиф Карш/Dutch National ArchivesНачалникът на императорския Генерален щаб фелдмаршал Алън Брук, който е подписал документа, сложен на бюрото на премиер-министъра, открито заявява, че шансовете за успех на подобна операция са доста призрачни, а Русия днес е наистина всемогъща в Европа.
В крайна сметка, Уинстън Чърчил с неохота се отказва от идеята да удари Червената армия и не започва никакви преговори по този въпрос с американците. Вместо това, той нарежда да се разработи план за отбрана на Британските острови, който е наречен по същия начин – "Немислимо". Политикът се опасява, че ако САЩ евакуират голяма част от войските си от Европа, Сталин безусловно няма да пропусне възможността да подчини целия континент.
На практика, обаче, обезкървеният и измъчен от жестоката война Съветския съюз така изобщо не планира да разгръща никаква пълномащабна война на европейския континент. Още на 23 юни 1945 г. е издаден закон за демобилизация на армията и флота и за няколко години съветските Въоръжени сили са съкратени от 11 до 3 милиона души.
Освен това, в страните от Източна и Южна Европа сериозно се съкращава количеството съветска техника и въоръжение. Те ще се върнат тук по-късно, когато стане ясно окончателно, че светът е навлязъл в епохата на Студената война.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си