9 европейски принцеси, станали руски царици

Анна Византийска (родена в Константинопол, омъжена за княз Владимир Свети)

Преди покръстването на Рус княз Владимир вероятно е бил управник на езическа държава и е изповядвал езичеството. Има сведения, че сред жените му има дами от чешки и гръцки произход. Когато Владимир превзема Корсун (Херсонес Таврически), принадлежащ на Византия, той иска за жена царевна Анна, сестра на византийските императори Василий II и Константин VIII. Условие от византийска страна е покръстването на Владимир – което значи и разпространение на християнството по земите, които са под неговата власт. След покръстването Владимир и Анна са венчани според християнския обряд. Анна активно участва в християнизацията на руските земи, а с нейни средства са построени множество църкви. Тя умира 4 години преди мъжа си – през 1011/1012 година.

София Витовтовна (родена в Тракай край Вилнюс, съпруга на княз Василий I)

В края на XIV век Московското княжество и Великото княжество Литовско са съседи – Смоленск по онова време принадлежи на великия княз литовски Витовт. Московският княз Василий I се жени за дъщерята на Витовт София, като те са венчани, според легендата, съвсем млади – когато княз Василий се укрива в Литва, бягайки от татарски плен.

Сватбата се състои през 1390 г. в Москва. Бракът им обезпечава мира между Москва и Литва, като в него се раждат четири дъщери и петима сина. След смъртта на мъжа си през 1425 г. София Витовтовна управлява самостоятелно московското княжество, като взема активно участие в политическата дейност, като се занимава със съставянето на законите, а по-късно – през 1451 г. – ръководи отбраната на Москва от татарите. София живее дълго – 82 години, като в края на живота си се замонашава във Възнесенския манастир.

Зоя (София) Палеолог (родена във Византия и жена на великия княз Иван III)

Зоя Палеолог е племенница на последния византийски император Константин XI, който умира при превземането на Константинопол от турците през 1453 година. След като напуска Византия, тя живее в Рим. През 1469 г. папа Павел II предлага на Зоя да се омъжи за великия московски княз Иван III, вероятно с цел да сближи католическата и православната църква. Преговорите продължават три години и през 1472 г. София пристига в Москва, където се омъжва за Иван III в православната църква според вярата на предците си. София никога не става проводник на влиянието на Рим в Москва. Тя ражда девет деца и умира две години преди смъртта на съпруга си.

София Доротея Августа Луиза Вюртембергска (родена в Шчечин, съпруга на император Павел I)

През по-голямата част от XVIII в. Русия е управлявана от жени - с изключение на краткото управление на Петър III, чийто син Павел се възкачва на трона през 1796 година. Първата му съпруга е княгиня Вилхелмина Луиза Хесенско-Дармщатска (Наталия Алексеевна в православието), която умира при раждането. Втората му съпруга също е европейска принцеса - София Доротея Вюртембергска, по православие Мария Фьодоровна. Талантлива художничка и скулпторка, която владее и стругарския занаят, Мария Фьодоровна посвещава много време на занаятите и украсата на великокняжеската резиденция в Павловск. Когато става императрица, Мария съсредоточава силите си върху благотворителността - тя отговаря за приемните домове, образованието на жените и организирането на избрани училища и колежи, което продължава и след смъртта на съпруга ѝ при синовете ѝ Александър I и Николай I. Императрица Мария Фьодоровна умира през 1828 година.

Луиза Мария Августа Баденска (родена в Карслруе, съпруга на император Александър I)

След Мария Фьодоровна всички съпруги на следващите руски императори са европейски принцеси - много от тях са свързани с роднински връзки. И така, съпругата на Александър I Луиза Мария Августа Баденска (Елизавета Алексеевна в православието) е племенница на първата съпруга на Павел I, Наталия Алексеевна.

Императрица Екатерина сама избира съпруга за внука си и сватбата се състои през 1793 г., по време на нейното управление. Бракът, отначало идиличен, в крайна сметка не просъществува - великият княз Александър не крие пристрастията си към придворните дами, а самата Елизавета също е заподозряна в изневяра. Двете дъщери, Мария и Елизавета, родени от Елизвета Алексеевна и починали в ранна детска възраст, са смятани за деца на незаконни роднини. Елизавета Алексеевна няма други деца. Тя умира скоро след смъртта на Александър през 1826 г., но дълго време след смъртта ѝ се носят слухове, че императрицата всъщност е отишла в манастир, където е живяла под фалшива самоличност.

Фридерика Шарлота Вилхелмина Пруска (родена в Потсдам, съпруг - император Николай I)

Фредерика Луиза Шарлота Вилхелмина произхожда от пруското кралско семейство и се запознава със съпруга си, когато е само на 15 години. Бракът им трябвало да укрепи съюза между Русия и Прусия, а самата принцеса се надявала на спокоен живот далеч от интригите, тъй като Николай не бил наследник на трона. Двамата се женят в Санкт Петербург през 1817 г., а Фредерика Шарлота е покръстена в православието като Александра Фьодоровна. Девет месеца по-късно се ражда първородното им дете, на което е съдено да стане император Александър II.

