Защо СССР връща Рафаело и други дрезденски шедьоври на Германия?

В нощта на 13 срещу 14 февруари 1945-а, в самия край на Втората световна война, е извършено едно от най-опустошителните в историята въздушни нападения срещу града. Общо 773 британски бомбардировача хвърлят огромен брой бомби на две вълни върху легендарния германски Дрезден с население от около 630 000 души. Британската нощна атака срещу незащитения град е последвана от бомбардировка на района от 311 американски бомбардировача ден по-късно. След такива разрушителни атаки фантастичната барокова архитектура на града, включително сградите, където се съхраняват известни колекции на изкуството, са в руини. И много предмети на изкуството са безвъзвратно загубени.

За щастие значителна част от експонатите успяват да "преживеят" военните действия извън Дрезден – извозването на музейни ценности от нацистите от местните колекции започва още през 1938 година, а до 1943-а то е приключено в основната си част. Голямото "преселение" става по инициатива на Хитлер, чиито амбициозни планове обхващат и музейната сфера.

"Музеят на фюрера" в Линц

Хитлер прекарва детството си в Линц, австрийско градче на брега на Дунав. Тук той се връща триумфално след аншлуса на Австрия през 1938 година. Пак тук той планира да създаде собствен супермузей, който да включва световни шедьоври от музеите на всички завоювани територии. Тиранът лично оглавява набирането на колекцията за тази "величайша сбирка в историята". Тази мащабна операция е наречена "Специална мисия "Линц" или "Музеят на фюрера".  

Хитлер иска да превърне Линц в културна столица не само на нацистка Германия, но и на целия свят. Според плана му това е трябвало да бъде образцов "град на изкуствата", където наред с художествена галерия, колекция от скулптури и много други ще има опера, библиотеки, кина и други институции. Супермузеят заема толкова специално място в живота на фюрера, че неговият архитектурен модел е бил в специалния бункер с господаря до самоубийството му през май 1945 година.

Директорът на Дрезденските художествени колекции Ханс Посе, един от най-добрите историци на изкуството в страната, участва в съставянето на колекцията на супермузея. Какви са били методите за събиране? Предимно това са шедьоври от някои германски музейни колекции. Държавните събрания на страните, които Хитлер нарича "западна цивилизация" - например Франция и Австрия, остават неприкосновени. Част от творбите за супермузея биват придобити.

При все това лъвският пай от произведенията на изкуството са предмети, конфискувани от "врагове на нацията" и "низши народи", към които нацистите отнасят славяните и евреите.

Ето защо още преди началото на Втората световна война великите произведения на Дрезден, сред които са "Сикстинската Мадона" на Рафаело, "Портретът на дама в бяло" на Тициан, творби на Вермеер, Дюрер, Рембранд, Холбайн, Кранах и други художници, са опаковани и транспортирани до складове и тайници западно от Елба.

Откриването на шедьоври

През май 1945 г. в кариера близо до село Гроскота издирвателна група под командването на съветския лейтенант Леонид Рабинович открива тайник с картини от Дрезденската галерия, сред които е легендарната "Сикстинска Мадона" от Рафаело. Това далеч не е единствената подобна находка.

Картини и други предмети от няколко такива тайници незабавно са преместени в лятната резиденция на саксонските курфюрсти в Пилниц. Там експерти от специална комисия за трофеи инспектират произведенията за повреди и ги подготвят за по-нататъшното им изпращане в СССР.

След войната, през 1956-а, Рабинович публикува белетристични мемоари "Седем дни" (с литературния псевдоним Волински) за търсенето на съкровищата на Дрезден. Авторът припомня как е открита и отворена кутията със "Сикстинската Мадона" и описва в художествена форма особеното отношение на войниците от неговия батальон към нея: "...защо неизкушени в изкуството ‹...› сякаш безразлични към видяното, тогава <...> се приближаваха и стояха дълго пред нея и си тръгваха на пръсти, мълчаливо?"

На 11 август 1945 г. "Сикстинската Мадона", заедно с други произведения от колекцията на Дрезденската галерия, пристига в Москва, в Пушкинския музей. Скоро след това там започва мащабна реставрация.

"Строго секретно"

Първоначално въпросът за връщането на Дрезденските съкровища в родината им не е повдигнат - съветското ръководство планира да разшири фонда от картини на стари майстори в колекцията на Пушкинския музей за своя сметка. Известният съветски изкуствовед Андрей Чегодаев, по това време пазач на трофейния фонд на музея, оставя, наред с други неща, следните мемоари: "Наредено ми беше ‹...› да окача цялата художествена галерия на музея, смесвайки нашите картини с дрезденските. За никакво "спасение" на Дрезденската галерия тогава не ставаше и дума, тя се смяташе за трофей". Когато обаче картините са подредени, някой от висшето ръководство забранява те да бъдат показвани на широката публика. По заповед картините, докарани от Германия, са разположени в две зали, до които достъпът е само с разрешение на директора на музея и само за избрани хора. 

В края на 40-те години на миналия век Сталин дори подписва указ, с който се забранява всякакъв достъп до изселените шедьоври. Само директорът на музея Сергей Меркуров, реставраторите и уредникът Андрей Чегодаев са имали право да влизат в залите, където се съхраняват. "Дрезденската галерия е преместена на "строго секретно" място, така че нито една душа да не се досети, че тя все още е в музея", пише последният.

През 1955 г. съветското ръководство решава да прехвърли най-богатата колекция на ГДР. В нота от 3 март 1955-а, изпратена до Президиума на ЦК на КПСС, външният министър Вячеслав Молотов повдига въпроса за картините на Дрезденската галерия. "Днешната ситуация, свързана с Дрезденската художествена галерия, не е нормална. По този въпрос могат да се предложат две решения: или да се обяви, че картините принадлежат на съветския народ като трофеи и да се отвори широк достъп до тях за обществеността, или да се върнат на германския народ като негова национална собственост. В настоящата ситуация второто решение изглежда по-правилно. Предаването на картини на Дрезденската галерия ще засили още повече приятелските отношения между съветския и германския народ и в същото време ще спомогне за укрепване на политическите позиции на Германската демократична република".

Политическото решение взема връх. 

Съветската история на "Сикстинската Мадона"

Преди да се върнат картините все пак са показани на широката публика: експозицията е открита в навечерието на първата кръгла годишнина от Победата на 2 май 1955 година. Изложбата предизвика дълбок и искрен отзвук в сърцата на хора, преживели трагедията на Втората световна война. "Хиляди посетители идват тук всеки ден. Хората идват от други градове, за да разгледат картините на Тициан, Рембранд, Дюрер, Вермеер, които преди са познавали само от репродукции. Дълго време хората стоят близо до безсмъртната "Сикстинска Мадона" на Рафаело", пише в репортаж списание "Огоньок".

За колектива на музея, преживял тежките военни и следвоенни години, изложбата се превръща в сериозно изпитание. През 10-те години, през които картините са в музея, съветски специалисти ги реставрират и им правят всестранно проучване. Това позволява за кратко време (за три седмици и половина) да се разработи експозиционен план, да се състави каталог и кратък пътеводител, да се подготвят екскурзии и лекции за изложбата. Четиринадесет зали са освободени, за да се покажат дрезденските картини, като в трезорите се преместват над 2500 произведения от основната колекция.

До самото закриване на изложбата музеят работи седем дни в седмицата по 12-14 часа на ден. Хората пристигат отдалеч, за първи път около сграда на Волхонка се извива многочасова опашка. Проведени са 2000 екскурзии и са изнесени над 1000 лекции. За четири месеца изложбата е посетена от 1,2 милиона души.

На тази изложба картината отново вижда Леонид Рабинович, който я открива: "Десет години по-късно, изкачвайки се по мраморните стълби на музея в Москва, аз отидох при нея с биещо от нетърпение сърце, както на човек, който отива при жив и близък след дълга раздяла".

На 25 август 1955 г. изложбата е закрита и се провежда церемонията по подписване на акта за предаване на първата картина "Портрет на млад мъж" от Албрехт Дюрер. Велики творби напускат Москва една след друга.

Общо Съветският съюз предава на ГДР 1240 реставрирани картини и 1571 995 експоната от Пергамския олтар и колекцията "Зелени сводове".

Уважаеми читатели,

Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:

• Абонирайте се за канала ни в Telegram
• Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
• Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
• Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви