За Мария Октябърская съпругът ѝ е бил буквално всичко в живота. Когато през август 1941 г. тя научава, че полковият комисар на 206-а стрелкова дивизия Иля Октябърски е загинал геройски при боевете край Киев, светът за нея се преобръща.
Безутешната вдовица изгаря от желание незабавно да отиде на фронта и заявява това в районния военен комисариат. Там обаче 36-годишната телефонистка, която на всичко отгоре страда от туберкулоза на шийните прешлени, среща отказ.
Тогава Мария Василиевна решава да тръгне по друг път и започва активно да участва в събирането на средства за Червената армия: освен основната си работа, тя бродира и продава салфетки, покривки, калъфки за възглавници и шалове. Нещо повече, тя разпродава почти цялото си имущество.
Мария и Иля Октябърски
Архив на Томския областен краеведчески музейОктябърская праща събраните пари през пролетта на 1943 г. във Фонда за отбрана и веднага пише писмо до Сталин с молба да ѝ позволи да участва във войната: "За неговата смърт, за смъртта на всички съветски хора, изтерзани от фашистките варвари, искам да отмъстя на фашистките кучета, за което внесох в държавната банка всичките си лични спестявания – 50 000 рубли – за построяване на танк. Моля танкът да бъде наречен "Бойна приятелка" и да ме изпратите на фронта като водач на този танк".
Дългоочакваният отговор от Кремъл скоро пристига – Сталин откликва на молбата на Мария Василиевна. Още през октомври 1943 г. бившата телефонистка завършва с отличие Омското танково училище със специалност механик-водач на танк.
На Октябърская ѝ престои да служби на построения с нейни средства среден танк Т-34-76 с командир младши лейтенант Пьотр Чеботко в състава на 26-а гвардейска танкова бригада на 2-и гвардейски танков корпус на Западния фронт. Танкът бил наречен "Бойна приятелка", както тя пожелала.
Първата битка за Мария Василиева е през октомври 1943 г. във Витебска област на съветска Беларус. "Можете да се радвате за мен – получих първото си бойно кръщение", пише Октябърская на сестра си: "Громя гадовете. Понякога от гняв ми причернява".
Кирил Иванович Байда - командир на екипажа на Т-34 "Боевая подруга"
Свободни източнициНа 18 ноември в района на село Новое Село "Бойната приятелка" премазва артилерийско оръдие и унищожава близо 50 вражески войници. Танкът е уцелен и се оказва обездвижен. В продължение на две денонощия отблъсква атаки на противника, докато не пристига помощта.
В сражение край совхоза на село Кринки на 18 януари 1944 г. Октябърская отново се проявява: нейният Т-34 смазва три германски картечни гнезда и унищожава 20 войници и офицери на Вермахта. На екипажа му се налага да ремонтира повредената верига на танка под обстрела на противника.
Именно тогава Мария Василиева е тежко ранена. Осколка от снаряд попада в лявото ѝ око и както скоро става ясно тя е стигнала до полукълбото на големия мозък.
Октябърская прекарва няколко месеца в болница, където ѝ връчват Ордена Отечествена война I степен.
Лекарите дълго време се борят за живота на жената-танкист, но чудо така и не става. На 15 март 1944 г. Мария Октябърская умира. Погребват я край кремълската стена на град Смоленск, а на 2 август същата година за храбростта и героизма, които тя проявява в боевете, посмъртно ѝ е присвоено званието Герой на Съветския съюз.
Паметник на Октябърская
AndreyTomskiy (CC BY-SA 4.0)Танкът "Бойна приятелка" е унищожен край Кьонигсберг, но в чест на знаменитата "тридесет и четворка" това име е дадено на още няколко бойни машини.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си