Спокойният живот на двойката приключва през 1825 г., когато престолонаследникът Константин се отказва от престола - Николай става следващият император - и животът на съпругата му се превръща в поредица от официални събития, приеми и балове. Строгият график подкопава и без това слабото здраве на императрицата, която поради суровия северен климат постоянно боледува. Освен това на 34-годишна възраст тя вече е майка на седем деца. След раждането на седмото им дете през 1832 г. лекарите не препоръчват на Александра Фьодоровна да забременее, което окончателно разрушава и без това неразумния съвместен живот на двойката. Императорът има известни фаворити, докато императрицата няма собствена съдба. Според придружителката Анна Тютчева за Николай "тя е била красива птица, която той държал затворена в клетка от злато и скъпоценни камъни, която хранел с нектар и амброзия, приспивал с мелодии и аромати, но чиито крила би отрязал без съжаление, ако поиска да избяга". Тя надживява съпруга си със седем години и умира през 1860 година.

Максимилиана Вилхелмина София Мария от Хесен и Рейн (родена в Дармщат, съпруга на император Александър II)

През 1839 г. великият княз Александър е на обиколка в Европа и на наследника са обещани всякакви европейски принцеси. Както си спомня сестра му Олга, той ги намира за "скучни и безвкусни". От друга страна, принцеса Мария Хесенска (тя е на 14 години) не прави никакви опити да се хареса на наследника и така го пленява. Но имало проблем с произхода на момичето - смятало се, че то не е биологична дъщеря на баща си, а на любовника на майка си. Въпреки че баща ѝ Лудвиг Хесенски признава Мария и брат ѝ за свои деца, той и майка ѝ живеят разделени. За да разсее съмненията, майка ѝ Александра сама заминава за Дармщат, за да се срещне с бъдещата си снаха, и едва тогава дава съгласието си за брака.

През 1840 г. Мария Хесенска постъпва в православната църква под името Мария Александровна и година по-късно става съпруга на престолонаследника. Тя е скромна и затворена, не взема голямо участие в политическия и светския живот - дори след като става руска императрица през 1856 г. на 30-годишна възраст. Царицата се посвещава на благотворителност. Тя покровителства 5 болници, 12 хосписа, 36 сиропиталища, 2 института, 38 гимназии и 156 колежа. С нейна подкрепа в Русия е открит първият клон на Червения кръст.

Връзката на двойката охладняла с времето - според съвременниците царят бил твърде пристрастен към красивия и свободен живот. През 1865 г. умира най-големият син и наследник, Николай Александрович, след което императрица Мария "умира вътрешно и само външната обвивка живее механичен живот". По-късните ѝ години са помрачени от аферите на съпруга ѝ - любимата му Екатерина Долгорукова, от която има четири деца, императорът не се поколебава да настани направо в Зимния дворец. Мария Александровна не преживява съпруга си - умира през юни 1880 г. от туберкулоза. По-малко от година след смъртта на съпругата си Александър II е убит от Народната съпротива.

Мария София Фредерика Дагмар Датска (родена в Копенхаген, съпруга на император Александър III)

Когато престолонаследникът Николай умира през 1865 г., Александър заема неговото място, като същевременно взема за годеница Дагмар Датска. В православието тя става Мария Фьодоровна.

Въпреки обстоятелствата, бракът е смятан за щастлив: двойката има шест деца. Мария и Александър споделят страстта си към изкуството - и двамата имат художествено образование и прекарват свободното си време в рисуване заедно. Императорската двойка са били и страстни колекционери - тяхната колекция по-късно е в основата на Руския музей в Санкт Петербург. Когато семейството заминава на почивка в карелските гори, където императорът предпочита да живее "просто", без прислуга, Мария Фьодоровна се наслаждава на "селския" начин на живот, като сама готви за съпруга си и семейството.

По традиция Мария се занимава с благотворителност, като оглавява и руското дружество на Червения кръст. По време на Първата световна война като вдовстваща императрица тя отговаря за организирането на болници и лазарети в Санкт Петербург за ранените на фронта. През 1919 г. тя напуска Русия и умира в Дания през 1928 година.

Виктория Алиса Елена Луиза Беатрис Хесенско-Дармщатска (родена в Дармщат, съпруга на император Николай II)

Съпругата на последния император е жена от неговия роднински кръг. Алиса от Хесен-Дармщат е едновременно четвърта и трета братовчедка на Николай. Родителите на Николай и Алиса се противопоставят на годежа им - те очакват децата им да имат по-благоприятни половинки. Но когато здравето на Александър III започва да се влошава, той все пак дава разрешение на сина си да се ожени. Алиса е покръстена в православието с името Александра Фьодоровна на 2 ноември 1894 г., ден след смъртта на император Александър III, а сватбата ѝ с Николай се състои на 26 ноември същата година.

Основният въпрос е да се роди наследник на семейството - но първите четири деца са момичета. През 1904 г. се ражда царевич Алексей, който наследява хемофилия от майка си: оттогава почти целият живот на царското семейство е подчинен на грижите за наследника. Заради болестта на сина си и общото влошаване на ситуацията в страната Александра Фьодоровна често изпада в нервни пристъпи. В разгара на Първата световна война тя и дъщерите ѝ преминават обучение за медицински сестри и се грижат за ранените в двореца "Царское село", който е превърнат в лазарет.

Когато болшевиките идват на власт, царското семейство е заточено в Тоболск, а след това в Екатеринбург, където през юли 1918 г. Николай II е разстрелян заедно със съпругата, децата и прислугата си. Осемдесет години по-късно останките им са погребани в катедралата "Петър и Павел" в Санкт Петербург.

Уважаеми читатели,

Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:

• Абонирайте се за канала ни в Telegram
• Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
• Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
• Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви