Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
На 3 май 1991 г. надзирателите на прословутия затвор "Крести" в Санкт Петербург трябва да прехвърлят рецидивиста, крадец и убиец Сергей Мадуев на друго място за лишаване от свобода. Докато затворникът и ескортът преминават през коридора, Мадуев вади револвер "Наган" и стреля по един от служителите на реда.
Разследването по-късно разкрива шокиращ факт: оръжието е предадено на затворника от следователка, която имала връзка с престъпника.
Криминалната кариера на Сергей Мадуев е предопределена. И двамата му родители излежават присъди в Казахската съветска република и Мадуев е роден зад решетките през 1956 година.
Започва да краде още като дете и получава първата си присъда от шест години като юноша през 1974 година. В престъпните среди той бързо си печели славата на проблемен човек, който винаги е готов да прибегне към насилие.
Съдебният процес срещу Б. Мурзабеков, К. Мурзабеков и С. Мадуев, 1994, Санкт Петербург
Иван Куртов/ТАСССлед като Мадуев бяга от затвора, СССР е пометен от вълна от грабежи, обири и убийства.
Колкото и парадоксално да звучи, набезите на Мадуев понякога са изключително жестоки, а друг път – необичайно милостиви. Информациите за крадец, пуснал жертвата си, защото била бременна или попречил на друг престъпник да изнасили жена се смесват със случаи, в които същият престъпник безмилостно убива тричленно семейство с новороденото им дете и останалите му жертви.
Има един красноречив епизод, който говори много за импулсивния характер на Мадуев.
"Мадуев уби портиера на ленинградско кафене, с когото се беше скарал, защото го накарал да си съблече палтото. Престъпникът слушаше тихо обидите на портиера, а след това го попита спокойно: "Свърши ли?". В следващата секунда той извади револвера си и застреля [портиера] пред десетина души. Обръщайки се, Мадуев подигравателно каза на изумените посетители на заведението: "Някой друг иска ли от същото?"."
Нужни са години, за да може поредицата от жестоки престъпления на Мадуев най-накрая да бъде прекратена с ареста му на гара в Ташкент, столицата на Узбекската ССР, през 1991 година. Престъпникът е прехвърлен в Санкт Петербург, за да се проведе разследване. Там той прави последния си драматичен опит да избегне правосъдието.
Наталия Воронцова е единствената жена в екипа, натоварена с разследването на случая на Мадуев. Преди тя да се срещне с прословутия престъпник и фаталната грешка, която прави впоследствие, Воронцова се слави като работлив служител с талант в разследванията. Зад гърба си вече има няколко повдигнати обвинения по разследвани от нея случаи и в никакъв случай не е неопитна.
Чарът на Мадуев обаче се оказва твърде голям, за да може тя да му устои.
Дори мъжете от прокуратурата признават, че Мадуев е изключително харизматична личност, което му помага да спечелва хората, дори и те да са негови обвинители, настояващи да бъде осъден на смърт.
"Дори шефът на следователите призна, че има слабост към Мадуев. Гледаше на него не толкова като на престъпник, колкото като на приятен за общуване и харизматичен човек", се казва в популярен документален филм, качен в YouTube.
Мадуев е застрашен от смъртна присъда и започва да обмисля и проучва всички възможни опции, за да избегне правосъдието. Очевидно, идеята да използва чара си, за да прелъсти жената в прокуратурата, е последната сламка, за която може да се хване. И прави точно това.
"Струва ми се, че ако човек е влюбен, той (или тя) е способен на чудеса. Виждате ли, запитах се пост фактум дали аз съм жертва на неговата схема, създадена просто, за да избяга. Не мога да отговоря на този въпрос от негово име. Честно казано, ако съдбата ни беше събрала, щях да направя всичко, за да му попреча да продължи по този път. Не знам дали щях да успея да го направя, но принципно съм много верен човек и, ако трябваше да го чакам 15 години, вероятно щях да го чакам. Ако знаех, че той има нужда от мен, щях да чакам", казва Воронцова години по-късно, след като е осъдена за съучастие в опита на Мадуев да избяга от затвора.
В крайна сметка Мадуев успява да спечели Воронцова и да я накара да се съмнява, че той наистина е извършил някои от престъпленията, за които е обвинен. Жената се влюбва в хитрия престъпник и тайно вкарва револвер в затворническата му килия.
На 3 май 1991 г. Мадуев използва пистолета, за да простреля един от охранителите в стомаха, но скоро е обезвреден и заловен. Неуспешният му опит за бягство убеждава следователите, че в редиците им има двоен агент.
Следователите бързо осъзнават, че Воронцова е единственият разумен заподозрян, и монтират скрити камери и микрофони в стаята за разпити, за да видят как служителката на реда прегръща престъпника в страстна целувка, когато си мисли, че са сами.
Воронцова е арестувана и в крайна сметка е осъдена на 7 години затвор.
По ирония на съдбата, жертвата на Воронцова не е напразна, въпреки проваления опит за бягство на Мадуев. Изненадващият опит за бягство усложнява случая на прокуратурата и позволява на престъпника да го проточва до разпадането на СССР и въвеждането на мораториум върху смъртната присъда от новото руско правителство.
Престъпникът се отървава от смърт чрез разстрел и продължава да живее зад решетките, докато не умира от естествена смърт.
При един от многобройните му разпити, той казва: "Какво за Воронцова? Тя е като всички останали. И тя иска да яде, иска да живее добре и иска щастие в личния си живот. Можеш да спечелиш доверието на всеки. Възползвах се от чувствата на Воронцова, но в моята позиция нямаше друг избор".
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си