Дали всички руснаци са КОМУНИСТИ?

История
НИКОЛАЙ ШЕВЧЕНКО
Комунизмът играе важна роля в оформянето на живота на много поколения руснаци. Комунистическото движение в Русия започва от разпръснати групи хора, обединени от идеологични възгледи, и прераства в официална държавна идеология, преди да е забранен, макар и за кратко.

Призракът на комунизма

Докато идеите на Маркс набират скорост в Европа, Руската империя не е имунизирана срещу влиянието му. Тези идеи се разпространяват в Русия сравнително свободно - управляващият елит не се опитва да потиска или преследва последователите им. Няколко вестника от 1890-е промотират марксизма, без от това да има никакви последствия.

Въпреки че царският режим започва да преследва комунистите по-активно в зората на новия век, това не пречи на партията да се сформира в изгнание. Руската социално-демократическа работническа партия, предшественик на Комунистическата партия на Съветския съюз (КПСС), е създадена през 1903 г., макар и в Брюксел. Дори тогава комунизмът е просто поредното политическо течение в страната. По-късно, обаче, той започва да се разпространява из Русия като стихиен пожар.

Когато Червената армия, която се бие за болшевиките, побеждава, Русия постепенно се превръща във важен център на световния комунизъм. Дори в обявената комунистическа държава, обаче, повечето хора не са членове на комунистическата партия.

"Авангардът"

Въпреки че според конституцията, приета през 1936 г., членството в Комунистическата партия е доброволно, тя официално бетонира партията като ядро на социалния и политически живот в Съветския съюз.

"Най-активните и съзнателни граждани от редиците на работническата класа, работещи селяни и трудови интелектуалци се обединяват доброволно в КПСС, които са предният отряд на трудещите се в борбата за изграждане на комунистическо общество и представляват ръководното ядро на всички работнически организации, обществени и държавни“, гласи чл. 126 от новата Съветска конституция.

В действителност само малка част от съветското население членува в Комунистическата партия.

"Един от лозунгите в съветския период е, че КПСС е авангардът на строителите на комунизма. Ключовата дума е "авангард", което означава, че се избират само най-добрите сред най-добрите. Трябва да е ясно, че не всички се приемат в партията. Въпреки че често се твърди обратното", коментира мъж, живял в СССР.

През 1980-те, когато е във върховата си форма, КПСС има близо 20 милиона членове. За сравнение, в СССР по онова време живеят 287,6 милиона души. Това означава, че по-малко от 7% от населението са комунисти, въпреки че страната официално се прокламира като комунистическа държава.

Членството в Комунистическата партия не се получава лесно, но обещава възможности, недостъпни за повечето съветски граждани. Кандидатите се подбират внимателно. В замяна получават шансове да напредват в кариерата.

"Официално комунистите нямат специални права и привилегии, но на практика партийната книжка им дава възможност да напредват по-бързо в кариерата, да заемат административни постове в партия и да получават облаги, преди всички останали. Това не означава, че хората, които не са членове, нямат облаги, но членството в КПСС дава предимства", пише бивш граждани на СССР.

Разочарование

Въпреки някои привилегии, някои хора съзнателно избягват членството в КПСС. То е съпътствано от някои сериозни отговорности. Членовете на КПСС трябва да се занимават със социална и агитационна дейност, за която не получават пари. Често хората отделят част от личното си време и много усилия, за да изпълнят тези задължения, без да получават нищо в замяна, тъй като най-големите привилегии са за каймака на управляващия съветски елит.

В онзи период разочарованието от комунистическата идеология в СССР расте.

"Малцина вярваха [в комунистическата идеология] през 1970-те, но имаше и такива. Когато влязох в университета, се изненадах, когато срещнах няколко такива студентки. Под нашето влияние те бързо се "преобразоваха". Но се чудя как ли са израснали така", казва Людмила Николова от Москва.

Докато КПСС се разраства чрез прием на нови членове, все повече обикновени съветски граждани се разочароват от комунистическите лозунги и официалната пропаганда. Накрая, златният век на комунизма в Русия свършва с разпадането на СССР през 1991 година.

Забранена идеология

След неуспешен опит за преврат срещу Михаил Горбачов от политически хардлайнери, желаещи да върнат СССР във върховата му форма, през август 1991 г. в Москва избухват масови антикомунистически протести. Превратът се проваля, което води до разпадането на Комунистическата партия и в крайна сметка до края на СССР.

Скоро след това първият президент на Русия Борис Елцин забранява КПСС. Поддръжниците на комунистическата идеология в съвременна Русия създават новата Комунистическата партия на Руската федерация. Партията днес действа законно в съвременна Русия.

Въпреки че броят на членовете ѝ е драстично по-малък в сравнение с късния съветски период – 162 000 членове през 2020-те спрямо 20 милиона през 1980-те, през 2021 г. партията печели 57 от 450 места в долната камара на руския парламент и е на второ място след управляващата партия.

Въпреки сравнителния си успех в съвременната руска политика напоследък, електоралната маса на партията бързо застарява. Средната възраст на членовете ѝ е 55,6 години.

Макар че в Русия днес има някои заклети комунисти, повечето руснаци не се самоопределят като такива.

Уважаеми читатели,

Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното: